На 4 май в Аулата на Софийския университет „Св. Кл. Охридски” се проведе конференцията „Свободта като концепция в испаноезичната култура и свободата на медиите днес”, която още същия ден бе отразена от водещи национални медии като БТА и БНР.
На сайта на СБЖ също вече публикувахме някои от най-интересните изказвания, направени на форума. Сега предлагаме подробен репортаж за цялото събитие, на което бяха поставени и дискутирани важни проблеми на журналистиката, обществото и културата.
Конференцията бе под патронажа на вицепрезидента Илияна Йотова. Организатори бяха Сдружението на испаноговорещите журналисти в България (СИЖБ) и Катедра „Испанистика” в СУ. Форумът бе посветен на Световния ден на свободата на печата, отбелязвана 3 май, на 20-годишнината от основаването на СИЖБ и на 135-годишнината от създаването на Софийския университет. Събитието се проведе в сътрудничество с посолството на Испания.
Присъстваха посланиците на Испания и на Куба – Н. Пр. Алехандро Поланко и Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан, почетните консули на Гватемала, Еквадор и Мексико – Веселин Симов, Захари Кушев и Пенчо Ралчев, директорът на Институт „Сервантес” Мария Луиса Сантос, председателят на СБЖ Снежана Тодорова, представители на президентството, на министерствата на външните работи и на образованието, много журналисти, унверситетски преподаватели, студенти.
Водещи на конференцията бяха председателят на СИЖБ Георги Митов, който е извесетн редиоводещ, и проф. Петър Моллов от Катедра „Испанистика”, които откриха събитието с встъпителни думи.
Проф. Петър Моллов приветства присъстващите в Аулата на Алма Матер – храм на академичната свобода, насърчаващ свободата на избора, на изразявнето на мнения, на отстояването на права.
Георги Митов припомни стремежа на СИЖБ още от основаването му да сближава България и испаноезичния свят, в който свободата като ценност винаги е имала специално място, цитирйки легендарен пасаж за нея от романа „Дон Кихот” на Мигел де Сервантес. Посочи още, че конференцията също ще търси свободата – от върха на копието до върха на журналистическото перо.
Бе дадена думата на заместник-ректора на СУ „Кв. Кл. Охридски” проф. Васил Маринов, който прочете приветствие към участниците в конференцията от ректора проф. Анастас Герджиков. Отправяйки поздрав към организаторите на форума, ректорът посочва:
„Радвам се, че тази конференция, посветена на 20-годишнината от основаването на СИЖБ и на Световния ден на свободта на печата, е представително събитие и за 135-годишнината от създаването н Алма Матер, където свободният академичен дух на научното развитие, обрзованието и културата винаги е бил наш приоритет.
Днешното събитие се осъществява и със съдействието на посолството на Кралство Испания.
Използвам възможността да благодаря на посолствата на всички испноезични страни, които последователно, активно и ангажирано дълги години подкрепят акаемичнта испанистика. Горд съм, че преподаването и научните изследвания в областта на испанистиката и испаноезичните култури в СУ „Св.Кл. Охридски”, както и тяхното рзпространение сред по-широката общественост, и културният обмен с толкова много страни не спират да се развиват.
Вярвам, че темите, върху които ще дискутират впечатлявщите със своята медийна и академична експертиза участници в научния форум, ще доведат до още по-задълбочени познания в засегнатите тематични полета и съм сигурен, че в предстоящата дискусия всички ще допринесат със своя разнообразен опит в обмена на идеи, които да изградят нови гледни точки и да открият творчески перспективи. На всички участници в конференцията пожелавам успех и ползотворна работа.”
Георги Митов съобщи, че вицепрезидентът Илияна Йотова, под чийто патронаж е форумът, е възпрепятствана да участва лично и да поднесе своето приветствие, тъй като е в чужбина за откриване на българска изложба.
На трибуната бе поканена Милена Димитрова, главен експерт в екипа на вицепрезидента Йотова и председател на Обществения съвет на БНР. От името на Илияна Йотова тя прочете специалното приветствие на вицепрезидента до конференцията, адресирно лично до президента на СИЖБ Георги Митов. В него се казва:
„Уважаеми господин Митов,
Приемете задочно искрените ми приветствия за започващата конференция. Впечатляващо точно сте обединили концепцията за свободата в испаноезичната култура като общочовешки порив с онова чувство, което е особено важно да присъства и в журналистиката.
По повод на едно щедро дарение тези дни разлистихме отново старинни книги и вестници и си припомнихме колко често испанските медии са говорили за свободолюбието на българите. Като препрочитам книгата на проф. Венцеслав Николов „Сто испанци за българското минало“, ще отбележа само три цитата. На 29 юли 1875 г. испанският пълномощен министър в Петербург маркиз де Бедмар пише за „…християните в Турция, които заслужават да бъдат свободни и са достойни да участват в европейския концерт, към който принадлежат по право“. На 30 юли 1876 г. най-четеният седмичник „Ла Епока“ коментира кървавото потушаване на Априлското въстание, което е отразявано в предишните броеве, и призовава: „Нека народите в Турция бъдат оставени да се развиват свободно – те са в правото си“. Добавя, че българите „са родолюбци и когато дойде денят, пак ще се борят настойчиво за свободата си“. И през 1915 г. Дионисио Перес пише възторжено за българите, като полемизира с един уругвайски читател…
Цитатите в книгата са сто. В живота са безброй. Свободата се проявява и се цени в много епохи. Тя има много лица. Винаги, всеки път и навсякъде търсим да я видим.
