Никарагуа - особености на валутния обмен


По време на продължилата 10 г. война между сандинистите и "контрите" инфлацията в Никарагуа галопираше, пришпорвана от военните условия и от икономическите санкции на САЩ. През 1989 г. тя достигна астрономическите 30 000%.
Идването на власт на Виолета Чаморо през 1990 г. доведе до край на войната и спиране на външния натикс, което веднага рефлектира и в обуздаване на инфлацията. През последните години тя се колебае около 25%.
Курсът на националната валута - кордоба - е около 10:1 спрямо американския долар.
В сандинистките времена от чужденците се изискваше навсякъде да плащат само в долари. Сега това не е задължително, но в хотелите няма да откажат, ако туристът предпочете да плати с американски пари.
Чужденецът трябва давнимава с уличните "чейнчаджии", наричани тук "койоти". Както и навсякъде по света, измамите при тях са обичайна практика. Най-добре е обменът на вналута да става в официалните чейнч бюра - casas de cambio.
Банките и чейнч бюрата работят главно с американски долари и валути от Мексико или съседните централноамерикански държави. Еврото тук е непопулярно.
При обмен на доларови чекове в някои чейнч бюра има специфично правило - ако чековете са за над 100 долара, половината взимате в долари, а половината в кордоби. Ако обменяте чекове за по-малко от 100 золара, ви дават само кордоби.
Дебтните карти MasterCard, Dinners Club и VISA широко се използват в никарагуанските банки и търговски обекти, но трябва да се внимава какви са условията. На много места в заведенията си удържат от картите ни по 12% бакшиш.
1 кордоба е равна на 100 сентавос. Но метални монети в Никарагуа няма. Банкнотите са с номинал от 1/2 кордоба (50 сентавос), 1, 5, 10, 20, 50 и 100 кордоби. По-малки по размер банкноти отговарят на 10 и 25 сентавос.
На пазара може да чуете, че ви определят цена в песос. Това просто е второто наименование на кордобата, разпространено във всекидневната реч.

Общи данни