Официално име: Република Чили /Republica de Chile
Столица: Cантяго
Административно-териториално деление: 12 региони и отделен столичен окръг.
Територия: 756 950 км2.
Гранична линия с Аржентина: 5150 км, с Боливия- 861 км, с Перу - 160 км.
Дължина на бреговата линия: 6435 км.
Население: 14 161 200 души
Етнически състав: европейци и метиси 95%, индианци 3%, други националности 2%
Средна продължителност на живота: 72 г. при мъжете, 78 г. при жените
Език: испански
Религия: 89% католици, 11% протестанти, незначително еврейско население.
Провъзгласяване на независимостта: 18.09.1810 г.
Конституция; приета на 11.09.1980 г., влиза в действие от 11.03.1981 г., изменена на 30.06.1989 г.
Национален празник: 18 септември, Ден на независимостта.
Изпълнителна власт: президент, правителство
Законодателна власт: двукамарен Национален конгрес със Сенат и палата на депутатите
Избирателно право: всеобщо и задължително от 18 г.
Грамотност: 93% от населението на 15 г. умеят да четат и да пишат
Климат: умерен; пустинен на север; прохладен на юг
Ландшафт: ниски крайбрежни планини; плодородна централна долина; високи Анди на изток.
Природни ресурси: мед, дървесина, железна руда, селитра, скъпоценни метали, молибден
Използаеми земи: земя за оран 7%, ливади и пасища 16%, гори 21%, друга земя 56%
Екология: Чили е земетръсна зона, има активна вулканична дейност, цунами. Пустинята Атакама е най-сухата в света.
Трудоспособно население: 4 728 000 души; от тях в сферата на услугите са заети 38.3% (включително държавните служители - 12%); в промишлеността и търговията - 33.8%; в селското стопанство, горското дело, риболовството - 19.2%; в минната промишленост - 2.3%; строителството - 6.4%
Безработица: 6%
Дял на продукти в износа: 50% мед, 7% други метали и полезни изкопаеми, 6,5% изделя от дърво, 9% риба и рибни продукти, 5% плодове.
Главни потребители на чилийския износ: ЕС 36%, САЩ 18%, Япония 14%, Бразилия 6%.
Внос: нефт, пшеница, капитално оборудване, резервни части, суровини
Главни вносители: ЕС 20%, САЩ 20%, Япония 11%, Бразилия 10%.
Отрасли в промишлеността: добив на мед и други полезни изкопаеми, хранително-вкусова промишленост, обработка на риба, металургична, дървообработваща, производство на транспортно оборудване и цимент, текстилна.
Селско стопанство: делът му в брутния национален продукт е 7% (включително риболовството и лесовъдството). Страната задоволява основните си потребности от храни. Отглеждат се пшеница, зърно, грозде, бобови, захарно цвекло, картофи, плодове.
Валута: чилийско песо
Инфраструктура: жп линии с обща продължителност 7766 км; шосета с обща продължителност 79 025 км, от тях 9913 км с твърда настилка
Пристанища: Антофагаста, Икике, Пуерто-Монт, Валпараисо, Сан-Антонио, Арика.
Търговски флот: 33 съда

ИСТОРИЯ
До идването на испанците територията на днешно Чили се населява от многобройни индиански племена. В северните райони живеят атакаменьо, дигити, аймара, уру. В централната част - пикунче, мапуче, уилче, пеуенче, наричани общо мапуче или араукани. В южната зона - чонос, она, ягани, алакалуфи, теуелче.
Средата на 15 век - индианците от северната и централната част са покорени от инките. Мнозинството от голямата група мапуче успява да запази независимостта си, обособявайки се в южните райони. В началото на 16 в. индианците на днешната територия на Чили са около 1 милион.
1535 г. - нахлуват испански конкистадори начело с Диего де Алмагро.
1544 г. - под испанска власт преминава северната част на Централно Чили, която е включена във вицекралство Перу като губернаторствно. Основани са градовете Валпараисо (главно пристанище на Тихия океан), Сантяго, Ла Серена, Консепсион.
1536-1882 г. - непрестанни войни на Испания с индианците мапуче (араукани), станали известни като "Ахилите на Америка" заради своята войнственост и непокорство. Има данни, че в тези войни Испания е загубила повече войници, отколкото във всички други битки в Америка. В началото на 19-и век индианското население наброява около 125-150 хиляди души. Някои народности - като она и алакалуфи - са напълно изтребени.
