Тази история можеше да донесе четвърти “Оскар” на Оливър Стоун, ако го бяха оставили да я снима по предварителния сценарий – оповестено освобождаване на две отвлечени преди 7 и преди 6 години колумбийски политички заедно с детето на едната, родено в джунглата от любовта й с партизанин... Но вместо холивудски хит с хепиенд публиката получи подгизнал от страсти и съперничества латиносериал без видим край.
Завръзката се губи още в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ век, когато се зараждат Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК според испанската абревиатура)– партизанска групировка за самоотбрана на селяните срещу паравоенните формирования на едрите земевладелци. Още оттогава начело на ФАРК е легендарният днес “Тирофихо” (“Точен изстрел”) Мануел Маруланда. Различни колумбийски правителства с променливо желание опитват да преговарят с ФАРК. През 1999 г. на наброяващите 17 000 бойци ФАРК дори се признава правото да контролират 42 000 кв. км от колумбийската територия. Диалогът тогава обаче е прекратен заради поредно отвличане на сенатор, извършено от партизаните. За тях задържането на заложници е средство за натиск срещу правителството да пусне техни членове, хвърлени по затворите. В момента зад решетките има около 500 хора на ФАРК и Маруланда иска да ги размени срещу 50-имата заложници в партизански плен.
Най-прочутата от пленничките е Ингрид Бетанкур, кандидат-президентка с двойно – колумбийско и френско (защото е родена във Франция от родители дипломати) гражданство. Тя е отвлечена от ФАРК в началото на 2002-ра край Сан Висенте де Кагуан заедно със съратничката си Клара Рохас. Освобождаването на Бетанкур и на българските медицински сестри в Либия бе

акцент в президентската кампания на Никола Саркози

във Франция. След като нашият случай бе разрешен, сега амбицията на Саркози е да спаси и Ингрид. Това бе основната тема и на разговорите му с венецуелския президент Уго Чавес, когото посрещна в Париж през ноември. Чавес се нае да посредничи между ФАРК (които явно му се доверяват като на “ляв”) и правителството в Богота начело с президента Алваро Урибе (който афишира симпатиите си към Джордж Буш).
Мисията на Чавес напредваше активно, докато при негов опит да говори директно с един от колумбийските генерали Урибе не изригна срещу “намесата” на венецуелеца във вътрешните работи на Колумбия и не го отряза от посредничеството.
Чавес отвърна с тирада срещу “лакея на империята” (САЩ) Урибе, но не спря да си комуникира с ФАРК. Именно чрез него в края на декември партизаните изненадващо съобщиха, че ще пуснат трима заложници - отвлечената година преди Бетанкур депутатка Консуело Гонсалес де Пердомо, съратничката на Ингрид Клара Рохас и... нейния роден по време на пленничеството й 4-годишен син Емануел.
Тъкмо детето, появило се от връзката на Клара с незнаен партизанин, придаде на и без това покъртителния сюжет отблясъците на бъдещ “Оскар”. Латиноамериканските сайтове се изпълниха с версии и догадки около съдбата на “рожбата на любовта от джунглата”. Дали наистина “дъщерята на олигархията” Клара, която до пленяването си на 42-годишна възраст е била преуспяваща адвокатка, но не се е омъжвала и не е имала деца, е била

“омаяна” от някой въоръжен идеалист

сред похитителите си? Или малкият Емануел е плод на банално изнасилване? Доколко верни са твърденията на един избягал заложник, че партизаните давали на Клара да вижда детето си само отвреме-навреме, защото било “наполовина тяхно” и искали да го възпитат като “дете на народа”? Сърцераздирателните нотки бяха подсилени от майката на Клара – Клара Рохас старша, която заяви, че ще приеме мистичния партизанин в семейството, щом е баща на внучето й...
Явно запленен от историята, Оливър Стоун отиде с оператора си първо в Каракас при Чавес, а после и в градчето Виявисенсио насред колумбийската джунгла, на 127 км от Богота, където се събраха всички мобилизирани от венецуелския лидер международни посредници – представители на 7 страни начело с бившия аржентински президент Нестор Кирчнер плюс цяла флотилия от самолети и хеликоптери, които трябваше да извозят очакваните заложници към Каракас по специално договорен с колумбийските власти коридор. Въпреки непоносимостта на Урибе към Чавес отначало изглеждаше, че Богота е готова да съдейства за успеха мисията, наречена “Операция Емануел” – по името на детето на Клара, разбира се. А Чавес уверяваше майката и брата на Клара, както и дъщерите на другата заложничка – Консуело Гонсалес, че ще посрещат новата 2008-ма година с освободените си близки. И позираше пред фотообективите, гушнал внучката на Консуело.
Оливър Стоун, Нестор Кирчнер, представителите на Международния Червен кръст и всички останали чуждестранни гаранти на операцията с готовност си провалиха новогодишните празници и останаха да чакат освобождаването на Консуело, Клара и Емануел във Виявисенсио до самия 31 декември. Чавес не спря да настоява Урибе да изтегли всички колумбийски военни части от зоната, защото ФАРК нямало да пуснат заложниците, ако армията не спре да дебне. На което Урибе отговори като внезапно пристигна във Виявисенсио и зашемети всички със собствена версия за причината, която кара ФАРК да бавят освобождаването – според него детето Емануел отдавна не било при партизаните и те просто нямало кого да пуснат. Последвалият обрат окончателно бутна публиката в стихията на латиносериалите. Урибе обяви, че още от 2005 г.

в един от държавните приюти за сираци

в Богота се намирало дете “с характеристики като на Емануел” – вероятно визирайки твърдения, че момченцето на Клара Рохас било с изкълчена при раждането ръка.
Чавес се възмути, че “Урибе взривява последната фаза на освобождаването с димка” и попита дали на детето от сиропиталището е направен ДНК тест, след като от толкова време е в ръцете на колумбийската държава. Урибе обеща веднага да направи такъв тест и прати специалисти при намиращите се в Каракас майка и брат на Клара Рохас. Взетите им проби ще дадат резултат до 10-15 дни.
Оливър Стоун, Нестор Кирчнер и сие се изнесоха от Виявисенсио като обещаха да се върнат, “когато са готови условията” за реално освобождаване на заложниците. ФАРК пратиха писмо на Чавес, че засега никого няма да освобождават, защото колумбийската армия продължава да ги преследва, но че не се отказват от хуманитарната операция, която ще осъществят на друго място и в друго време “при необходимата сигурност”. Роднините на Клара и Консуело останаха да чакат в Каракас своите хора, защото “дойдохме за тях и няма да си тръгнем без тях”. Латиносериалът продължава...