Пуерториканците Рики Мартин, Дженифър Лопес, Марк Антъни ги знае целият пощурял по латиното свят. Включая нашенските тийнейджъри естествено. Бабите ни пък помнят как Леа Иванова мъркаше "Момчето Чико от Порто Рико", а само преди две години фенки на сапунените сериали почти съблякоха насред "Александър Невски" любимеца си от "Вдовицата в бяло" Освалдо Риос. Който също идеше от Пуерто Рико.
Малцина обаче са в час с уникалния статут на островната полудържава между Карибско море и Атлантика. От 1952 г. тя се води "свободно присъединила се територия" към САЩ. Нещо като полуколония.
Всъщност най-малкият от Големите Антилски острови

няма за последните 500 години нито миг истинска независимост

Първо, веднага след като Колумб стъпва на земята му през 1493 г., го завземат испанците. Наричат го Сан Хуан, а пък пристанището, което изграждат на него - Пуерто Рико (богато или удобно - според случая - пристанище). После имената си разменят местата. Столицата става Сан Хуан, а островът - Пуерто Рико.
Испанците го владеят до 1898 г., когато го губят във войната със САЩ. Американците идват там уж като освободители от испанското владичество и повече не си отиват. Пуерто Рико просто минава от испански в американски ръце. И си остава фактическа колония чак до 1952 г., когато масовата деколонизация по света прави някак неудобно за САЩ да държат островчето в старото му положение. Така американският Конгрес ражда формулата "свободно присъединила се територия".
Според нея жителите на острова се водят граждани на САЩ, пътуват в чужбина с американски паспорти и могат да се преселят в метрополията, когато пожелаят. В същото време те са задължени да отбиват военната си служба в щатските въоръжени сили, не им се разрешава да гласуват във федералните избори, представителят им в Конгреса е без право на глас.
Специфичният статут, разбира се, страхотно дразни запалените местни патриоти, които настояват за пълна независимост на Пуерто Рико и имат доста силно влияние. Най-активни в това движение са

рибарите от крайбрежния остров Виекес,

превърнат от американците във военна база. През 60-те и 70-те години дори се смяташе, че там Пентагонът изпробва нови видове оръжия, които непоправимо тровят и населението, и морето. Многобройните демонстрации и сблъсъци с охраната на базата обаче засега не са довели до нищо друго освен до периодични арести на водачите на протестите.
Движението за независимост на Пуерто Рико записа в историята и един достоен за филмиране екшън през 1950 г. Тогава четирима млади пуерториканци начело с хубавицата Лолита Леброн нахълтват на заседание на Конгреса на САЩ, за да привлекат вниманието на света към унизителното положение на все още колониалната си тогава родина. Един от четиримата стреля във въздуха. После това е използвано от прокурора, който ги обвинява в опит за убийство на президента Труман, присъствал също на заседанието на Конгреса. Осъдени са като терористи на различни срокове затвор от 35 до 50 години. Освобождават ги чак през 1980 г. Не е случайно все пак, че 2 години след екшъна същият този Конгрес решава да преквалифицира Пуерто Рико от колония в "свободно присъединила се територия".
Въпросната формула е нещо като компромис между двете крайности - непримиримите поборници за независимост и феновете на идеята за превръщане на острова в пълноценен 51-и щат на САЩ, които също никак не са малко. Такъв беше например досегашният губернатор на Пуерто Рико Педро Росельо. През 1998 г. той проведе референдум, на който призова пуерториканците да изберат 4 възможности: дали да се влеят в САЩ като 51-и щат, дали да станат независима държава, дали да измислят нов статут, формулиран като "свободна асоциация", или не ги удовлетворява "нищо от посоченото". 50,2% избраха последния отговор и референдумът се превърна в

едно голямо нищо

Което позволи доста двусмислени тълкувания.
Самият Росельо провъзгласи, че са победили привържениците на превръщането на острова в 51-и щат. Наистина за тази точка бяха гласували 46,5%. Но все пак повече от половината участници в референдума показаха, че искат нещо различно. Друг е въпросът, че не се разбра какво точно.
Картинката стана по-ясна на миналогодишните избори за губернатор на острова. Те за първи път бяха спечелени от жена - дотогавашната кметица на Сан Хуан Силя Мария Калдерон от Народната демократична партия, смятана за привърженичка на сегашния статут на "свободно присъединила се територия". Тя получи 49% от гласовете, докато за съпартиеца на Росельо от Новата прогресивна партия Карлос Пескера гласуваха 46%. Кандидатът на националистите - Рубен Бериос от Партията за независимост на Пуерто Рико, който редовно лагерува сред демонстрантите от островчето Виекес, взе 5%. Победителката Калдерон прати на Бериос послание, в което приветства "патриотичните му действия" и го призова към сътрудничество за решаване на проблема с базата във Виекес.

Тази база човърка самолюбието на всеки пуерториканец

След като дори сапунената звезда Освалдо Риос разказваше в София как мечтае да заснеме филм за "подвига на рибарите от Виекес", а Рики Мартин специално отиде да демонстрира солидарност с демонстрантите от островчето, като преди това лично ходатайства за закриване на базата пред съветник на президента Бил Клинтън.
Встъпилата в длъжност като губернаторка на 2 януари т. г. Силя Мария Калдерон също сигурно ще натиска американските морски пехотинци да се махнат от Виекес, но едва ли патриотизмът й ще отиде по-далеч. Защото като представителка на едно от най-богатите семейства на острова тя трудно ще загърби най-големия плюс на статута "свободно присъединила се територия" - освобождаването от данъци към федералния бюджет. Според параграф 396 от данъчния кодекс на САЩ и пуерториканците, и американските компании в Пуерто Рико са

освободени от данъци върху печалбите си на острова,

където минималната работна заплата е около 4 долара на час.
Тук май е и отговорът на загадката защо за всичките тези години САЩ така и не подадоха рамо на онези, които искат да вкарат Пуерто Рико в САЩ. Ако това стане, сума ти американски компании просто ще закрият предприятията си на острова, с което ще се ликвидират и около 100 000 работни места. Всеки се сеща къде ще отидат останалите без препитание пуерториканци - в богатата метрополия, разбира се, чиито граждани са по паспорт. А там и без това вече е пълно с техни сънародници.
Всеки 151-и жител на Ню Йорк например е от Пуерто Рико. Е, не всеки е Рики Мартин. Но пък латиното вече заля САЩ, а през тях - и целия свят. С което май скоро ще ликвидира дилемата "независимост или 51-и щат" и ще изясни и какво точно значи пуерториканското "нищо от посоченото". Наистина за какво му е на острова да е независим или пък да влиза в САЩ, след като той така и така вече е превзел метрополията отвътре? Оле, латино!