18 септември 1810 г. - избухва антиколониално въстание срещу испанската власт. В Сантяго е провъзгласена независимостта на Чили, поради което датата 18 септември и до днес е национален празник.
1813 г. - испанската армия потушава въстанието.
1814 г. - колониалният режим е възстановен.
1817 г. - от аржентинска територия навлиза освободителната армия начело с Хосе де Сан Мартин, основно ядро в която са чилийските части под командването на Бернардо О'Хигинс, смятан за "баща" на съвременната чилийска нация.
1817-1818 г. - испанците окончателно са разгромени. на 1 януари 1818 г. О'Хигинс, обявен за върховен водач, подписва Декларация на независимостта на Чили.
1823 г. - отменено е робството на негрите. О'Хигинс, обвинен в диктаторски действия, е принуден да подаде оставка и да емигрира в Перу.
1826 г. - испанците са прогонени от последния чилийски град, който още държат - Чилян.
В края на 20-те и началото на 30-те години на 19 век в Чили се развихрят сблъсъци между местните либерали и консерватори.
1836-1839 г. - Чили води война срещу сключилите античилийски съюз Боливи и Перу. Чили побеждава.
1864-1866 г. - първа Тихоокеанска война. Чили воюва заедно с Перу, Еквадор и Боливия срещу Испания, която се опитва да си върне влиянието в района. Младите латиноамерикански републики побеждават.
1879-1884 г. - втора Тихоокеанска война. В нея Чили воюва със съюзилите се Перу и Боливия и побеждава. В резултата на войната Чили отнема от Боливия богатата на селитра пустиня Атакама, както и боливийския излаз на Тихия океан - пристанището Антофагаста. Бившият перуански район около Тарапака също преминава към Чили. Смята се, че зад войната стоят интересите на тогавашни британски компании, привлечени от селитрените находища в Атакама. Британските инвестиции водят до бързо развитие на чилийската минна промишленост, но засилват и зависимостта на страната от външни интереси. Процесът се задълбочава с разработването и на богатите находище от мед.
1885 г. - след победата над Перу и Боливия Чили обръща войските си на юг, за да разбие най-после отбраната на мапуче (араукани), които запазват в южните райони свое независимо формирование. Започва активно заселване на емигранти от Европа.
1886-1891 г. - управление на либерала Хосе Мануел де Балмаседа, който залага на независимия курс на Чили. Това притеснява Великобритания и Германия да не би да загубят позициите си в чилийската икономика и те подкрепят опозицията срещу Балмаседа. Започва гражданска война, силите на правителството са разбити, Балмаседа се самоубива.
1906-1910 г. - период на политическа нестабилност. Сменят се 10 правителства. Засилва се стачното движение. Миньорски бунт в Икике е потушен жестоко от властите.
1912 г. - Луис Емилио Рекабарен основава Социалистическата работническа партия, от която 10 г. по-късно произлиза и Чилийската комунистическа партия.
1914-1918 г. - в Първата световна война чили обявява неутралитет, но корабите на Великобритания и Германия влизат в чилийски пристанище и водят боеве в териториалните води на Чили. До края на войната като нов главен партньор на Чили се оформят САЩ.
1925 г. - приема се нова конституция, която провъзгласява основните граждански свободи и отделя църквата от държавата.
1927 г. - установена е диктатурата на полк. Карлос Ибаниес дел Кампо.
1931 г. - масови народни протести, предизвикани от предаването на селитрените мини на американски компании, събарят диктатурата.
1932 г. - леворадикалният полковник Мармадуке Грове извършва преврат и обявява "социалистическа република", която успява да просъществува само 12 дни. Ликвидира я друг преврат, който довежда на власт диктатурата на Карлос Давила. Под нейното управление се заражда фашистко движение.
1938 г. - на президентските избори побеждава кандидатът на Народния фронт (съюз от социалисти, комунисти, радикали и демократи) Педро Агире Серда. При управлението му се осъществяват важни реформи в образованието и социалната сфера.
По време на Втората световна война Чили обявява неутралитет.
1943 г. - скъсани са отношенията с Германия, Италия и Япония.
1944 г. - установени са дипломатически отношения със СССР.
1945 г. - Чили обявява война на Германия и Япония, но в бойни действия не участва.
