Река България е толкова чиста, че човек може да утолява жаждата си направо от каменистото речното корито. Заедно с река Данто, в която се влива, тя осигурява половината от питейната вода на третия по големина град в Хондурас – туристическата перла Ла Сейба, разположена на Карибското крайбрежие. Извираща от планината Грасиас а Диос (Благодарение на бога) насред тропическата джунгла, река България е открита и кръстена от български преселници, дошли в Хондурас през 20-те години на миналия век. Тя е единствената, която носи името на страната ни на американския континент. А вероятно и в света.
Това разказва Мария дел Сокоро Флорес Матуте, директор на Дома на културата в Ла Сейба. Като специален пратеник на новия президент на Хондурас Хуан Орландо Ернандес, встъпил в длъжност в началото на тази година, г-жа Дел Сокоро бе у нас, за да участва в Първата световна среща на домовете на културата, която се състоя наскоро във Велико Търново. В многобройните си срещи с редица държавни, обществени и творчески организации, проведени и в София, доня Мария неизменно изразяваше искреното желание на страната си да разширява и укрепва двустранните контакти с България, да стимулира по-доброто взаимно опознаване, туризма, културния обмен.
„Влюбена съм в България! Чувствам се половин българка,” добавя разпалено гостенката, която в миналото е била и представител на страната си в ООН по въпросите на културата и спорта. Още през 2010-а година тя е наградена с орден „Иван Вазов” от тогавашния министър на културата Божидар Димитров за приноса си в развитието на културните връзки между Хондурас и България. И най-вече за незаменимата помощ в осъществяването на двете експедиции за проучване и популяризиране на хондураската река България. Доня Мария не спира да оказва и активно съдействие за включването в културния живот в Ла Сейба на потомците на някогашните български преселници в Хондурас. Те неизменно дефилират в български национални носии по време на най-прочутата фиеста в Централна Америка – Големия международен карнавал на дружбата, който се организира ежегодно в Ла Сейба в третата събота на месец май. Тази година това се падна навръх 24 май – Деня на славянската писменост и култура, което даде още по-добър тонус на младите потомци на нашенските някогашни емигранти.
От българска страна също имаме ентусиазиран радетел на приятелството с Хондурас – това е почетният консул на централноамериканскакта република у нас Спас Ташев, който от години влага цялата си енергия в тази кауза. Той е бил участник и на двете експедиции по река България, състояли се през 2010 г., включвал се е и в карнавала в Ла Сейба, държи връзка с много български потомци в Хондурас и постоянно издирва нови. През 2010-а той осигури и представянето у нас на фотоизложбата „Хондурас – страната на маите и река България”.
Спас Ташев винаги подчертава и изключително важната роля, изиграна от големия хондураски фотограф-художник Марвин Коралес за реконструирането на историята на българските заселници и техните потомци в Хондурас. Коралес е бил също и главен иницитор за екпедициите по река България, по време на които прави многобройни снимки на природните красоти по поречието й. В инициативата се включва и друг изтъкнат хондураски фотограф – Нимер Алварадо, който също дава всичко от себе си за осъществяване на походите и за популяризирането на резултатите им.
Марвин Коралес е този, който при издирванията си попада на ръкописа със спомени на българина Педро (Пенко) Банов от българското село Стояново, стигнал до град Оланчито в Хондурас в края на 20-те години. Този ръкопис, както и богатият снимков архив, съхранен от потомците на починалия през 2003 г. Педро Банов, помага да се открият дирите на още много „хондураски” българи – Хуан Расков, Симон Еленков, Елиас Либанов и др. Разклоненията на тези фамилии днес са и в хондураската столица Тегусигалпа, и в малкото градче Токоа, и в Ла Сейба, и на много други места. Благодарение на енергията на Коралес, Ташев, г-жа Дел Сокоро и на още доста ентусиасти българските потомци започват да се събират, да се опознават, да преоткиват корените и родовата си памет, да се радват на съживените културни връзки с прародината си.
Първите българи попадат на карибското крайбрежие на Хондурас още в началото на ХХ век. Тогава, покрай разгръщането там на основаната от италианските емигранти Вакаро и Д’Антони компания за приозводство и износ на тропически плодове „Стандарт фрут”, възниква необходимостта от строеж на жп линия, която да превозва богата продукция от плантациите до пристанището в Ла Сейба. За изграждането на железницата италианците започват да наемат работници от родината си, но също и от балканските страни, включително от България.
Явно поне част от нашенците, решили се на толкова екзотична работна дестинация, не са били чужди на приключенския дух. Не са се задоволили само с живот на цивилизования карибски бряг, а са се впуснали и в проучвателни походи из планинската джунгла. Така група българи стигнали чак до планината Грасиас а Диос. И там попаднали на неизвестна по-рано и все още безименна река, вливаща се в река Данто. Без никакво колебание я кръстили на родината си – България.
Експедицията от февруари 2010-а, която тръгва по същия маршрут към река България, попада на 78-годишния Абел Падиля от село Ла Преса – последния населен пункт преди да се стигне до реката. Дядото разказва, че през 30-те години в селото живеел българинът Борис Петров и той бил един от откривателите и кръстниците на река България.
Районът, който се пада в рамките на националния парк „Пико Бонито” (по името на намиращия се там едноименен връх), и днес е почти девствен, чист, но и пълен с всякакви изненади от страна на богатия тропически животински свят. В джунглата се срещат и опасни змии, и дори ягуари. Ето защо експедициите по река България са били придружавани и от двама хондураски военни, които да гарантират сигурността на пътешествениците.
Мария дел Сокоро не пропуска да подчертае привлекателността на Ла Сейба и на целия департамент Атлантида, чийто център е градът, за любителите както на традиционния морски туризъм, така и на екологичния, културния, приключенския. По красивите и чисти реки, които засега са по-проучени и усвоени от река България, се предлага и рафтинг, и риболов. Интерес представлява и културата на различните индиански племена и негърски очбщности, които населяват департамента. Разбира се, Хондурас е прочут и с уникалния си исторически комплекс в Копан до границата с Гватемала, където е оставила богати архитектурни и археологически следи културата на маите. Доня Мария се надява двустранинят туризъм межу България и Хондурас да се активизира. За целта вече се проучват варианти за сътрудничеството между хондураския авиопревозвач „Авианка”, който има редовни полети до световни столици като Лондон и Мадрид, и „България Ер”.
„Благодарение на бога между България и Хондурас има дълбоки човешки връзки!” – усмихва се г-жа Дел Сокоро на играта на думи. „Благодарение на бога”, както вече бе споменато, е преводът на името на планината, откъдето извира река България – Грасиас а Диос. А според легендата това име идва от една фраза на Христофор Колумб, стъпил на хондураския бряг през 1502 г. след тежко плаване и лутане из големите дълбочини по крайбрежието. Gracias a Dios que hemos salido de estas honduras – така звучала фразата на Колумб на испански. Ето и преводът: „Благодарение на бога успяхме да се измъкнем от тези дълбочини”. Тоест фразата е дала не само името на планината, в която се ражда река България, но и името на страната Хондурас (Honduras – дълбочини). Явно господ си знае работата, когато свързва страни и народи през векове, разстояния и символи...