Испански вестници от 1877 г. със свидетелства за България бяха дарени на Националната библиотека

Фолио от дарените оригинални броеве на La Ilustración Española y Americana с рисунки на Хосе Луис Пелисер от България бе изложено в специална витрина. Снимка: Огнян Панов

С много вълнение и с жив полъх от историята бе изпълнена състоялата се на 19 април т. г. в Националтата библиотека „Св. св. Кирил и Методий” (НБКМ) дарителска церемония. На нея Къдринка Къдринова, зам.-председател на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) и отговорен редактор на сайта на СБЖ, дари на НБКМ 4 броя от испанския вестник „La Ilustración Española y Americana” („Испанска и американска илюстрация”) от октомври 1877 г. с кореспонденции и рисунки на отразявщия Руско-турската война известен испански художник Хосе Луис Пелисер (1842-1901).

Церемонията се състоя в зала „История на книгата” на НБКМ. Оригиналните 4 броя на старинния испански вестник, подредени в обща подвързия, бяха представени на събралата се публика под стъклена витрина, за да не бъдат увредени. Комплектът бе отворен на едно от фолиаата с илюстрации на Хосе Луис Пелисер от България.

На открити маси бяха представени и фоткопия на оригиналните вестници, включващи още илюстрации на Пелисер, както и негови кореспонденции, публикувани под рубриката „Писма от театъра на войната”.

На специално табло можеше да се види плакат за събитието, „глава” на вестника „La Ilustración Española y Americana” и портрет на самия Пелисер.

На дарителската церемония присъстваха и отправиха приветствени думи директоркта на НБКМ доц. Красимира Александрова, посланикът на Испания Н. Пр. Алехандро Поланко, председателката на СБЖ Снежана Тодорова.

Интересни подробности за Хосе Луис Пелисер и неговата кореспондентска работа в България разказа изследователят на делото на испанския художник, испанистът Венцеслав Николов.

Къдринка Къдринова сподели как са попаднали при нея старинните испански вестници и изрази преклонението си пред направеното от Пелисер за каузта на българското освобождение преди повече от 145 години.

Сред присъстващите на събитието бяха зам.-ръководителката на испанското посолство и аташе по културните въпроси Хайоне Серейхо, ръководителят на Отдела по образоването към испанското посолство Анхел Сантамария, председателката на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова, проф. Искра Баева от Историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски”, служители на НБКМ, испанисти и членове на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ).

Председателят на СИЖБ, радиожурналистът Георги Митов, и ръководителката на „Връзки с обществеността” на НБКМ Мария Стефанова бяха водещи на церемонията, която бе посветена и на два важни юбилея – 20-годишнината от основаването на СИЖБ и 145-годишнината от създаването на НБКМ.

В своите приветствени думи директорката на НБКМ доц. Красимира Александрова открои важната роля на дарителството за съхръняване на историческата памет и припомни, че самото зараждане на НБКМ е свързано с дарения, направени от родолюбиви българи. Тя съобщи и най-новата статистика, която сочи, че само за 2022 г. в НБКМ с постъпили като дарения  6439 тома на сотйност 103 843 лв. Доц. Александрова отправи благодарност към Къдринка Къдринова, изтъквайки и настоящото дарение като доказателство за силата на дарителската традиция и като благороден акт, допринсящ за съхраняването в подходящи условия на изключително ценни документи.

„Много красиво събитие,” нарече даряването на броеве на „La Ilustración Española y Americana” на НБКМ посланикът на Испания, Н. Пр. Алехандро Поланко. Той добави, че предоставяните екземпляри олицетворяват част от съвместното българо-испанско историческо наследство. Изтъкна и гордостта си, че те ще дообогатят съкровищницата от документи, съхранявани от НБКМ. Благодари и на Къдринка Къдринова, че ги дарява, за да станат общо достояние.

Посланикът припомни обществената роля на вестник „La Ilustración Española y Americana”, излизал от втората половина на XIX век до 1921 г. Изданието е предоставяло богата политическа, географска, културна информация, допълнена и с много рисунки. Сред авторите, които са участвали в списването и в илюстрирането, са много ярки представители на т. нар. „Поколение 1898” – културно и литературно течение за прогресивното обновяване на Испания.

Негово Превъзходителство отбеляза още, че макар вестникът да е отделял специално внимание на американските въпроси, не е пропускал да проследява и развитието на ключовия за епохата Източен въпрос, разпадането на Отоманската империя, възникването на интернационалистическите движения в края на XIX век.

