СТОЛИЦА: Буенос Айрес (Buenos Aires)

НАСЕЛЕНИЕ: Около 35 млн. души. Над 90% от аржентинците са от бялата раса, потомци са на европейски емигранти, дошли във втората половина на 19-и век главно от Италия, Испания, Германия, Полша, Великобритания и т.н. Смята се, че най-голям принос за развитието на месопреработвателната промишленост и жп пътищата имат британските преселници; за разрастването на лозарството и винопроизводството - френските; за изграждането на фермите и кооперативите - немските; за процъфтяването на сферата на услугите - японските, сирийските, ливанските.
В района на Росарио живеят много българи - потомци на преселници от България, напуснали родината си още през 20-те години.
Индианското население, включително метисите, наброява около 10%. Представителите на племената мапуче (разпространено и в Чили), гуарани, койа, тобас, матакос сега са едва около 0,5% от населението.

ЕЗИК: Испански

РЕЛИГИЯ:
90% от аржентинците са католици, но само 20% редовно ходят на църква. 2% са протестанти, още 2% - юдеи. Останалите изповядват други религии.

ГЕОГРАФИЯ:
Територията на Аржентина е 2,8 млн. кв. км. Тя е втора по големина в Южна Америка след Бразилия. На север граничи с Боливия и Парагвай, на изток - с Бразилия и Урегвай, на юг и запад - с Чили.

КЛИМАТ:
Климатът в Аржентина е от субтропически на север до умерен на юг. Районите, през които минават Андите, се отличават с дъждовно време и чести наводнения през летния сезон, както и със сухи и горещи ветрове, наричани "сонда". Амплитудите на температурите са големи както между сезоните, така и между различните часове на деня. В равнинните райони и техните влажни гори и савани силните дъждове също на са рядкост. Количеството на падналите дъждове намалява от запад на изток. Зимно време в някои райони има и суша, а пък лете - големи жеги.

ДЪРЖАВНО УПРАВЛЕНИЕ:
Аржентина е федерална република с президентска форма на управление. Държавният глава е президентът. В момента това е Нестор Кирчнер, бивш губернатор на провинция Санта Крус, Патагония. Законодателният орган е двукамарният Национален конгрес.

ПАРИЧНА ЕДИНИЦА: Аржентинско песо, равно е на 100 сентавос. Има банкноти по 100, 50, 20, 10, 5 и 1 песо. Монетите са по 50, 20, 10, 5 и 1 сентаво. Кредитни карти се приемат само в големите търговски центрове и хотели, в провинцията с тях е почти невъзможно да се праща. Бакшишите са задължителни, в големите заведения се включват към сметката и са от 5 до 10% от нея.

ИСТОРИЯ: В древността земите на Аржентина са били населявани от индиански племена. Испанските конкистадори ги завоюват в първата половина на 16 век. Едри земевладелци постепенно усвояват страната, използвайки робски труд.
След война за независимост на 9 юли 1816 г. са провъзгласени Съединените щати на Ла Плата, които през 1926 г. се преобразуват във Федерална република Аржентина. Вътрешните борби между оформилите се кланове на олигарси водят до серия от преврати и контрапреврати. От 1930 г. страната се управлява главно от военни. От 1946 до 1955 г. на власт е ген. Хуан Доминго Перон, чието управление мнозина определят като диктатура. Режимът му се смята за типичен представител на "каудилизма" - латиноамерикански политически феномен, лансиращ властта на силна и харизматична фигура. Емблематично лице на неговото управление става съпругата на Перон - Ева Дуарте, влязла в историята като "закрилницата на безризите" Евита. Популизмът, площадните изяви и личният интерес на Перон към идеите на италианския фашизъм и германския нацизъм затрудняват мнозина изследователи в класифицирането на явлението "перонизъм". Факт е, че основаната от Перон Хустисиалистка партия (Партия на справедливостта) и до днес е по-популярна като Перонистката партия.
Перон е свален от поредния военен преврат скоро след като жена му Евита умира от рак. Военни управляват Аржентина от 1955 до 1958 г. и от 1966 до 1973 г. След поредния провал на военните във властта Перон е поканен да се върне от емиграция и отново да оглави страната. Той издържа на власт едва няколко месеца и през 1974 г. умира, след като се простудява при една своя реч от балкона на президентския дворец Каса Росада. Президент става новата му съпруга - Мария Естела Мартинес де Перон. Управлението й е белязано с икономически хаос и дълбока корупция и приключва с поредния военен преврат през 1976 г. Този военен режим е един от най-кървавите в историята не само на Аржентина, но и на цяла Латинска Америка. Избити и "безследно изчезнали" са около 30 000 негови противници.
Военната хунта предприема през 1982 г. опит за въоръжено завземане на Фолклендските (Малвинските) острови, които се водят британско владение, въпреки че са до бреговете на Аржентина. Войната с Великобритания завършва с поражение за Аржентина и това до голяма степен провокира падането на хунтата.
През 1983 г. е възстановено демократичното управление на Аржентина. Едно от условията на мирния преход и оттгелянето на армията от властта е т.нар. "закон за последната точка" (Punto final), който гарантира на военните, че няма да бъдат преследвани за извършеното по време на управлението им.
Законът предизвиква негодуванието на близките на жертвите. Разраства се Движението на майките от площад "Май" - организация на майки и роднини на "безследно изчезнали", които всеки вторник демонстрират пред президентския дворец в Буенос Айрес с искане да се изясни съдбата на близките им и да се накажат виновниците за убийствата и репресиите.
През последните години започна ревизиране на закона и някои висши офицери от бившата военна хунта бяха осъдени.
През 2001-2002 г. Аржентина преживя тежка икономическа криза, която преля и в правителствена. След смяна на няколко президенти през април 2003 г. за нов държавен глава бе избран Нестор Кирчнер, бивш губернатор на провинция Санта Крус, Патагония.