Световният ден за свободата на печата ни напомни да не спираме да я откриваме и да се борим за нея.
Поздравявам участниците в конференцията и пожелавам чувството за свобода да ги съпътства в обществено необходимата им професия!”
Приветствие от трибуната на Аулата в СУ поднесе и посланикът на Испания Н. Пр. Алехандро Поланко. Конференцията се осъществява в партньорство и сътрудничество с посолството на Испания.
В словото си посланикът подчерта „значението на истината в демократичните общества и на добрата журналистика, основана на демократични ценности като справедливост, истинност и обективност“. Той изтъкна, че „достъпът до достоверна и проверена информация е право на гражданите и е един от стълбовете на здравата демокрация”, наблягайки също, че „това е благо, което трябва да бъде защитено“.
Н. Пр. Алехандро Поланко отбеляза: „Испанският преход към демокрация не може да бъде разбран без постъпателното развитие на свободата на изразяване, която беше институционализирана като основно право и основа за съвместно съществуване между всички испанци с одобрението на Конституцията от 1978 г.”.
Посланикът посочи още в словото си: „Свободата на информацията е право, което е колкото важно, толкова и крехко. Защитата му почива не на несъмнените ползи от технологичното развитие, а на волята на гражданите да го защитават.”
Негово Превъзходителство обърна внимание на високото признание, което получва в Испания качествената журналистик. Той разказа за удостояването с наградата „Франсиско Сереседо” на дългогодишната кореспондентка в Москва на в. „Ел Паис” Пилар Бонет, както и за отличването с наградата „Принцесата на Астурия” на изтъкнатя полски журналист, общественик и правозащитник Адам Михник.
Посланикът припомни как миналото лято на церемонията по връчването на журналистическите награди „Мариано де Кавиа”, „Лука де Тена” и „Минготе” на вестник „ABC” кралят н Испания Фелипе Шести е подчертал, че демокрациите, особено в моменти на несигурност като сегашните, продължават да се нуждаят от свободна журналистика, отдадена на истината, която да е и смела, и твърда.
„Прецизността, точността и душата на достойната журналистика са за журналиста същото, което е метафората за поета или скалпелът за хирурга,” обобщи посланик Алехандро Поланко.
(Пълният текст на словото на Н. Пр. Алехандро Поланко е публикуван отделно на сайта на СИЖБ).
Георги Митов оповести, че посланикът на Аржентина Н. Пр. Алфредо Атанасоф, който заради служебен ангажимент е извън България, е изпратил приветствие до организаторите на конференцията и го прочете. В него посланикът поздравява СИЖБ за 20-годишния юбилей и за усилията на „тази уникална и авторитетна организация от изтъкнати личности на словото да популяризират в Бългрия културите на ибероамериканските страни”, а така също и „да предават и изразяват етичните ценности на журнлистиката”, включвйки „за тази задача правителства, институции, предприятия, ангажираното и съзнателно гражданско общество”.
Своето приветствие пред конференцята поднесе и новата посланичка на Куба в България Н. Пр. Мариета Гарсия Хордан. Представяйки я пред аудиторията, Георги Митов отбеляза, че това е нейното първо участие в публична проява след връчването на акредитивните ѝ писма.
В приветствито си тя изтъкна своето удоволствие да е „в този красив университет” и да се запознае с „приятелте от СИЖБ”, с които посолството на Куба поддържа отдавнашно сътрудничество. Посланичката поздрви СИЖБ за юбилея и за работата на членовете му по разпространяване на информация за Куба и за испаноезичния свят.
Нейно Превъзходителство припомни историята на над 60-годишните българо-кубински дипломатически отношения, важна част от която са кубинските испанисти, спомогнали навремето за зараждането и развитието на Катедра „Испанистика” в СУ.
Посланичката се спря на заветите на Апостола на свободата на Куба, големия поет и революционер Хосе Марти, цитирайки неговата мисъл: „Единственият начин да бъдем свободни е да бъдем обрзовани”. Припомни и етичните норми и устрема към свободата, които Марти влага, издавайки своя вестник „Патриа”.
Нейно Превъзходителство отдаде почит на кубинските герои, борили се „за свободна и суверенна родина”, която става факт с победата на Кубинската революция. Посланичката обърна внимание, че страната ѝ и до днес е обект на външна икономическа блокада и на медийни войни, изопачаващи действителността. Тя пожела на конференцията успешна работа, а на участващите журналисти винаги да казват истината.
