Опасна ли е кока-колата? Вредна ли е тя и какви рискове крие за потребителите?
Тези абсурдни въпроси звучат съвсем иначе след победата на Ево Моралес, лидер на Движението за социализъм (MAS) на президентските избори в Боливия. Защото той, един от „кокалеросите” – хората, които отглеждат кока, основна суровина за наркотика кокаин, но и за кока-колата, бе обявен едва ли не за наркобарон, за враг № 1 на Съединените щати. Нещо повече, в навечерието на президентските избори през януари 2006 година лично посланикът на САЩ в Боливия заплаши, че Вашингтон ще прекрати всякаква помощ за бедната страна в Южна Америка, ако случайно Ево Моралес спечели изборите.
Да, но! Наглостта не помогна на убийците на Че Гевара и именно това се случи. Въпреки капана в конституцията, задължаващ победителя да спечели над половината от гласовете на единствения тур на изборите (ако ли не, президентът е избиран от парламента, където Моралес не би имал никакви шансове), Ево, както го наричат привържениците му, спечели „от раз” 53,7 на сто от гласовете и стана първият държавен ръководител от индиански произход в Латинска Америка.
Роден на 26 октомври 1959 година в градчето Ориноко в окръг Оруро, Ево e работил каквото му попадне. Бил е овчар, тухлар, хлебар, мозайкаджия. До 1983 година, когато заминава за джунглите на провинция Чапаре, недалеч от планината Кочабамба (с височина „само” 4851 метра) точно по време на сеитбата на коката. Скоро той, индианецът, става един от най-известните профсъюзни лидери на „кокалерос”, попада в партизанската революционна армия Тупах Катари – а оттам и за пет години в затвора, занимава се с математика и социология, достига до парламента в 2002 година като представител именно на индианците и е изгонен от там с клеймото на наркотрафикант, втори е на президентските избори през същата година, но през 2006 година е неоспорим победител.
Днес, година по-късно, Ево Моралес има подкрепата на 59 % от населението. Обикновено гласовете в полза на вече избрания лидер спадат, но не и случая с Моралес. В негово лице хората за първи път виждат един от тях, защитник на техните интереси, борец за истинската независимост на Боливия. Да, той е за отглеждането на кока, защото индианците са дъвчели листата от кока още преди хиляда години без никакъв риск за здравето си. И защото тези листа, източник на работа за населението, не са по-вредни от кофеина, съдържащ се в кафето.
Друг е въпросът, ако от тях се произвежда кокаин - Ево е против трафика с дрога, но не е съгласен сънародниците му да бъдат оставени без работа и препитание.
Както и в други райони на света, истината е във въглеводородите: Боливия, високопланинска страна с територия десет пъти повече от България, но с население по-малко от това на България, е един от най-големите притежатели в света на природен газ, добива и петрол.
Противниците му са изненадани от неговата гъвкавост – макар и твърд привърженик на национализацията, той е склонен на преговори с досегашните собственици на залежи, които изсмукваха за себе си печалбите от добива им. По собствените му думи, той не е последовател нито на Лула (президента на Бразилия), нито на Чавес (колегата му от Венецуела, окачествил като „дявол” самия Джордж Буш от трибуната на ООН). но не крие възторга си от Фидел Кастро. Враговете на Ево съзнават, че единствено той е в състояние да повлияе на масите, които през последните четири години дестабилизираха двама президенти на страната. Той държи народът му да извлича полза от природните богатства на страната, които дори само с прекия Данък върху горивата осигуряват на Боливия 20 % от Брутния вътрешен продукт (който възлиза общо на 8 милиарда долара). Той е против немарксистката левица от 50-те или 60-те години на ХХ век, а е за левицата на колективното действие, която преобразява Боливия през последните пет години.
Ево Моралес е за превръщането на Боливия в деколонизирана страна на много култури и за реално участие на индианците във властта, а не за използването им само като „мълчалива украса”. И още нещо: не вярва в култа към личността, включително и към него самия. Защото според него обществото в Боливия е високо организирано и няма да допусне никакъв култ.