Официално наименование: Боливарска република Венецуела; Venezuela, Ve
Територия (кв.км): 912100
Континент: Южна Америка
Местоположение: Държава в северната част на Южна Америка.
Население: 24654694
Име на столицата: Каракас
Население на столицата: 3400000
Административно деление: Венецуела се дели на един федерален окръг - Каракас, две федерални територии - Амасонас и Делта Амакуро, 20 щата: Ансоатеги, Апуре, Арагуа, Баринас, Боливар, Гуарико, Карабобо, Кохедес, Лара, Мерида, Миранда, Монагас, Нуева Еспарта, Португеса, Сукре, Сулия, Тачира, Трухильо, Фалкон, Яракуй. Федерални владения - 11 островни групи със 72 острова в Карибско море.
Официален език: испански
Религия: християнство (93 процента католици)
Парична единица: боливар = 100 сантима
Дата на националния празник: 5 ЮЛИ
Ден на провъзгласяването на независимостта - 1811 г.
Държавно устройство: Венецуела е федерална република. Действа конституция, приета с референдум на 15 декември 1999 г. Държавен глава е президентът, избиран чрез пряко и тайно гласуване за срок от 6 години с право да бъде преизбиран за втори последователен мандат. Президентът назначава вицепрезидента. Законодателната власт се осъществява от Национален конгрес (еднокамарен парламент), избиран за срок от 5 години по пропорционална система. Изпълнителната власт се осъществява от правителството, назначавано и оглавявано от вицепрезидента. Щатите имат свои законодателни събрания и правителства, оглавявани от губернатори.
Държавен глава: Федерален президент: Уго Рафаел ЧАВЕС ФРИАС /Hugo Rafael CHAVEZ FRIAS/ (избран на 6 декември 1998 г., преизбран на 30 юли 2000 г.
Заместници: Вицепрезидент: Хосе Висенте РАНХЕЛ /Jose Vicente RANGEL/ (назначен от президента на 6 май 2002 г.)

Име на парламента: НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС
(еднокамарен парламент със 165 депутати)
Председател: Франсиско АМЕЛИАЧ /Francisco AMELIACH/
Състав след изборите на 30 юли 2000 г.:
- Патриотичен полюс 100 места
- Демократично действие 32 места
- Движение “Проект Венецуела” 8 места
- Социалхристиянска партия “КОПЕЙ” 5 места
- Други 20 места

Правителство: (сформирано през януари 1999 г., с последни промени от октомври 2003 г.)

Министри на:
- висшето образование: Ектор НАВАРО /Hector NAVARRO/
- външните работи: Рой ЧАДЕРТОН МАТОС /Roy CHADERTON MATOS/
- вътрешните работи и правосъдието: Лукас РИНКОН /Lucas RINCON/
- енергетиката и мините: Рафаел РАМИРЕС /Rafael RAMIREZ/
- здравеопазването и социалното развитие: Мария Лурдес УРБАНЕХА /Maria Lurdes URBANEJA/
- информацията и комуникациите: Джессе ЧАКОН ЕСКАМИЛЬО /Jesse CHACON ESCAMILLO/
- инфраструктурата: Диосдадо КАБЕЛЬО /Diosdado CABELLO/
- науката и технологиите:Марлен Ядира КОРДОВА (ж) /Marlen Jadira CORDOVA/
- националната отбрана: Хосе Луис ПРИЕТО /Jоse Luis PRIETO/
- опазване на околната среда и природните ресурси: Ана Елиса ОСОРИО ГРАНАДОС /Ana Elisa OSORIO GRANADOS/
- планирането: Хорхе ДЖОРДАНИ /Jorge GIORDANI/
- производството и търговията: Вилмар КАСТРО СОТЕЛДО /Wilmar CASTRO SOTELDO/
- просветата, културата и спорта: Аристобуло ИСТУРИС /Aristobulo ISTURIZ/
- развитието и специалните икономически зони: Франсиско НАТЕРА /Francisco NATERA/
- селското стопанство: Ефрен АНДРАДЕ /Efren ANDRADE/
- социалното и икономическо развитие:Нелсон МЕРЕНТЕС /Nelson MERENTES/
- труда: Мария Кристина ИГЛЕСИАС /Maria Cristina IGLESIAS/
- финансите: Тобиас НОБРЕГА СУАРЕС/Tobias NOBREGA SUAREZ/
- секретар на канцеларията на президента /с ранг на министър/:
Карлос МАРТИНЕС /Carlos MARTINES/

Партии:
ДВИЖЕНИЕ КЪМ СОЦИАЛИЗЪМ (МАС)
Създадено през януари 1971 г. от групата, изключена от Политбюро на Венецуелската комунистическа партия през декември 1970 г. В състава на коалицията “Патриотичен полюс”.
Лидери: Фелипе МУХИКА /Felipe MUJICA/, Рафаел СИМОН ХИМЕНЕС /Rafael SIMON JIMENEZ/, Теодоро ПЕТКОФ /Teodoro PETKOFF/

ДВИЖЕНИЕ “ПЕТА РЕПУБЛИКА”
Партията е основана през юли 1997 г. В състава на коалицията “Патриотичен полюс”.
Председател: Уго Рафаел ЧАВЕС ФРИАС /Hugo Rafael CHAVEZ FRIAS/

ДВИЖЕНИЕ “ПРОЕКТ ВЕНЕЦУЕЛА”
Председател: Енрике САЛАС /Enrique SALAS/

ДЕМОКРАТИЧНО ДЕЙСТВИЕ
Основана на 13 септември 1941 г. Брой на членовете: 1,45 млн. души. Членува в Социалистическия интернационал.
Председател: Енри РАМОС АЛУП /Henry RAMOS ALUP/

ПАТРИОТИЧЕН ПОЛЮС
Коалиция. Включва : Движение "Пета република", Движение към социализъм (МАС) и "Родина за всички"

“РОДИНА ЗА ВСИЧКИ”
В състава на коалицията “Патриотичен полюс”.