Следващото приветствие бе поднесено от директорката на Институт „Сервантес”-София Мария Луиса Сантос. Тя поздрави СИЖБ и Софийския университет за техните годишнини, отбелязвани с конференцията, като се присъедини към изразената в словото на посланик Алехандро Поланко оценка колко фундаментално важно е да се подкрепя свободата на словото, на мисълта, на творчеството, на медиите. От най-дълбока древност и до днес литератори от цял свят, както и специално патронът на Института – Мигел де Сервантес, описват в своите безсмъртни произведения устрема да бъдеш свободен, припомни Мрия Луиса Сантос. Тя благодари на СИЖБ и на „всички българи, които се бориха” за запазването на Институт „Сервантес”-София, когато преди няколко години имаше риск той да бъде закрит – и така това бе осуетено.
Поздравления за годишнините на СИЖБ и Софийския университет отпрви в пливетствието си и председателката на СБЖ Снежана Тодорова. Тя сложи акцент и върху друг от поводите на конференцията – отбелязвания на 3 май Световен ден за свободата на печата. Тази година се навършват 30 г. от обявяването му от Общото събрание на ООН. Снежана Тодорова изтъкна и неговото мото – че медийната свобода е двигател на всички други човешки права. Тя направи паралел и с мотото, стояло още преди 1989 г. под „главата” на някогашния вестник „Култура”: „Свободата на печата е майка на всички свободи”.
Снежана Тодорова подчерта, че приоритет на СБЖ е защитата на тази свобода и на правата на журналистите. Това са и акцентите в предложенията за законодателни промени, внесени от Съюза в Народното събрание още през 2017 г., които обаче и до днес не са разгледани.
Председателката на СБЖ изтъкна, че Съюзът активно участва в обсъжданията за Европейския акт за свобода на медиите, като е провел по темата две дискусии – в София и Благоевград, а също така е участвал и в журналистическа среща с еврокомисаря Вера Йоурова в Брюксел.
Снежана Тодорова поздрави СИЖБ за провеждането на конференцията, както и за всичките му дейности, включително и за организирания в сътрудничство със СБЖ ежегоден журналистически конкурс „Светове и цветове” в памет на отишлите си журналисти-испанисти Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес. Председателкта на СБЖ изрази радостта си, че на форума в Аулата присъстват и изявени журналисти, сред които тя открои радиолегендата Божана Димитрова, и уважавани преподаватели, и много студенти.
След приветствията на гостите, конференцията премина към изказванията на участниците.
Първа от тях се включи с видеозапис от Брюксел депутатката в Европейския парламент Елена Йончева, която е и известна журналистка с богат опит н военен кореспондент в различни „горещи точки”. Тя заяви: „В Брюксел подготвяме правила за медиите, които да помогнат да се възстанови доверието в журналистиката. Медийният акт, върху който работя, ще помогне да се създадат правила за финансирането, които да гарантират независимостта на медиите и прозрачността на собствеността. Ще помогнат да се ограничи намесата на политици. Да гарантира запазването на източниците на информация на журналистите, както и тяхната неприкосновеност – защитата им от следене и подслушване.”
Елена Йончева посочи още, че всеобщото използване на новите технологии за медиен достъп заличава разликата между журналистиката и свидетелските наблюдения, наричани от мнозина гражданска журналистика. „Но журналистиката, основана на принципите, правилата на професията, е сила. Сила! Тя е авторитет, тя е натоварена с доверие. Тя е в основата на нашата свобода, тя е условието, без което демокрацията не може да се развива,” подчерта евродепутаткта и журналистка. Тя изтъкна още, че „единственият начин да се преборят, да се разобличат фалшивите новини - е чрез силата на проверената новина, на репортерските свидетелства.”
Същевременно Елена Йончева отбеляза, че се намираме „в епоха на нарастваща пропаганда и журналистиката сякаш е дълбоко прибрана в шкафа”. Тя припомни, че в продължение на 20 години е била военен репортер, журналист от мястото на събитията, в такива конфликтни зони като Косово, Афганистан, Чечня, Сирия, Ирак. Но никога по-рано не е виждала ситуация като сегашната – „такава липса на журналистика, липса на репортери, които да ни правят съпричастни - чрез мнението и на живеещите по цялата география на войната”. Тя припомни, че „журналистиката трябва да ни дава контекста на един конфликт – историята, събитията, които са довели до сблъсък, които са довели до война”.
Елена Йончева сподели и свое лично наблюдение, когато по време на войната в Ирак през 2003 г. тя е сред останалите в Багдад около 50 европейски и американски журналисти, които въпреки трудностите успяват да заснемат и да предават какво реално се случва на терен. Тя разказа как именно тогава американските журналисти започват да правят т. нар. „патриотична журналистика”, която вместо обективна картина на събитията представя само онова, което е в интерес на САЩ и войниците им. „Двадесет години по-късно вече наблюдаваме европейска патриотична журналистика. И ще ни трябва време, за да прецени историята какви са последствията от това,” посочи Йончева в заключение.