В този контекст България и нашият регион са предизвиквали интереса на посещавали земите ни испански кореспонденти и изследователи. Сред тях е и Хосе Луис Пелисер, командирован да отразява Руско-турската война и оставил толкова интересни свои свидетелства на страниците на „La Ilustración Española y Americana”.

Последва интересният и ярък разказ на испаниста и изследовател Венцеслав Николов, който представи подробности около кореспондентската работа на Хосе Луис Пелисер в България. Експозето бе толкова увлекателно и изнесе толкова любопитни факти, че тук го възпроизвеждаме цялото. Ето какво каза Венцеслав Николов:

„С българския период от творчеството на Пелисер като художник и репортер се запознах през далечната 1979 година. Двете книги-албуми на българския дипломат и общественик Ангел Будев с гравюри за Руско-турската война, в едната от които Пелисер е главен герой, а в другата – един от главните, току-що бяха изпратени от България на Мадридския автономен университет, където аз бях лектор по български език. И реших тогава да проследя подробно българския маршрут на изтъкнатия испански художник и репортер, командирован навремето по нашите земи като кореспондент на мадридския седмичник „La Ilustración Española y Americana” – издание, което току-що прекрасно представи посланикът на Испания господин Алехандро Поланко.

В един момент стигнах до идеята да допълня българските писма на Пелисер с написаното в миналото от други испанци от или за България. И така постепенно, тръгвайки именно от Пелисер, открих около сто такива испански автори.

Един от тях е Сатурнино Хименес, кореспондент на мадридското списание „La Acaemia“ по време на същата Руско-турска война. Двамата се познават и се фотографират заедно някъде край Плевен. Писмата на Хименес и репортажите на Пелисер представят правдиво този военен конфликт, завършил с възкръсването на България като държава.

Българските писма на двамата испански кореспонденти в България са били първи жалони в започналия години по-късно взаимен процес на сближаване, който днес бележи най-интензивното си развитие.

Обхождайки с руския Преден отряд улиците на току-що освободено Търново и околните краища, Пелисер описва ентусиазма на българското население, почувствало се свободно, и рисува с молив и думи не само батални сцени, а и скици от България, която според него е красива, с плодородна и добре обработена земя.

В Габрово, малък тогава град с едва седем хиляди жители, го удивлява трудолюбието на жените и оригиналната архитектура на къщите, дело на самоуки строители, които според него са реализирали резултати, каквито в селища с далеч по-висока култура не се постигали прочути архитекти. Така испанският художник отдава дължимото на творческия гений и духовната издръжливост на българския народ, съхранил и развил националното си съзнание в условията на дълговековно чуждо владичество.

Докато кръстосва България, Пелисер представя широко бита и манталитета на българите от Северна България, чиято природа му напомня красивата испанска Навара. Ето някои щрихи:

„Дали поради премяната, или поради фигурата и стойката, тукашните жени имат особена, стройна и горда осанка, която напомня гръцките кариатиди. Българското население както в селата, така и в градовете, е много трудолюбиво. Непретенциозни в потребностите си, хората се задоволяват с домашно производство. Край всяка къщурка има по няколко пристройки с битово предназначение – пещ, хамбар, курник, обори и други. Жената никога не стои със скръстени ръце – преде, тъче, подрежда къщата, готви и т.н., докато мъжът, с неразделния си кожен калпак и широката си риза, работи на полето или гледа добитъка.“

Испанският кореспондент констатира, че българските жилища, повечето скромни, са добре построени и чисти. Че жените носят ризи, които представляват сложни произведения на изкуството.Че в облеклото им изобилстват мънистата и турските монети. Прави му впечатление, че няма българска къща без щъркели и семейство, което да не притежава учудващ брой гъски. И слава богу, защото са съставлявали базисното меню в храната на руските военни и чуждестранните кореспонденти.

Като говори за храна, той забелязва, че навсякъде българите ги гощават с току-що изваден от фурната хляб. Опитал местната домашна ракия, но не му харесала. Много харесал обаче водата.

В Мадрид кореспонденциите и рисунките на Пелисер от България и за хода на войната коментират Еусебио Мартинес де Веласко, известен автор на исторически романи, и един изтъкнат млад дипломат и журналист – Енрике Дюпюи де Лом, години по-късно посланик на Испания в САЩ.

В „La Ilustración Española y Americana“ Дюпюи де Лом посвещава на военните действия по българските земи десетки страници новини и коментари, в които защитава освободителния за българите характер на войната и българския принос за руската победа. Той е първият испанец, нарекъл българските опълченци съюзници на русите, а не просто техни помощници.