1946 г. - създаденият Демократичен алианс от социалисти, комунисти и радикали подкрепя президентската кандидатура на радикала Габриел Гонсалес Видела. Той побеждава и сформира ляво правителство.
1947 г. - Гонсалес Видела променя курса под влияние на Студената война и обявява ЧКП извън закона. Къса дипломатическите отношения със СССР.
1951 г. - левите партии продължават политиката си на единство със създаването на Фронта на народа, преобразуван през 1955 г. в Национален фронт на народа, а през 1956 г. - във Фронт на народното действие.
1958-1964 г. - управление на президента консерватор Хорхе Алесандри.
1964-1970 г. - управление на президента християндемократ Едуардо Фрей, който възстановява дипломатическите отношения със СССР и започва аграрна реформа.
4 септември 1970 г. - избори за президент, спечелени от кандидата на новата лява коалиция Народно единство социалиста Салвадор Алиенде. В коалицията влизат социалисти, комунисти, социалдемократи, радикали, Движението за единно народно действие (МАПУ) и Независимото народно движение (АПИ). За първи път в световната история социалист става държавен глава с избори. С първия си декрет Алиенде, който е педиатър по образование, разпорежда безплатното раздаване на половин литър мляко дневно на всяко дете.
22 октомври 1970 г. - опит за провокиране на военен метеж чрез убийството на главнокомандващия въоръжените сили ген. Рене Шнайдер, прокламирал лоялност към новите леви власти.
1971 г. - правителството на Народното единство национализира медта, главното природно богатство на Чили и дотогавашно притежание на американски компании. Национализирана е също телефонно-телеграфната мрежа - собственост на ITT. Обнародвани по-късно свидетелства доказват, че през този период се активизарат операциите на тайните служби на САЩ за сваляне на правителството на Алиенде. Търсят се контакти с опозицията в лицето главно на Християндемократическата партия, както и с представители на местния едър бизнес.
1972 г. - организирана е стачка на собствениците на камиони, която парализира доставките в цялата страна и удря тежко по икономиката. Задълбочават се вътрешните разногласия сред партиите в Народното единство. Опозицията, която има мнозинство в парламента, саботира действията на правителството. Напрежението се нагнетява от двата полюса с действията на ултрадясната групировка "Патрия и либертад" и на ултралявата МИР. Алиенде е принуден да управлява с декрети.
Март 1973 г. - на парламентарните избори Народното единство въпреки всички създавани затруднения печели 43,39%. Смята се, че след вота подкрепяната от Вашингтон опозиция окончателно се преориентира към организирането на военен преврат, тъй като изгубва надеждата да измести Алиенде от властта по парламентарен път.
29 юни 1973 г. - организиран е военен метеж, известен като "Ел Танкасо", в който се включва танков батальон. Останалите военни части не го подкрепят и бунтът е неутрализиран.
26 юли 1973 г. - нова стачка на собствениците на камиони. В началото на август към тях се присъединяват и лекарите, търговците и др.
11 септември 1973 г. - извършен е военен преврат, оглавен от хунта в състав: главнокомандващ сухопътните сили ген. Аугусто Пиночет, командващ ВВС ген. Густаво Лей, командващ ВМС адм. Хосе Торибио Мерино, командващ корпуса на карабинерите ген. Сесар Мендоса. На Алиенде е даден ултиматум да подаде оставка и да напусне страната. Той отказва и произнася прочувствено обръщение към чилийците, че няма да отстъпи от дълга си. Хунтата бомбардира президентския дворец "Ла Монеда" и го превзема. При щурма Алиенде, останал само с личната си охрана, оказва съпротива, стреляйки с подарения му от кубинския лидер Фидел Кастро автомат, и е убит.
1973-1974 г. - хунтата, оглавена от ген. Пиночет, започва брутални репресии срещу противниците си. Още в първите часове на преврата се извършват масови арести на привърженици и активисти на Народното единство. Арестантите се дислоцират във военните казарми и в двата големи стадиона на Сантяго - Националния (открит) и "Чили" (закрит). Задържаните са подложени на изтезания. Извършват се масови разстрели, като труповете се заравят в общи гробове без отличия. Така хиляди чилийци "изчезват безследно". Сред жертвите е и известният певец комунист Виктор Хара, застрелян на стадион "Чили". По-късно затворниците се прехвърлят в концлагери и затвори. Най-високопоставените, сред които са лидерът на комунистите Луис Корвалан, бившите министри Клодомиро Алмейда и Хосе Тоа и др. са пратени на остров Досон край Огнена земя. Концлагерът Чакабуко в пустинята Атакама е най-големият. Репресиите предизвикват масова емиграция - над един милион чилийци напускат страната. Терорът е осъден от Общото събрание на ООН.
