Официално наименование: Република Боливия; BOLIVIA (BO)
Територия(кв.км): 1098580
Местоположение: Държава в централната част на Южна Америка
Население: 8 586 500
Име на столицата: Сукре - официална (223 400); Ла Пас седалище на правителството (1 100 000 души)
Население на столицата: 223 400
Административно деление: В страната има 9 департамента: Бени, Кочабамба, Ла Пас, Оруро, Пандо, Потоси, Санта Крус, Тариха, Чукисака. Департаментите се делят на провинции, а провинциите - на кантони.
Официален език: испански, кечуа и аймара
Религия: християнство (95 % католици)
Парична единица: боливиано = 100 сентавос
Национален празник: 6 АВГУСТ
Ден на провъзгласяването на независимостта - 1825 г.
Държавно устройство: Боливия е република. Действа конституция, приета на 2 февруари 1967 г., с поправки от 1994 г. Държавен глава и председател на правителството е президентът, избиран чрез пряко гласуване за срок от 5 години. Не може да бъде избиран за втори мандат. В случай че никой кандидат не събере мнозинство на изборите, президентът се избира от парламента. Законодателната власт се осъществява от Национален конгрес (двукамарен парламент), състоящ се от Сенат (с 27 сенатори) и Камара на депутатите (със 130 депутати). Сенаторите и депутатите се избират чрез общи преки избори за срок от 5 години. Изпълнителната власт се осъществява от правителство, назначавано и ръководено от президента.
Държавен глава: Президент:Карлос МЕСА ХИСБЕРТ /Carlos MESA GISBERT/ (избран от Националния конгрес, встъпва в длъжност на 18 октомври 2003 г.)

Име на парламента: НАЦИОНАЛЕН КОНГРЕС (двукамарен парламент)

СЕНАТ
(с 27 сенатори)
Председател: Мирта КЕВЕДО /Mirta QUEVEDO/
Състав след изборите на 30 юни 2002 г.:
- Националистическо революционно движение 11места
- Движение за социализъм 8 места
- Движение на революционната левица 5 места
- Нова републиканска сила 2 места
- Националистическо демократично действие 1 място

КАМАРА НА ДЕПУТАТИТЕ
(със 130 депутати)
Председател: Гидо АСЕС /Guido ACEZ/
Състав след изборите на 30 юни 2002 г.:
- Националистическо революционно движение 36 места
- Движение за социализъм 27 места
- Движение на революционната левица 26 места
- Нова републиканска сила 25 места
- Индианско движение Пакакути 6 места
- Граждански съюз "Солидарност" 5 места
- Националистическо демократично действие 4 места
- Социалистическа партия 1 място

ПРАВИТЕЛСТВО
(сформирано на 19.10.2003 г.)

Министри на:
- благоустройството и услугите: Хорхе УРКИДИ БАРАУ /Jorge URQUIDI BARRAU/
- външните работи: Хуан Игнасио СИЛЕС дел ВАЛИЕ /Juan Ignacio SILES del VALLE/
- вътрешните работи: Алфонсо ФЕРУФИНО ВАЛДЕРАМА /Alfonso FERRUFINO VALDERAMA/
- енергетиката и природните ресурси: Алваро РИОС РОКА /Alvaro RIOS ROCA/
- здравеопазването и спорта: Фернандо АНТЕСАНА АРАНИБАР /Fernando ANTEZANA ARANIBAR/
- земеделието и развитието на селските райони: Диего МОНТЕНЕГРО ЕРНСТ /Diego MОNTENEGRO ERNST/
- икономическото развитие: Ксавиер НОГАЛЕС ИТУРИ /Xavier NOGALES ITURRI/
- националната отбрана: Гонсало АРЕДОНДО МИЛЯН /Gonzalo ARREDONDO MILLAN/
- образованието:Донато АЙМА РОХАС /Donato AYMA ROJAS/
- труда: Луис ФЕРНАНДЕС ФАХАЛДЕ /Luis FERNANDES FAJALDE/
- устойчивото развитие и планирането: Хорхе КОРТЕС РОДРИГЕС /Jorge CORTEZ RODRIGUEZ/
- финансите: Хавиер ГОНСАЛО КУЕВАС АРГОТЕ /Javier GONZALO CUEVAS ARGOTE/
Министър при президента: Хосе Антонио ГАЛИНДО НЕДЕР /Jose Antonio GALINDO NEDER/
Министри без портфейл: Хусто Сеоане ПАРАПАИНО /Justo Seoane PARAPAINO/ (по въпросите на индианците и коренното население)
Роберто БАРБЕРИ АНАЯ /Roberto BARBERY ANAYA/ ( за народното участие)
Съд, прокуратура:
Председател на Върховния съд: Гилермо АРАНСИБИА /Guilermo ARANCIBIA/
Главен прокурор: Оскар КРЕСПО СОЛИС /Oscar CRESPO SOLIS/

Партии:
(представени в парламента)

ГРАЖДАНСКИ СЪЮЗ "СОЛИДАРНОСТ"
Основан през 1989 г.
Лидер: Джони ФЕРНАНДЕС /Johnny FERNANDEZ/

ДВИЖЕНИЕ НА РЕВОЛЮЦИОННАТА ЛЕВИЦА
Основано през май 1971 г.
Лидер: Хайме ПАС САМОРА /Jaime PAZ ZAMORA/