През есента на 1877 г. Дюпюи де Лом заминава като дипломат в Южна Америка и се разделя с читателите си със следните думи: “Ще завършим с пожелание за победа на руското оръжие, ако през 1878 г. то започне нова кампания, и за свобода на славяните, чиято кауза защитавахме, защото вярваме, че тя е каузата на справедливостта и на цивилизацията.“

А ето и най-важния според мен (Венцеслав Николов – б. р.) цитат от репортажите на Пелисер, съзвучен по дух с горните думи на Дюпюи де Лом. В последната си балканска кореспонденция до Мадрид в късната есен на 1877 година той заявява:

„Като човек, който преценява с хладна безпристрастност сегашния конфликт, аз ще желая пълното поражение на Турция. И не от пристрастие към Русия, а от симпатия към това нещастно население, което пъшка под най-абсурдния деспотизъм и понася последиците от един груб и свиреп фанатизъм.“

Това е веруюто на Хосе Луис Пелисер – роден в Барселона през 1842 г., починал също в Барселона през 1901. Отново оживял, символично, днес в София.”

След този вълнуващ обзор за Хосе Луис Пелисер, направен от Венцеслав Николов, водещите дадоха думата на Къдринка Къдринова. Тя благодари на директорката на НБКМ и на посланика на Испания за добрите думи, отправени към нея заради дарението ѝ, а на Николов – за неговия изследователски принос да се опознае у нас делото на Пелисер.

Къдринова изрази преклонението си към Пелисер за направеното от него за каузата на българското освобождение в онзи ключов момент от нашата история. Тя изтъкна, че наред с таланта на художник и на репортер, той е притежавал и впечатляващата прозорливост на анализтор. Къдринова обърна внимание на негова кореспонденция от октомври 1877 г., в която испанецът поразително точно рисува предстоящите дипломатически игри на великите сили около съдбата на бъдеща свободна България. Пелисер буквално предрича как първоначално добър за българите мирен договор ще бъде окастрен заради геополитически съперничества и как измъченият ни от робството народ още дълго ще страда от това.

Къдринова изказа пожелание българската общественост по-добре да опозне личността на Хосе Луис Пелисер, когото постави в един ред с широко популярния у нас американски журналист Джанюарийс Макгахан и с всички интелектуалци от онави епоха, изказвали се в защита на българския народ – като Виктор Юго или Иван Тургенев. „Трябва да тачим тяхната памет и да се постараем да сме достойни за онова, което те са мислили и мечтали за нас като народ,” каза Къдринова.

Тя изрази радостта си, че чрез дряването на испанските вестници ще внесе и своето „малко зрънце” в съкровищницата на историческата памет, каквато е НБКМ.

Къдринова разказа и как тези вестници са се озовали у нея през далечната 1984 г., докато е била млада репортерка в тогавашния вестник „Народна младеж”. Вестникът поддържал договори за обмен на журналисти с всички младежки вестници от тогавашните социалистически страни, включително и с Куба. Къдринова, която още тогава знаела испански и отразявала латиноамериканската тематика в „Народна младеж”, била определена за обмен с Куба. Но преди това трябвало да съпровожда в пътуване из България журналиста от кубинския младежки вестник „Хувентуд ребелде”, който също пристигал у нас по обмен.

Това се оказал карикатуристът на „Хувентуд ребелде” Мануел Ернандес, избран да дойде в България, защото имал да получава у нас спечелена от него първа награда за карикатура на Фестивала на хумора в Габрово. Къдринова съпровожда Ернандес до Габрово за наградата и в останалата обиколка – Велико Търново, Варна, Несебър, Бургас, ММЦ Приморско, Пловдив, София.

Възхитен от приема в България, Мануел Ернандес решава да се отблагодари на Къдринова, когато тя на свой ред пристгига в Хавана, с необичаен подарък. Връчва ѝ 4 подвързани заедно старинни броеве от 1877 г. на испанския вестник „La Ilustración Española y Americana”, разпрострняван и в Куба, по онова време все още част от Испания. Броевете били съхранени в семейството на Мануел Ернандес. Разлиствайки ги, той се възхитил на рисунките на Хосе Луис Пелисер, заинтересувал се от съдържанието на кореспонденциите му – и така разбрал, че това е свързано с България. След което решил, че именно това ще е подаръкът за българскта журналистка, помогнала му да опознае България. Впрочем, Ернандес днес е един от най-уважваните карикатуристи в Куба и съвсем наскоро - на 10 април, в Хавана беше открита негова ретроспективна изложба по повод 80-годишнината му. Мотото ѝ бе "Manuel es un manual" - игра на думи на испански, чийто буквален превод е "Мануел е учебник".

