Наименование на латиница, код: ESPANA, ES
Официално наименование: Кралство Испания
Територия (кв.км): 504782
Местоположение: Държава на Пиренейския (Иберийския) полуостров, в Югозападна Европа.
Население: 40217413
Име на столицата: Мадрид
Население на столицата: 2950000
Административно деление: Испания се дели на 17 автономни области - Андалусия, Арагон, Астурия, Балеарски острови, Страна на баските, Валенсия, Галисия, Естремадура (историческа област), Канарски острови, Кантабрия, Кастилия-Ла Манча, Кастилия-Леон, Каталония, Ла Риоха, град Мадрид, Мурсия, Навара. Областите се делят на 50 провинции. Владения: в Африка - Сеута и Мелиля.
Официален език: испански (кастилски)
Религия: християнство (99 процента католици)
Парична единица: евро = 100 цента
Дата на националния празник: 12 ОКТОМВРИ
Информация за националния празник: Ден на испанската нация - 1492 г.
Държавно устройство: Испания е парламентарна монархия. Действа Конституция, приета с референдум на 6 декември 1978 г., влязла в сила на 29 декември 1978 г. Държавен глава е кралят, който има само символична власт. Законодателната власт се осъществява от Генералните кортеси - парламент с две камари: Сенат и Конгрес на депутатите. Сенатът има 259 членове, избирани за срок от 4 години: 208 - чрез общо, пряко и тайно гласуване по мажоритарната система, 51 - от парламентите на автономните области. Конгресът на депутатите има не по-малко от 300 и не повече от 400 депутати, избирани чрез общи, преки и тайни избори по пропорционалната система за срок от 4 години. Парламентът изготвя и приема законите, които се утвърждават от краля, и контролира дейността на правителството. Изпълнителната власт се осъществява от правителството. Министър-председателят се назначава от краля след консултации с политическите партии и с председателите на двете камари на парламента, а кандидатурата му се одобрява с абсолютно мнозинство от Конгреса на депутатите. Автономните области имат свои парламент и правителство.
Държавен глава: Крал ХУАН КАРЛОС Първи /JUAN CARLOS I/(възкачва се на престола на 22 ноември 1975 г.)
Име на парламента: ГЕНЕРАЛНИ КОРТЕСИ
Двукамарен парламент
СЕНАТ (с 259 сенатори)
ПРАВИТЕЛСТВО предстои да сформира Испанската социалистическа работническа партия, спечелила изборите на 14 март 2004 г. За премиер е определен лидерът на парията Хосе Луис Родригес Сапатеро.

История:
2000 г. пр. Хр.: исторически свидетелства за първите жители, населяващи днешните испански земи: ибери и баски.
500 г. пр. Хр.: най-старата държава Тартес.
325-600 г.: християнизация.
711-1492 г.: арабско господство /без северните планински области/.
925-1492 г.: Реконкиста.
1516-56 г.: Карл І Хабсбург. Завоевания в Америка, поделяне на Новия свят с Португалия. Испания се превръща в световна сила.
1621-65 г.: Филип ІV. Пиринейски мир /1659 г./, край на испанското господство в Европа.
1701-1714 г.: война за испанското наследство. Утрехтски мирен договор /1713/. Филип V.
1810-1821: испанските колонии в Америка извоюват независимост.
1873-74: Първа република.
1914-1918: Испания запазва неутралитет през Първата световна война.
1923-30: диктатура на Примо де Ривера.
1931-36: Втора република.
17-18 юли 1936: бунт на генерал Франко срещу правителството.
1936-39: Гражданска война. Победа на генерал Франко, подкрепен от Германия и Италия.
1939-75 г.: Диктатура на Франко.
26 юли 1947 г.: приет е закон за наследяване на властта. Страната е провъзгласена за кралство.
14 декември 1955 г.: Испания е приета в ООН.
22 юни 1969 г.: Франко обявява с указ за свой приемник и бъдещ крал Хуан Карлос Първи.
20 декември 1973 г.: Министър-председателят Кареро Бланко е убит от ЕТА.
20 ноември 1975 г.: Умира генерал Франко.
22 ноември 1975 г.: Хуан Карлос Първи се възкачва на престола.
15 юни 1977 г.: Първи свободни парламентарни избори. Победа на Съюза на демократичния център. Първото демократично правителство се оглавява от Адолфо Суарес.
13 октомври 1977 г.: Испания става член на Съвета на Европа.
6 декември 1978 г.: Референдум за нова конституция. Влиза в сила на 29 декември 1978 г.
25 октомври 1979 г.: Каталония и Страната на баските получават статут на автономни провинции.
30 май 1982 г.: Испания става член на НАТО.
28 октомври 1982 г.: Испанската социалистическа работническа партия /ИСРП/ печели абсолютно мнозинство на парламентарните избори. Фелипе Гонсалес става министър-председател.
1 януари 1986 г.: Испания става член на Европейската общонст /ЕО/.
12 март 1986 г.: Референдум за запазване на членството на Испания в НАТО /52,2 процента гласуват “за”/.
25 юни 1991 г. Испания се присъединява към Шенгенското споразумение, започва да го прилага от 26 март 1995 г.
25 април 1995 г.: Отменено смъртното наказание със закон.
5 декември 1995 г.: Министърът на външните работи Хавиер Солана е избран за генерален секретар на НАТО /заема поста от 19 декември 1995 г. до 4 юли 1999 г./
3 март 1996 г.: Предсрочни парламентарни избори, спечелени от Народната партия, слагат край на 13-годишното управление на ИСРП. Начело на новото дясно правителство застава Хосе Мария Аснар.
17 септември 1998 г.: ЕТА обявява примирие, прекратено на 28 ноември 1999 г.
1 януари 1999 г.: Испания става член на Европейския валутен съюз.Въвежда единната европейска валута евро.
4 юли 1999 г.: Хавиер Солана е избран за върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността /поема поста на 18 октомври 1999 г./.
1 януари 2002 г.: Влиза в обращение единната европейска валута евро.
1 януари: 1 юли 2002 г.: Испания председателства Европейския съюз.
11 март 2004 г.: на три гари в Мадрид са извършени кървави атентати, отнели живота на 200 души и ранили над 1500.
14 март 2004 г.: парламентарни избори, спечелени с 43% от гласовете от Испанската социалистическа работническа партия.

Двустранни отношения:
8 май 1910 г.: България и Испания установяват дипломатически отношения за първи път.
На 25 април 1946 г. те са прекъснати и са възстановени на 27 януари 1977 г., когато представителствата са издигнати в ранг на посолства.