Намира се в югоизточната част на страната на около 45 км от Манагуа между областите Чотналес, Гранада и Ривас. Надморска височина – 32 м.

- Открито през 1522 г. от Хил Гонсалес Давила, то е едно от най-големите хранилища на сладка вода в света, най-голямото езеро в Централна Америка и трето по големина в Латинска Америка. Повърхността му (8200 кв.км.) е почти същата като на Мраморно море.
- Има много притоци, между които Типитапа, който го свързва с друго голямо никарагуанско езеро – Манагуа или Ксолотиан, а чрез река Сан Хуан излива годишно 32 000 000 000 куб. м вода в Карибско море.
- Една от особеностите му е богатата морска фауна, населила се във водите му срещу течението на Сан Хуан - кралска сардела и редки видове на риба-меч и сладководна акула.
- Във вътрешността на езерото има около 500 вулканични острова, островчета и рифове. Най-големите са Ометепе или Алтаграсия (276 кв. км с 20 000 жители), Сейба или Сапатера (52 кв. км), където се издига едноименният вулкан и архипелагът Солентинаме, състоящ се от 26 островчета – тук се крие и най-голямото археологическо богатство на страната.
На северозападния бряг на езерото е град Гранада – третият по големина в Никарагуа, основан от испанците през 1523 г. Макар част от града да е била опожарена от американския авантюрист Уилям Уокър през 1856 г., запазени са красиви колониални постройки и богата традиция.