(Пълният тест с изказването на Елена Йончева е публикувн отделно на сайта на СИЖБ).
Изказването на председателя на Обществения съвет на БНР Милена Димитрова бе посветено на свободата в БНР и на заветите на първия Главен уредник на Радиото Сирак Скитник – псевдоним на художника, писателя, драматурга Панайот Тодоров Христов. Тази година се отбелязват 140 г. от рождението му и 80 г. от смъртта му.
Радиото е най-одухотворената обществена медия и гостоприемен дом за свободата в журналистиката, именно защото при създаването му стои толкова крупна, бликаща от таланти и интелект фигура като Сирак Скитник, изтъкна Милена Димитрова. Тя отбеляза: „Сирака слага ценности в основата на радиото като: бързина и безпристрастност на осведомяването, полифония, плурализъм, автентична музика, човешки глас, архив и памет. Съвкупността от тях е Свобода. Точно Свободата, която се чува от ефира. Вярно е да се каже и че Сирак Скитник настройва медията на честотите на свободата и плурализма.”
Милена Димитрова приведе и интересни свидетелства по темата си от Златния фонд на БНР, цитирайки проф. Веселин Димитров, литератора и дипломат Богомил Нонев, публициста Есто Везенков, който е би уредник на Професионално-стопанския отдел на Радио София, поетесата Елисавета Багрияна, интелектуалеца Петър Увалиев и др.
„Сирак Скитник е настроил Радиото на честотата на свободата и гражданската култура,” каза Милена Димитрова. Тя цитира писателя Васко Жеков, който го описва като носител на „нова естетика“ и „ново виждане“, като „законодател в изкуството“ и човек „с европейски мащаби“. А проф. Константин Ангов откроява заслугата на Скитника за превръщането на Радиото както в надежден информационен източник, така и в „необходима и силна образователно културна и възпитателна институция“, като опазва независимостта му дори във военните години.
„Свободата, внесена от Сирак Скитник в студиата на БНР, не си е отишла”, обобщи Милена Димитрова, отбелязвайки, че БНР е обявило 2023-та за Година на Сирака.
(Пълният текст с изказването на Милена Димитрова е публикуван отделно на сайта на СИЖБ).
Голям интерес събуди последвалото изказване на медийния експерт и бивш председател на СЕМ проф. Маргарита Пешева. Темата ѝ бе „Изкуственият интелект и медиите: Какво бъдеще ни очаква?”
Тя припомни неотдавнашно открито писмо на някои от най-известните имена в областта на ай ти технологиите, с което те искат шестмесечна пауза в разработването на мащабни проекти с ИИ, по-мощни от версията GPT-, и предупреждават, че „генеративният ИИ може да донесе значителна промяна в историята на живота на Земята”.
Проф. Пешева посочи, че първият случай с използване на робот, а не човек за написване на журналистически материал е от 2014 г. във в. „Лос Анжелис таймс”. И приведе впечатляващи данни от вече натрупани междувременно статистики за драстично по-високата производствена ефективност на ИИ в сравнение с човешките възможности, включително в областта на медиите. Така например, ако един репортер за определено време може да произведе 300 дописки, за същото време един алгоритъм/робот ще подготви 4000 дописки.
„В близко време, когато алгоритмите придобият емоционална интелигентност, тогава кому ще принадлежи свободното слово в журналистиката – на човека като традиционен създател на тази професия и основен „носител” на най-големите й ценности? Или на вездесъщия алгоритъм, който мълниеносно пише статии, лансира измамни съобщения, манипулира събития?...” – риторично попита проф. Пешева.
Тя заостри вниманието и към ролята на ИИ в измамната онлайн журналистика, фабрикуваща неверни новини. А също и към социалния ефект от настъпланието на ИИ – все повече хора ще губят работата си, замествани от несравнимо по-ефективните и по-икономични алгоритми/роботи, способни вече дори и да композират музика в стила на големи класичесски автори, като създаденото от ИИ е неотличимо по качества от чочешките творби.
Милиони безполезни хора ще бъдат изхвърлени на улицата. Дори и да не гръмнат социалните системи, които ще трябва да ги изхранват, много от тези човешки същества ще бъдат обречени на деградация, зпълвайки свободното си време с наркотици и 3D светове от виртуалната реалност. В силата си що остане само малък елит от свръхчовеци, които ще владеят и управляват компютърните алгоритми.
Проф. Пешева акцентира и върху предупрежденията на големи учени, че ИИ е първата технология в света, способна сама да взема решения, без участието на човека. Но какво ще стане с демокрациите при тази перспектива? Демокрацията на практика е разговор – хора, които разговарят един с друг. Ако обаче разговорът бъде превзет от изкуствения интелект, с демокрацията е свършено, смята цитираният от проф. Пешева авторитетен историк, професорът в Еврейския университет в Йерусалим Ювал Ноа Харари.
А друг, също цитилан от нея учен – директорът на Института за бъдещето в Лондон Ник Бостром, предупреждава, че човечеството надали ще стигне до такава деградация, защото след като изкуственият интелект изпревари човешкия, може би просто ще унищожи цялото човечество.
