Португалският Остап Бендер


Времената се менят, Остап Бендеровците също. Ако оригиналът, описан от Илф и Петров в безсмъртния им роман „Златният телец”, се правеше на син на революционния лейтенант Шмид, за да изкрънка безплатен обяд от председателя на градския съвет в глухата съветска провинция, то днешна кризисна Европа е сцена за къде по-амбициозни велики комбинатори. Един от най-ловките успя да върти около малкия си пръст цяла Португалия месеци наред, чак до края на 2012-а година.
Облечен елегантно, интелигентен, речовит, с фини очила, 61-годишният Артур Баптиста да Силва се превръща в ярка медийна звезда още с появата си в португалското публично пространство през април м.г. Добре обмисленият му дебют е в Академия „Бакаляо” – една от най-влиятелните филантропски институции в Лисабон. Представя се там като икономически консултант на ООН, натоварен със задачата да изработи доклад за вариантите за преодоляване на икономическата криза в страните от Южна Европа. Също и като бивш съветник на португалсия президент Жозе Сампаю, както и на Световната банка. Впечатляващото му CV сочи, че е доктор по социална икономика на Milton Wisconsin University, а дисертацията му, с която бил спечелил международно отличие, е посветена на връзката между растеж, неравенство и бедност в света.
За нула врема Баптиста става любимец на телевизиите, които се надпреварват да го канят от предаване в предаване, за да коментира „като експерт” поразилата страната финансово-икономическа криза и пътищата за излизането от нея. Той не се уморява да повтаря, че „политиката на икономии задушава Португалия и ще я доведе до катастрофа”. Това е дотолкова в унисон с доминиращата обществена нагласа, че именно този „експерт” става и всеобщ любимец на масовата публика, припознала го като свой говоротел. Научните среди също не спират да го ухажват – той е редовен гост на различни антикризисни конференции, а изнася и много индивидуални лекции.
Най-авторитетната му изява е пред елитния Лисабонски международен клуб. На вечеря, която е дадена от клуба на 4 декември м.г. и всеки куверт за която струва по 30 евро, Баптиста е основният докладчик по любимата си тема, този път формулирана така: „Европейската криза. Утопията на ЕС и кошмарът на еврото. Какъв достоен изход остава на Португалия?”
Баптиста дотолкова нашумява с тезите си – между другото, изказвани винаги обосновано, красноречиво и в популярен научен стил, че в средата на декември авторитетното португалско седмично списание „Експресо” публикува обширно интервю с него и го илюстрира със снимката на респеркитарщия очилат господин в черно пардесю. Заглавието е разтърсващо: „Ако Португалия не преговаря сега за дълга си, след шест месеца все пак ще го направи, но вече на колене”. Поради фундаменталното си значение интервюто е препечатено от агенция Ройтерс и от в. „Чикаго Трибюн”.
Главоломната световна слава на Баптиста обаче разпалва повишено любопитство у медиите към неговата личност и биография. Така една от португалските телевизии, заровила се по-надълбоко във фактите, открива, че всичко е фалшифицирано. Всъщност той е бивш завторник, лежал в затвора в Лисабон до 2011-а. Имал присъди за документни измами и за пътна катастрофа с причинена човешка жертва. Никога не е работил за ООН, а научният труд, който представял за свой, е свалил от интернет. Истинският му автор е френски учен от ЮНЕСКО. Университетът пък, който твърди, че е завършил и където уж продължавал да преподава, е закрит още през 1983 г.
Щом започват тези разкрития, Баптиста потъва в нелегалност – закрива телефонния си номер и изчезва от домашния си адрес. Пуска обаче комюнике до информационната агенция „Луза”, в което се оплаква, че е „жертва на медиен линч”. Смята се, че е напуснал Португалия. Прокуратурата е разпоредила на полицията да разследва дейностите му през последните месеци с цел да се установи дали не е извършил и други престъпления, освен измамата.
Най-унизени са приелите го в средите си учени от Академията „Бакаляо”. Нейният шеф Марио Нуниес се съкрушава: „Беше толкова образован, толкова подготвен, никога не бих предположил, че ни лъже!”
Всъщност застъпваните от експерта менте позиции са били в толкова тясно съзвучие с масовите настроения на португалците, че изчезването му сега от обществените дебати за кризата оставя „едно бляскава празнина”, както сочи Би Би Си. Във Фейсбук дори вече има група под надслов „Върни се, Баптиста, върни се!”
Недоволството в Португалия от предприетите от дясното правителство на премиера Педро Пасос Коелю социални орязвания продължава да расте. Буквално преди дни Лисабон бе залят от масови демострации на учители заради съкращенията в образованието. Спадът в португалската икономика за миналата година е 3%, а безработицата е 16%.

........................

Аналогични случаи

BBC Mundo припомня още два сравнително пресни случая с други двама „Остап Бендеровци”.
Испанецът Ерик Марко Батле веднага след смъртта на Франко през 1976-а се възползвал от силния антифашистки устрем в родината си и си създал легенда на оцелял от нацистките лагери на смъртта Маутхаузен и Флосенбург. От 2002 до 2005 г. дори оглавява асоциация на бивши концлагеристи със седалище в Барселона и получава специално отличие на каталунските власти. Всичко свършва през 2005-а, когато един историк го изобличава в измама.
Като американката Таня Хед, оживяла след взривяването на кулите близнаци в Ню Йорк на 11 септември 2001 г., пък се представяла испанката Алисия Естеве. Постоянно разказвала, че се намирала на 78-ия етаж на южната кула в момента на експлозията. Била е президент и директор на Асоциацията на оцелелите от атентатите срещу Световния търговски център, която основала заедно с Гери Богач. През 2007-а обаче идва разобличението.

Забележителности