Разположена в Каракаската долина, между крайбрежната и континенталната планински вериги, столицата на Венецуела Каракас се намира на 920 м надморска височина.

- Основан на 25 юли 1567 г. от Диего де Лосада под името Сантяго де Леон де Каракас. От 1777 е столица на испанската колония Венецуела, а по-късно и на независимата страна.
- Един от градовете с най-голям прираст в Испания и Латинска Америка. Населението му се удвоява на всеки десет години от четирийсетте години на миналия век.
- Съвременният град е един от трите в испаноговорящия свят с най-бурно архитектурно развитие. Големите му небостъргачи и жилищни райони са дело на прочути венецуелски архитекти като Карлос Раул Вилянова, М. Вегас Пачеко, Гидо Бермудес, Хорхе Ромеро Гутиерес и др. Сред тях изпъкват университетският град, дело на Вилянуева, работил в сътрудничество с колеги като Льо Корбюзие, Калдер, Арп, Певснер, Леже, Васарели. Центърът “Симон Боливар”, съставен от две кули близнаци от по 32 етажа, където се помещава част от правителствената администрация. Културният комплекс “Тереса Кареньо” – първата в света с променящи се акустика и геометрия. Хеликоидът – сграда с оригинална конструкция, считана като уникална в испаноговорящия свят; кулата “Парке Сентрал”, висока 200 м, олимпийските стадиони и др.
- Една от най-привлекателните забележителности на Каракас е Националният парк “Ел Авила”, създаден през 1958 г. и простиращ се на площ от 850 192 дка – белият дроб на града. С лифта посетителите могат да се изкачат на върха (2180 м), на който е наречен паркът. Оттам има великолепен изглед към града на юг и водите на Караибско море на север, а при желание могат да слязат до морския бряг в Майкетия.
- Днешен Каракас е пронизан от една от най-големите мрежи от магистрали в испаноговорящите страни. Една от тях води до крайбрежието, като преминава през дълги тунели, прорязващи планината.
- Каракската подземна железница (1983 г.) е една от най-новите и предлага последните новости в този вид транспорт.

Заслужават да се видят:
- Митрополитската катедралата (1594 г.) – красива тосканска сграда, претърпяла няколко преустройства. В нея се пазят мощите на родителите на Боливар. Има олтари с великолепна резба и пази платна от Рубенс, Мурильо и големия венецуелски художник Артуро Мичелена.
- Храмът “Сан Франсиско”, построен през 1574 г. и възстановен през ХVІІІ в. – друга забележителност на религиозната архитектура в Каракас, изпълнена с красиви барокови олтари, маслена живопис и мраморни статуи от ХVІІ в.
- Националният пантеон – изграден през 1874 г. на мястото на който се е намирала преди това църквата “Сантисима Тринидад” (“Пресветата Троица”), където се съхраняват тленните останки на Симон Боливар и на други национални герои.
- Националният акропол (1872 г.) – построен на мястото на стар женски манастир. Куполът му е един от символите на града. В южното му крило се събира парламентът.
- Жълтият дом – седалище на министерството на външните работи, е била сградата на изпълнителната власт, преди правителството да се премести в Мирафлорес. Интерес представляват не само красотите на колониалната му архитектура, но и великолепната колекция от съвременна живопис, превърнала го в една от най-големите галерии на този вид изкуство в страната.
- Родната къща на Освободителя, закупена от венецуелския народ на 12 октомври 1912 г. и реставрирана след това. Сред личните вещи на Боливар заслужава да се споменат библиотеката и архивът, както и портретът му, изработен в Лима от миниатюриста Угалде.
- Площад “Боливар” – сърцето на стария град. По клоните на дърветата му може да се види странното животно ленивец. Тук се намират и много от гореспоменатите сгради.
- Други забележителности: архиепископският дворец, Общинският съвет, базиликата “Санта Тереса”, хиподрумът “Ринконада” (един от най-модерните и луксозни в града), източният парк с планетариума “Хумболт” и Зоологическата градина, Музеят на изящните изкуства, Научният музей, както и музеите, посветени на Боливар, на колониалния период и на модерното изкуство.
- Ла Гуаира – пристанището на Каракас, където се пазят красиви колониални сгради.
- Колонията “Товар” – на 90 мин. с кола от Каракас с надморска височина 1890 м. Сградите, градините, обичаите и облеклото на жителите й, наследници на немски преселници от 1843 г., придават на селището уникален характер като част от германската планина Шварцвалд, пренесена в сърцето на тропиците.