Проф. Пешева запозна аудиторията и с регулациите в сферата на ИИ, включително и интелектуалната собственост, които вече се обсъждат в Европейската комисия и Европейскя парламент. Същевременно цитира и следното мнение на аса в дипломацията Хенри Кисинджър: „Изкуственият интелект е по-голямо предизвикателство от ядреното оръжие. С ядрените оръжия беше възможно да се измислят принципи за възпиране, при които имаше известна симетрия между щетите върху всяка от страните”.
Проф. Пешева изреди и важните въпроси, които отправя към човечеството това предизвикателство, обобщавайки в заключение: „Съдбоносни въпроси, които чакат своя действително верен отговор – от Homo Sapiens, от кой друг?”
(Пълният текст на изказването на проф. Маргарита Пешева е публикуван отделно на сайта на СИЖБ).
Следващото изказване на конференцията в Аулата бе на едно от най-популярните телевизионни лица в България – водещия на предаването „Панорама” по БНТ Бойко Василев, който владее и испански наред доста други езици и е член на СИЖБ. Неговата тема бе за свидетелската журналистика – изчезва ли в съвременните условия, или търпи промени, изискващи промени и у журналистите?
Бойко Василев започна изказването си с ретроспекция към Испанската гражданска война, припомнайки какви световни майстори на словото са предавали кореспонденции и са писали репортажни книги за нея. Над 1000 са били общо кореспондентите. И сред тях – Оруел, Хемингуей, Марта Гелхорн, Михаил Колцов, Ким Филби. „Това са не просто журналисти. Това са писатели, интелектуаалци, разузнавачи, интересни хора, разказвали онова, което виждат със собствените си очи. Едно нистина потресаващо събитие”, каза Бойко Василев.
Връщайки се в днешния ден, той изрази несъгласие с тезата за изчезващата свидетества журналистика, като посочи, че войната в Украйна се отразява от „много добри журналисти”. Защо там няма български журналисти, според него е друг въпрос, най-вече свързан с финансиране и въпроси на сигурността на репортерите.
Бойко Василев изтъкна, че вижда големия въпрос около днешната свидетелска журналистика другаде – в естеството на образа, който властва навсякъде. „Човекът вече разказва не това, което е видял сам, а това, което е видял с посредничеството на камерите от смартфоните на много други хора. При това хора пристрастни, от двете страни на фронта, които фабрикуват образи според собствените си представи,” отбеляза Бойко Василев. И обърна внимание: свидетелствата не са изчезнали, те са се променили.
В контекста на тези промени пред журналистите съответно се поставят и нови задачи, като „най-важната и парадоскална” от тях според „мистър Панорама” е „да рационализираме образа”, а не да му вярваме безкритично.
Той сподели и свои изводи от личния си репортерски опит от 90-те, когато е отразявал войните в Босна и Косово. „Аз разбрах колко измамен е образът, дори формиран от собственте ни очи, когато сме завладени от потреса на терен. Дори те са склонни да ни излъжат пред гледката на едно убито момиче. Да намалят възрастта му, да го направят по-незащитимо, по-уязвимо,” каза Бойко Василев.
Той акцентира върху онова, по което журналистът днес трябва да се различава от обикновения потребител в социалните мрежи – по своето професионално задължение да се съмнява: „Той застава пред образа, дори и да е създаден от него, и започва да му се чуди. Има ли в този образ нещо нередно? Игре ли някой някаква игра пред очите ни?”
Бойко Василев припомни, че войната в Украйна е показала изключителната способност на технологиите и на хората, които ги влдеят, да манипулират образа. Той посочи, че емоцията е тази, която щества из социалните мрежи и с която се опитват да замъглят нашия разум. Но ние, журнлистите, тъкмо с разума трябва да дешифрираме образа и да разберем дали ни казва истината. „Най-важните въпроси в журналистиката трябва да бъдат зададени първо към самите нас,” ообобщи за финал Бойко Василев, поканвайки аудиторията в Дома на киното на прожекция на неговия филм „Останалите. Снимки от една война”. Филмът представя завръщането му в Сараево 28 години след военните му репортажи от там и търсенето хората от някогашните драматични кадри.
Обзор за 20-годишната дейност на Сдружението на испаноговорещите журналисти (СИЖБ) направи в изказването си дългогодишнта му председателка и днешна зам.-председателка Къдринка Къдринова, която представи и обновения сайт на СИЖБ.
Тя изтъкна, че, хвърляйки неуморно мостове между културите, Сдружението е утвърдило през изминалите години свое авторитетно място в обществото. Къдринова отправи поздравления към избрания през 2019 г. за председател на СИЖБ Георги Митов, който въпреки изпитанията на пандемията от Ковид-19, съвпаднала с началото на мандата му, уверено разгръща потенциала на Сдружението.