ДВИЖЕНИЕ ЗА СОЦИАЛИЗЪМ
Лидер: Ево МОРАЛЕС /Evo MORALES/

ИНДИАНСКО ДВИЖЕНИЕ ПАКАКУТИ
Лидер: Фелипе КИСПЕ /Felipe QUISPE/

НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКО ДЕМОКРАТИЧНО ДЕЙСТВИЕ
Основано през 1979 г. от Уго Бансер.
Лидер: Хорхе Фернандо КИРОГА РАМИРЕС /Jorge Fernando QUIROGA RAMIREZ/

НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКО РЕВОЛЮЦИОННО ДВИЖЕНИЕ
Основано през 1942 г.
Лидер: Гонсало САНЧЕС де ЛОСАДА /Gonzalo SANCHEZ de LOSADA/
Генерален секретар: Карлос САНЧЕС БЕРСАИН /Carlos SANCHEZ ВERZAIN/

НОВА РЕПУБЛИКАНСКА СИЛА
Лидер: Манфред Рейес ВИЛЯ /Manfred Reyes VILLA/

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ПАРТИЯ
Лидер: Херес ХУСТИНИАНО /Jeres JUSTINIANO/

Национални средства за масова информация:
АХЕНСИА ДЕ НОТИСИАС ФИДЕС (АНФ)
Информационна агенция, основана през 1979 г. Собственост на католическата църква. Седалище в Ла Пас.

ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ ЗА ТЕЛЕСЪОБЩЕНИЯ
Правителствена служба за радиоразпръскване. Основана през 1995 г. Седалище в Ла Пас.

ДЪРЖАВЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН КАНАЛ
Създаден през 1969 г.


История:
В древността на днешната територия на Боливия са живеели индианските племена аймара, кечуа и други.
1200 г. - Манко Капак основава Империята на инките, разбита през 1532-1538 от испанските завоеватели, начело с Франсиско Писаро.
1538-1809 - днешната територия на Боливия вклиза в Испанската колониална империя /от 1542 е в състава на Вицекралство Перу под названието Горно Перу/; от 1776 Вицекралство Рио де ла Плата.
1548 - основан град Ла Пас.
1770-81 - индиански бунтове под водачеството на Хулиан Апас, братята Тупак Катари и Габриел Тупак Амару.
25 май 1809 - въстание против испанските власти в Чукисака /започва 15-годишна война за независимост на страната/.
9 декември 1824 - войските на генерал Сукре разгромяват последните испански части при Аякучо.
6 август 1825 - Горно Перу е обявено за независима република и в чест на Симон Боливар приема името Боливия.
1825 - първи президент става Симон Боливар, вицепрезидент - генерал Сукре.
6 ноември 1826 - приета конституцията на страната. Град Сукре става столица.
1836-39 - Конфедерация Перу /Боливия и Перу/.
1873 - таен отбранителен съюз с Перу.
1879-1883 - Тихоокеанска война /Боливия и Перу срещу Чили/.
1899 - централата на правителството се премества от Сукре в Ла Пас.
1932-35 - Чакска война с Парагвай за областта Чако-Бореал.
1941 - група интелектуалци, начело с Виктор Пас Естенсоро, основават партията Национално революционно движение.
20 декември 1943 - президент става Гуалберто Виляроел /убит на 21 юли 1946/.
1945 - Боливия става член на ООН.
1948 - Боливия влиза в Организацията на американските държави /ОАД/.
9-11 април 1952 - буржоазна революция.
13 април 1952-1956 - Пас Естенсоро избран начело на правителството, което извършва аграрна реформа /2 август 1953/.
31 октомври 1952 - национализация на калаените рудници, собственост на чуждестранни компании.
1956-1960 - Ернан Силес Суасо президент.
1960-1964 - Виктор Пас Естенсоро президент.
4 ноември 1964 - извършен военен преврат, начело на страната застава военна хунта.
4 юли 1966 - президент става генерал Рене Бариентос, загива при самолетна катастрофа на 27 април 1969 г.
2 февруари 1967 - приета конституция.
9 октомври 1969 - в Боливия е екзекутиран аржентинският революционер Ернесто Че Гевара.
22 август 1971-21 юли 1978 - Уго Бансер Суарес президент.
1973 - Боливия става член на Андския пакт.
5 август 1985 - Пас Естенсоро избран за президент.
1 януари 1987 - извършена парична реформа, нова парична единица боливиано, равняваща се на 1 милион песо.
24 януари 1992 - подписан договор с Перу, осигуряващ на Боливия излаз на Тихия океан.
10 юни 1993-5 август 1997 - Гонсало Санчес де Лосада президент.
14 август 1994 - поправка в конституцията за увеличаване на президентския мандат от 4 на 5 години /от 1997 г./.
1 юни 1997 - парламентът избира за президент Уго Бансер Суарес. На 6 август 2001 президентът подава оставка по здравословни причини.
7 август 2001 - вицепрезидентът Хорхе Кирога поема президентския пост.
4 август 2002 - Националният конгрес избира за президент Гонсало Санчес де Лосада.
Септември-октомври 2003 - едномесечна политическа и социална криза, най-тежката за 21-годишния период на демокрация в страната. Поводът е проектът на правителството за износ на боливийски газ през чилийско пристанище, което облагодетелства частни компании. По време на масовите протести загиват 86 души.
17 октомври 2003 - президентът Гонсало Санчес де Лосада подава оставка и напуска страната.
18 октомври 2003 - Националният конгрес назначава вицепрезидента Карлос Меса Хисберт за президент.
19 октомври 2003 - съставено е ново правителство, начело с Карлос Меса Хисберт.

ДВУСТРАННИ ОТНОШЕНИЯ:
18 декември 1970 - Боливия и България установяват дипломатически отношения.