Независимо от политическите и икономическите сътредения, Никарагуа подмамва с удивителни природни красоти любителите на екзотични пътешествия.
"Черната селва" (горите край Матагалпа), планините на север, островите в езерото Никарагуа предлагат разнообразие от ландшафти, почти недокоснати от цивилизацията. Буйната тропическа растителност крие и много руини на предколумбови цивилизации.
Земтресения и войни са нанесли тежък ущърб на колониалната архитектура, което особено важи за центъра на Манагуа, разрушен от мощен трус през 1972 г. Но уникални образци от онези времена са се запазили в старата столица Леон.


Многобройните вулкани предизвикват особена тръпка у любителите на алпинизма. На особена почит е вулканът Масая в съчетание с колоритния пазар в подножието му. Конкуренти са му и двата вулкана на остров Омепете.
Езерото Никарагуа предлага уникални възможности за риболов. Сърфистите пък предпочитат района на Понелоя край Леон и на Плая Попойо край Ривас.
Столицата Манагуа, разположена на южния бряг на едноименното езеро, е подслонила 1/4 от цялото население на страната. Мнозинството от придошлите през последните десетилетия пришълци се заселват в сглобени набързо с подръчни материали бараки, които са окупирали големите празни площи, накъсали града след разрушителното зетресение от 1972 г. В покрайнините се открояват кокетните вили на заможните. Манагуа е разпиляна, без единен облик.
Основните забележителности са главно около Площада на републиката. Най-колоритната е катедралата, десетилетия наред стояла полуразрушена след земетресението от 1972 г. и ремонтирана едва наскоро със средства на чужди спонсори.
До катедралата е и също неотдавна обновеният Национален дворец - парламентът. Сградата му бе запечатана във фотохрониките от 22 август 1978 г., когато още воюващите срещу диктатурата на Анастасио Сомоса сандинисти атакуваха двореца и взеха за заложници всички намиращи се вътре депутати. Операцията, предвождана от Еден Пастора или комнданте Серо, бе описана в репортаж от Габриел Гарсия Маркес. Партизаните поискаха освобождаване на всички хвърлени по завторите сандинисти и постигнаха своето, след което заедно с освободените и под контрола на чужди наблюдатели напуснаха страната със самолет. 11 месеца по-късно набралото мощ въстание под водачеството на сандинистите помете режима на Сомоса.
Музеят Гуеяс да Акахуалинка разполага с уникална експозиция - колекция отпечатъци на човешки и животински тела във втвърдена лава, изляла се някога от вулкан край езерото Манагуа. Подобна гледка има само на още едно място на земята - в италианския Помпей.
Музеят на революцията предлага експонати за основните етапи на революционната борба през 20-ти век.
Непосредствено в чертите на града има няколко лагуни с минерална вода, използвани като басейни за отмора.
На 23 км югоизточно е Националният парк около вулкана Масая, като действащият вулкан е в самия център на резервата. Обкръжава го пръстен от по-малки вулкани и термални извори. Легендите разказват, че индианците навремето хвърляли красиви девойки в кратера на Масая, за да омилостивят богинята на огъня Чакитике, която живеела вътре. Испанците пък смятали кратера за врата към ада. Диктаторът Сомоса придал на легендите съвсем реален кървав оттенък със заповедта си да хвърлят противниците му от хеликоптери в кратера на Масая.
Леон - старата столица - традиционно се смята за най-свободолюбивият и най-интелектуален град в страната. Наред със запазенте образци на колониалната архитектура, отпечатък върху облика на града са наложили и ярките фрески с революционна тематика, останали от времената на управлението на сандинистите. Много стени в града пазят и следите от куршуми - белези от водените по улиците боеве по време на партизанската война срещу Сомоса.
Красивата ктедрала на Леон се смята за най-голямата в Централна Америка. Уникална е огромната картина в катедралата "Свалянето от кръста" на Антонио Сарриа. В Леон е и гробът на прочутия никарагунаски поет Рубен Дарио.
Недалеч от скритото в джунглата край Матагалпа (на 130 км североизточно от Манагуа) селце Муй муй виехо (Много много старо) са открити огромни каменни скулптури, множество глинени съдове с рисунки, предмети, изработени от нефрит - свещения за инките камък. Според археолози това е едно от най-грандиозните открития на следи от доколумбови цивилизации, които могат да се конкурират с руините в Копан и Чечен-Итца.
Карибското крайбрежие, наричано по-често Атлантическо, сравнително по-малко се ползва за туристически цели. Най-посещаван от пътешественици е Блуфийлдс - пристанище, харесвано навремето и от кръстосващите Карибието британски корсари. Оттогава населението в Буфийлдс масово говори английски. Тъй като тук са се подслонявали и избягали от робството в Ямайка негри, градът е известен и като люлка на местното "реге".
Островите Ислас де Маис в морето край Блуфийлдс също са били любимо място за спирка на пиратите. Най-големият от островите сега е чест домакин на местни празници и фестивали. За плажуващите островите са рай с лазурната вода, белоснежния фин пясък, кокосовите палми, кораловите рифове.
Незабравими емоции за туриста предлагат и многобройните малки островчета в езерото Никарагуа. На о. Сан Пабло има останала от испански времена крепост. На о. Сапатера могат да се видят гигантски статуи от доколумбови времена. На Исла дел Муерто (Остров на смъртта) има древни гробове и скални скулптури.
Архипелагът Солентинаме в южната часдт на езерото Никарагуа е прочут с местната комуна на хора на изкуството, основана там от известния поет, свещеник и бивш министър на културата Ернесто Карденал. Комуната е известна с школата си за наивистична живопис и с доста нейни ярки представители, подслонили се тъкмо на Солентинаме. Архипелагът е и отлично място за риболов и релаксация.