Къдринова открои приноса за основаването на СИЖБ и за по-нататъшното му развитие на журналистите и испанисти Рафаел и Грозданка Алварадо, Мария Пачкова, Гергина и Владимир Дворецки, Райна Петкова, Катя Диманова, Венцеслав Николов, Владислав Пунчев, Савина Спасова, Бойко Василев, Албена Водениарова, Мария Донска (последните две – преминали към дипломцията) и други. Специално бе изтъкната ролята на отишлите си през 2012 г. Светлана Плашокова-Митева и Самуел Франсес, в чиято памет СИЖБ провежда ежегодния си журналистически конкурс „Светове и цветове”. Отдадена бе почит и към паметта на също оставилите дълбока следа в СИЖБ Мария Владимирова, отишла си през 2018 г., и Дафинка Пламенова, отишла си през 2022 г.
Къдринова разказа и за двама млади испански журналисти, приобщили се към СИЖБ и отличавани в конкурса „Светове и цветове” за приноса си в запознаването на испанската публика с България – Хосе Антонио Санчес Мансано и Марко Видал.
Зам.-председателката на СИЖБ се спря по-подробно на провеждания от 2013 г. насам конкурс „Светове и цветове” и на неговите награди, насърчаващи жураналистически материали за испаноезичиня свят, подчинени на професионална и гражданска етика. Конкурсът връчва и специални отличия „Обединител на култури” на изтъкнати личности, допринесли за сближаването на Бългрия и испаноезичния свят.
Беше обърнато внимание на важната роля за популяризирането на България сред испаноезичнта аудитория на Испанска редакция на Радио България в БНР, също отличвана в конкурса „Светове и цветове”. Къдринова припомни, че активните усилия н СИЖБ спомогнха през 2017 г. да се осуети замисленото от тогвашното ръковдство на БНР закриване на Радио България.
Отправена бе благодарност за плодотворното сътрудничество със СИЖБ към посолствата на Испания и на латиноамерикански страни, представени у нас – Аржентина и Куба, към почетните консулства на Колумбия, Мексико, Чили, Еквадор, Уругвай, Гватемала, към Институт „Сервантес”, към Отдела по образованието към посолството на Испания, към Катедра „Испанистика” в СУ „Св. Кл. Охридски”, съм Съюза на българските журналисти, към уважаваната испанска фирма Roca и др.
Припомнени бяха поредица конференции, провеждни през годините в БТА и в СУ, чийто организатор или съорганизатор е бил СИЖБ и които са спомагали за сближаването с Испания и с Латинска Америка.
Къдринова акцентира и на съпричастето на СИЖБ към проблемите на журналистическата гилдия, както и на неизменната ангажираност на Сдружението с каузата за свободата и независимостта на медиите. В този контекст тя изрази възмущенето на СИЖБ от практиката да се унищожават медии чрез съдебни „дела бухалки”, известни като SLAPP. Припомни, че и в България не липсват такива случаи, най-нашумелият от които е делото за невъзможнта сума от 1 милион лева на „Лев Инс” срещу сайта „Медиапул”. Сдружението категорично осъжда подобни посегателства, както и въобще атаките от всякакъв вид срещу журналисти и медии.
Бе споменат и съвсем пресният случай, разиграл се буквално в навечерето на Световния ден на свободата на печата срещу вестник „Земя”, който бе прогонен от редакционните си помещения от НС на БСП. „Солидаризираме се и с оставените така без работа колеги. Позицията ни е принципна, незвисимо от идейните наклонности на журналисти или медии – не пипайте журналистите! Иначе рушите демокрцията,” подчерта Къдринова.
Тя продължи: „Длъжна съм да спомена тук и най-нашумелия световен случай на преследване на разобличител – съдебната разправа с Джулиан Асандж, за чието освобождаване солидарно настояваме заедно с водещите международни журналистически организации. Също така ще насоча внимнието и към случая с репортера с испанско и руско гражданство Пабло Гонсалес, който от 9-годишен живее в Испания, има там семейство, работи за три испански мезии. От 28 февруари 2022 г. той е в полски затвор с обвинение в шпионаж, без и досега да са представени доказателства за това, нито да е проведен процес. Испански и междунродни журналистически организации настояват и за неговото освобождаване”.
Къдринова припомни, че настящото полско правителство неведнъж е било критикувано в Европейския парламент заради нарушени демократични стандарти тъкмо в областта на медийната свобода и на правосъдната система. Тя изтъкна също, че споменатият от Н. Пр. Алехандро Поланко полски журналист и правозащитник Адам Михник, който е бил удостоен с високата испанска награда „Принцесата на Астурия”, също е остър критик на медийната политика на официална Варшава. Къдринова отбеляза, че и в случая с Пабло Гонсалес е наложително от полските власти да се изиска на европейски ниво своевременно, прозрачно и законосъобразно решение.
Тя каза още: „Изразявам нашата обща болка за всички загинали журналисти и други жертви на драматично разцепилата света война в Украйна. И също така ще споделя мнението си, че в тези обстоятелства журналистиката като медиатор по същността си е призвна да съдейства чрез обективно информиране и анализиране за по-бързо намиране на дипломатическо решение, което да спре войната и гибелта на хора. Мисля, че няма нищо по-важно от това за всеки хуманист.”