1974 г. - при атентат в Буенос Айрес е убит бившият министър на вътрешните работи от правителството на Алиенде ген. Карлос Пратс, когото Пиночет подозира в амбиция да преобърне нещата в Чили като повлияе на останалите му верни военни. С убийството на Пратс започва осъществяването на т.нар. "План Кондор" за ликвидиране на емигрирали видни противници на хунтата в чужбина.
1975 г. - при атентат в Рим като по чудо оцелява Бернардо Лейтон, виден деец на ХДП, обявил се против Пиночет.
1976 г. - при атентат във Вашингтон е убит Орландо Летелиер, бивш външен министър на Чили с голямо влияние в САЩ, поставил си за цел издействането на тотална международна изолация на хунтата. Следствието доказва, че убийството е поръчано от Сантяго в рамките на "План Кондор".
1975-1978 г. - икономически реформи в Чили по рецепти на "чикагската школа" на Милтън Фридман, лансирали т.нар. "чилийско икономическо чудо", при което режимът на Пиночет гарантира строг контрол и липса на всякакви синдикални протести срещу прилаганите решения. Самият Фридман твърди следното: "Нищо хубаво за политическия режим на Пиночет не мога да кажа. Това бяха ужасни години. Истинското чилийско чудо беше не в икономическите успехи на страната, а в това, че хунтата тръгна срещу собствените си принципи и подкрепи пазарните преобразования".
1978-1981 г. - след първия срив в резултат на "шоковата терапия" започва икономически растеж от 6,6% годишно. Приток на чуждестранни инвестиции, привлечени от липсата на протести и сътресения, гарантирани от твърдата ръка на режима.
1980 г. - без никакви демократични гаранции е организиран плебисцит, който утвърждава изработената под диктовката на Пиночет конституция, гарантираща му още 10 г. власт и неприкосновеност след това.
1982 г. - ударилата цялата световна икономика криза води до скок в безработицата до 34,6%.
1983 г. - първи "ден на националния протест". За първи път след преврата избухват големи демонстрации.
1984 г. - Чили е на ръба на войната с Аржентина заради няколко малки островчета в протока Бийгъл. личната намеса на папата предотвратява конфликта.
Средата на 80-те години - засилва се брожението сред набралите мощ местни икономически групировки и смесени компании срещу вече пречещия на размаха им режим на Пиночет. Започва търсенето на контакти с партии като ХДП за възстановяване на демократичните институции. Компартията, ръководена от тайно завърналия се от емиграция Луис Корвалан, взима курс към въоръжена борба и с това се оказва изолирана от останалата опозиция.
1988 г. - под натиска на умерената опозиция се провежда плебисцит, който да реши дали да остане или да се махне военният режим. 54,7 % казват "не" на Пиночет.
1989 г. - провеждат се първите президентски избори след преврата. Печели Патрисио Айлуин, християндемократ, лидер на Обединението за демокрация - блок от християндемократи, социалисти, радикали и др.
1994 г. - втори демократични избори, спечелени от Едуардо Фрей, християндемократ.
1998 г. - пристигналият на частно посещение във Великобритания Аугусто Пиночет, който вече е само почетен сенатор в Чили, е арестуван от британските власти по искане на испанския съдия Балтасар Гарсон. Обвинението е "престъпления срещу човечеството". След дълго разглеждане на случая британските съдебни власти постановяват, че Пиночет страда от старческа деменция и не могже да носи съдебна отговорност, след което той е освободен и се връща в Чили.
2000 г. - трети демократични избори, спечелени от социалиста Рикардо Лагос. В опозиция е съперникът му от вота Хоакин Лавин, лидер на десния Съюз за Чили. Лявата опозиция е представена от компартията, Хуманната партия, няколко екологични и индиански движения. След идването на Лагос на власт на площада пред президентския дворец "Ла Монеда" е издигнат паметник на Салвадор Алиенде. Чилийският съдия Хуан Гусман Тапиа стартира процедура за отнемане на сенаторския имунитет на Пиночет и за изправянето му пред съда заради екзекутирани, изтезавани и "безследно изчезнали" противници на режима му по време на неговото управление.