Трогната от уникалния подарък на Манеул Ернандес през 1984 г., Къдринова десетилетия наред съхранява ценните броеве в дома си като свята реликва. Но течението на времето е безпощадно към вестникарската хартия от XIX век. И Къдринова решава, че е редно вестниците да бъдат дарени на НБКМ, за да ги съхранят нейните специалисти по най-подобаващ начин.

Дарението ѝ сега става и част от програмата за отбелязване на 20-годишнината от основаването на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) и на 145-годишнината от създаването на НБКМ.

Къдринова изрази своята признателност към колегите си от СИЖБ и към настоящия председател на Сдружението – Георги Митов, за сърцатата подкрепа, а също и към екипа на НБКМ, който поема съхраняването на ценните испански вестници за поколенията.

Къдринова също така съобщи, че наред с четирите броя на „La Ilustración Española y Americana” прави още едно дарение на оригинал на важна медийна публикация, свързана с България. Става дума за получени от нея в кчеството ѝ на председател на СИЖБ преди години от уругвайски гост две страници от брой на испанското списание за култура „La Esfera” от 1914 г. В публикацията върху тези две страници, озаглвена „Каква е България”, испанският журналист Дионисио Перес очертава много интересен и позитивен портрет на живота у нас в навечерието на Първата световна война. Статията му е в отговор на писмо на читател на списанието от Уругвай, който си позволява обидни квалификации спрямо българите. Но Дионисио Перес го оборва с конкретни факти и аргументи за тогавашните обществени постижения на България.

Това дарение също предизвика оживения интерес на публиката в зала „История на книгата” в НБКМ. Двете страници от „La Esfera” бяха представени редом до четирите броя на „La Ilustración Española y Americana”, под стъклената витрина.

Изказване направи и председателката на Съюза на българските журналисти (СБЖ) Снежана Тодорова, която отправи своите поздравления към СИЖБ за 20-годишнината и специално към Къдринка Къдринова за дарението ѝ и за собственото ѝ талантливо журналистическо перо, подчертавайки, че тя заема и важната позиция на отговорен редактор на сайта на СБЖ.

Снежана Тодорова изрази своята възхита от журналистическите и творческите качества на Хосе Луис Пелисер, както и радостта си, че НБКМ вече ще разполага с автентични броеве от изданието, в което изтъкнатият испански художник и журналист е оставил своите автентични свидетелства за България.

Председателката на СБЖ с тъга отбеляза, че съвременната журналистика и у нас, а и по света, не достига високите стандарти на истинската, честната, неконюнктурната журналистика, каквато всеотдайно са правели хора като Пелисер и каквато все по-рядко се среща днес.”Журналистиката е професия за хора с характер, хора с отговорност за всяка дума и публикация,” подчерта Снежана Тодорова. Тя поздрави колегите от СИЖБ за юбилея на организацията им и за тяхната мисия да приближават колегията и обществото у нас до ярки позитивни примери от испаноезичния свят.

Водещите приканиха и желаещите сред гостите на събитието за се включат с изказвания, на което откликна проф. Искра Баева. Тя приветства обстоятелството, че дарението ще даде възможност на българските историци да разполагат с още един автентичен извор на свидетелства за живота и условията в България през 1877 г.

Във финала Мария Стефанова изтъкна, че след като бъдат оформени техническите изисквания около постъпилото сега дарение, испанските вестници ще станат достъпни за всички желаещи да се запознаят с тях, макар че все пак ще трябва да се спазват стандартите за достъп до старинни архиви. Тя добви, че напредващата дигитализация на документите в НБКМ постепенно ще обхване и направените дарения, но това е дълъг процес, тъй като Фондът на библиотеката включва над 5,5 милиона документи.

На свой ред председателят н СИЖБ Георги Митов оповести, че следващото събитие, посветено на 20-годишнинта на СИЖБ, ще е предстоящата на 4 май в Аулата на СУ „Св. Кл. Охридски” конференция под надслов „Свободата като концепция в испаноезичната култура и свободата на медиите днес”. Конференцията ще е под патронажа на вицепрезидентката Илияна Йотова и със съдействето па посолството на Испания. Ще участват авторитетни журналисти, медйни експерти и преподаватели от Катедрата по испанистика на СУ.

Снимки: Огнян Панов и Любомир Николов

 

Контакти с България