Къдринова обърна внимание на следното:
„Нашето Сдружение бе създадено в година, когато светът пак беше изтръпнал от една друга война – в Ирак, която много силно и трагично отекна и в Испания. Да си спомним ужасния атентат в Мадрид на 11 март 2004 г. Първата декларация на нашето Сдружение бе именно за осъждане на този атентат и за изразяване на съболезнования за многобройните жертви, сред които имаше и българи.
Въпреки това светът тогава все още беше някак по-позитивен от сегашния. Имаше енергия за промени, за алтернативи, за диалог на цивилизациите – точно така се казвше инициатива, лансирана съвместно от Испания и Турция.
И нашето Сдружение се вписа много органично в тези тогавашни процеси – защото нашият стремеж е именно към диалог, взаимно опознаване, сближаване, обогатяване на културите. Винаги сме били водени от желание за приобщаване и обединявне, не разделяне. Съумахме през годините да се запазим като общност, в която с взаимно уважение сме събрани личности и професионалисти с различни убеждения, зачитайки правото на всекиго от нас да следва своята собствена професионална и идейна траектория. Мисля, че това е една много важна отличителна черта на нашето Сдружение – избегнахме, поне досега, конфронтации заради неизбежните различия, които имаме помежду си. Заложихме на по-важното и по-конструктивното – онова, което ни обединява.
Толкова много ми се иска и днешният прояден от омрази и нетърпимости свят да намери сили и да завие към по-разумния и по-хумамен път – на диалога и сътреднчеството. Много голяма отговорност за възможността това да се случи се пада на журналистите и на медиите. Дано всичко изговорено днес събуди поне малко размисъл в тази посока.”
Къдринова завърши, представяйки на екран обновената версия на сайта на СИЖБ, като изтъкна, че е съхранен целият досегашен внушителен архив с многобройни публикации на членове на Сдружението, представящи както културни събития у нас, свързани с испаноезичния свят, така и многобройни интервюта, репортажи, пътеписи, авторски анализи. Новото в сайта е оптимизиранта подредба на разделите и по-привлекателният дизайн. Освен дейностите на Сдружението и актуалните събития, в него са представени също всички испаноезични страни плюс Португалия, Бразилия и Хаити. Подразделите към всяка от страните са: Контакти с България/ Авторски анализи / Известни личности / Култура / Забележителности / Хроника / Общи данни. Тъй като по сайта все още се извършва техническа работа, той все още не е оотворен за всеобщ достъп, но в близките дни и това ще стане, като адресът му ще бъде същият, както и на старата версия – hispanoperiodistas.com
Конференцията продължи с изказванията на преподаватели от Катедра „Испанистика” на СУ.
Пръв сред тях взе думата д-р Красимир Тасев, който говори по темата „Два погледа върху свободата и диктатурите в Латинска Америка през ХХ век: Хорхе Едуардс Хулио Кортасар”. Бе представена съпоставка между политическото позициониране на двамата изтъкнати писатели, родом от страни, преживели жестоки диктатури през 70-те и 80-те години на ХХ век – чилиеца Хорхе Едуардс и аржентинеца Хулио Кортасар.
Акцентът бе поставен върху тяхното отношение към Куба и Кубинската революция, което в Латинска Америка е вододел между ляво и дясно. Споделялият леви убеждения на младини Едуардс по-късно, след тримесечен престой на карибския остров през 1971 г., критикува кубинското управление в своя книга, заради което е заклеймен и отхвърлен от общността на левите латиноамерикански интелектуалци. Докато посетилият Куба за първи път през 1963 г. Хулио Кортасар с годините предпочита да запази своята добронамереност към нея, като изразява политическата си ангажираност с критики към дитатурите в Аржентина и Чили, а по-късно е увлечен и подкрепя Сандинистката революция в Никарагуа, разказа Красимир Тасев.
Д-р Теодора Цанкова от Катедра „Испанистика” направи изказване на тема „Свобода и достойнство в „Дон Кихот””. Тя изтъкна, че свободата в най-различните ѝ измерения е в основата на романа на Мигел де Сервантес, отбелязвайки като емблематичен фактът, че прочутият пасаж, започващ със „Свободата, Санчо...” само по време на тази конференция е споменаван поне 3-4 пъти.
Теодора Цанкова привлече внманието към различните гледни точки, предложени от Сервантес към освободителните мисии на Дон Кихот, който се хвърля да освобождава всичко, изпречило се на пътя му, включително справедливо осъдени каторжници, с което поведението на героя влиза в противоречие с държавнта власт. През тази призма дори се правят спорни анархистични тълкувния на образа на Дон Кихот. Авторът е категорично за свобода на мисълта и свобода на действията, рисувайки двата свята – на нормалните испанци от началото на 17 век и на лудия Дон Кихот, отбеляза Теодора Цанкова.