СОЦИАЛХРИСТИЯНСКА ПАРТИЯ "КОПЕЙ"
Основана на 13 януари 1946 г. До 1948 г. се нарича Комитет за независима избирателна политика /КОПЕЙ/. Брой на членовете: 1,5 млн. души.
Лидер: Освалдо АЛВАРЕС ПАС /Osvaldo ALVAREZ PAZ/
Председател: Едуардо ФЕРНАНДЕС /Eduardo FERNANDEZ/
Генерален секретар: Сесар ПЕРЕС ВИЛАС /Cesar PERES VILAS/

Национални средства за масова информация:
ВЕНПРЕС
Правителствена информационна агенция, основана през 1975 г. Седалище - в Каракас
Генерален директор:Орландо УТРЕРА РЕЙЕС /Orlando UTRERA REYES/

НАЦИОНАЛНО РАДИО НА ВЕНЕЦУЕЛА
Държавна радиоразпръсквателна служба, основана през 1946 г.

НАЦИОНАЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ
Държавна

История

Коренното население на Венецуела са индиански племена.
1948 г.: Испанският мореплавател Христофор Колумб открива крайбрежието й.
1499 г.: С експедицията на Алонсо де Охеда започва завладяването на Венецуела от Испания.
1749 г.: Антииспанско въстание, ръководено от Хуан Франсиско де Леон.
19 април 1810 г.: Провъзгласена независимостта на страната.
5 юли 1811: Войските на Симон Боливар завземат Каракас. Възстановена е републиката.
1819 г.: Венецуела влиза в състава на Велика Колумбия. Боливар е избран за президент.
Август 1822 г.: Капитулация на испанските войски при Маракаибо.
22 септември 1830 г.: Венецуела е отделена от Велика Колумбия и е приета конституцията на страната.
23 март 1854 г.: приет закон за премахване на робството.
1886-1899 г.: Англо-венецуелски конфликт за спорната територия между Венецуела и Британска Гвиана.
1909-35 г.: Диктатура на Хуан Висенте Гомес.
1945 г.: Става член на ООН.
Февруари 1945 г.: Венецуела обявава война на Япония и Германия.
1945-47: Временно правителство, начело с Ромуло Бетанкур.
1948 г.: Приета за член на Организацията на американските държави /ОАД/.
1952-58 г.: президент е Маркос Перес Хименес.
13 февруари 1958-62 г.: президент Ромуло Бетанкур.
23 януари 1961 г.: приета конституцията.
1973 г.: приета за член на Андския пакт.
1989-93: президент Карлос Андрес Перес.
2 февруари 1994 г.: президент става Рафаел Калдера.
31 май 1996 г.: бившият президент Карлос Андрес Перес е осъден на 2 години и 4 месеца лишаване от свобода за злоупотреби с властта и незаконно забогатяване.
6 декември 1998 г.: Уго Рафаел Чавес Фриас е избран за президент
25 април 1999 г.: 90 процента от гласувалите на референдум обявяват свикване на Конституционно събрание.
25 юли 1999: произведени избори за 131-членно Конституционно събрание, което за 6 месеца трябва да подготви нова конституция. През август Конституционното събрание приема декрет, с който си дава извънредни пълномощия: да се намесва и дори да разпуска държавните институции, включително съдилищата и парламента.
25 август 1999: Конституционното събрание разпуска парламента, като отменя редовните и извънредните му сесии и свежда функциите му до контролни.
15 декември 1999: референдум за нова конституция по предложение на президента Уго Чавес, приета със 71 процента от гласовете. Променя се названието на държавата в Боливарска република Венецуела /по името на бореца за национална независимост на испанските колонии в Америка Симон Боливар/. Мандатът на президента се удължава от пет на шестгодишен с право на втори пореден мандат. Парламентът става еднокамарен.
1 януари 2000: влиза в сила новата конституция.
30 юли 2000 - Уго Рафаел Чавес Фриас е преизбран за президент.
11 април 2002 г.: масови протести в Каракас с искания за оставка на президента Чавес. При сблъсъци със силите на реда са убити 15 демонстранти, 350 са ранени.
12-14 април 2002: неуспешен опит за преврат от висши военни, ръководени от Педро Кармона: председател на Федералната търговско-промишлена камара /Федекамарас/. Обявено е, че президентът Чавес е подал оставка. Създадена гражданско-военна хунта. Кармона става временен президент. На 13 април пред Националното събрание вицепрезидентът Кабельо полага клетва за временен пезидент. В резултат на опита за преврат са убити 41 души и ранени над 300. Организаторите на преврата са арестувани.
14 април 2002 г.: Уго Чавес поема отново функциите си на президент.

Отношения Венецуела- България
Двете страни установяват дипломатически отношения на 2 август 1974 г.