Според нея и протагонистът осъзнава и приема съществуването и на двата свята. Той казва, че предпочита да мисли за Дулсинея такава, каквато я желае. Неговата реалност не е обективна, а субективна. Но в нея той има безкрайната свобода на личната мисъл и субективното разбиране.
Теодора Цанкова открои либералното отношение на разказвача към читателите. Сервантес насърчава множество гледни точки и множество интерпретации. Свободата е отстоявана в целия роман и е представена като определяща за човешкя род. Дон Кихот многократно зявява, че всеки човек е рожба на собствените си дела, тоест, че на онова, което прави сам, по силата на собствента си свободна воля.
Връщайки се към прочутия пасаж за свободата в романа, Теодора Цанкова подчерта, че рядко се цитира втората му част, в която Дон Кихот припомня на Санчо пиршествата в замъка на губернатора и посочва, че не им се е наслаждавал. Защото: „Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен”. Именно зависимостите водят до корупция, напомни Теодора Цекова, като обобщи: „Романът поставя всички ни пред множество избори. От нас зависи какво ще изберем. Свободата е предпоставка да направим избора”.
Д-р Вера Киркова се спря в изказването си на творчеството и на разбирането за свободата на португалския нобелист Жозе Сарамаго, чийто роман „Слепота”е превела. Огорчен от португалската администрация, чувстващят се ибериец Сарамаго избира да живее на по-свободно според него място – на испанския остров Лансароте.
Вера Киркова разказа и за скандал, предизвикан от португалското издание на списание „Плейбой” чрез шокиращи снимки в брой, отразяващ кончината на писателя през 2010 г. Тогава на корицата, а и вътре, португалското издание публикува постановъчни фотографии, изобрпазяващи Исус Христос, заобиколен от блудници, като тези илюстрации се свързват с романа на Сарамаго „Евангелието по Исуса Христа”. В същия брой е публикувано и старо интервю н писателя, дадено от него още през 1995 г. за бразилското издание на „Плейбой”. Заради снимките в португалското издание през 2010 г. централното американски ръководство на списанието е крайно възмутено, че те накърняват обществения морал и религиозните чувства, и разпорежда броят да бъде иззет от продажба, като се обмисля и въобще спиране на португалското издание.
В края на изказването си Вера Киркова се върна към романа на Сарамаго „Слепота”, изтъквайки, че писателят чрез него ни показва колко дълбоко може да е дъното, ако не се опомним навреме и ако не завием към всеобщо пробуждане.
Последното изкзване на конференцията бе на д-р Лиляна Табакова под надслова „Никарагуа: Размисли за едно голямо разочарование”. То бе посветено на политическата обстановка в Никарагуа, където през 2018 г. избухват значителни протести срещу управлението на президента Даниел Ортега.
Лиляна Табакова припомни исторически факти около извършената през 1979 г. от Сандинисткия фронт за национално освобождение (СФНО) революция, която сваля 40-годишната диктатура на фамилията Сомоса. Изказването се съсредоточи върху актуалния етап от управлението на СФНО в лицето на президента Даниел Ортега, който е на власт от 2007 г., а от 2017 г. вицепрезидент е съпругата му Росарио Мурийо. Относно антиправителствените протести през 2018 г. бяха цитирани данни на правозащитни организации, според които са загинали между 300 и 360 души, около 2000 са арестувани, около 150 000 напускат 6-милионната страна.
Лиляна Табакова се спря и на проведените през 2021 г. избори, при които са били арестувани 7 от акндидатите за президент, а вотът отново е бил спечелен от двойката Ортега-Мурийо. Посочено бе, че зад решетките са и изявени бивши съратници на Ортега от СФНО, които са станали негови критици. От тази паритя отдавна се е отделио дисидентско крило, известно днес като формацията UNAMOS (Демократичен съюз за обновление).
Лиляна Табакова обърна внимание, че противниците на управлението са обвинявани в държавна измяна съгласно действащ закон, а през февруари т. г. 222-ма от тях са изпратени принудително в изгнание, като им е отнето гражданството и имуществото.
Лиляна Табакова изрази съжаление, че в нашите медии тези събития не намират подобаващо отразяване, вероятно защото Никарагуа изглежда далечна и неразбираема. „Но ние създаваме едно нечувствително към болките на другите общество. Ролята на медиите е много важна, ако искаме да се побудят човешките струни в нашето съзнание,” изтъкна Лиляна Табакова.
Закривайки конференцията, Георги Митов и проф. Петър Моллов отправиха своите благодарности към всички участници и към проявилата интерес към обсъжданите теми публика. „Отправихме посланията си към вас, поствихме теми, върху които да се змислим. Нека е жива свободата в испаноезичната култура, нека защитаваме свободата в медиите, нека не заспива гражданската ни съвест,” призова в заключение Георги Митов.
*След като всички участници в конференцията „Свободата като концепция в испаноезичната култура и свободата на медиите днес” предоставят на организаторите изказванията си в писмен вид, те ще бъдат публикувани в специален раздел на сайта на Сдружението на испаноговорещите журналисти в България.
