Пълно наименование: Испанска социалистическа работническа партия (ИСРП). Седалище: Мадрид. Дата и място на основаването: 02.05.1879, Мадрид (Испания). Основен текст: документи на Асамблеята, свикана от Пабло Иглесиас. Цел: да се съдейства по демократичен път на обвързването на националната политика с прогресивната програма на модерната левица и да се представлява волята на избирателите в парламента.

СЪЗДАТЕЛЯТ:
Пабло Иглесиас (1850-1925) – марксист, основател на ИСРП и на Генералния работнически профсъюз

Роден във Ферол, провинция Ла Коруня. 9-годишен губи баща си и заедно с майка си и с по-малкия си брат пеша отиват до Мадрид в търсене на прехрана и по-добър живот. Поради липса на средства 3 г. прекарва в приют, в много сурови условия. После учи за печатар, работи в печатница, сам си плаща вечерни уроци по френски. Живее живота на най-бедните от онази епоха. Споделя го с жена, за която не се жени официално, но се грижи за нейно дете от предишна връзка като за свое. Голямата му страст е сарсуелата, умее да я пее с голям артистизъм.
В периода 1869-1875 г. Интернационалът изнася серия от сказки в Мадрид, в които Пабло участва и се включва в секцията на печатарите през 1870 г. В същото време започват да го преследват и да го гонят от печатниците, където работи. През 1874 г. създава Генерална асоциация на изкуството на печата. В нелегалност започва да подготвя създаването на нова работническо-социалистическа партия. То се реализира на 2 май 1879 г. с учредяването на ИСРП. Съучредители са 16 печатари, четирима лекари, един доктор, двама златари, каменоделец на мрамор и обущар (на испански обущар е zapatero!). През 1885 г., напускайки председателството на Генералната асоциация на изкуството на печата, заема най-високия пост в Печатарската федерация на Испания. На 12 май 1886 г. излиза първият брой на списание “Социалист”, свързано с работническо-синдикална тематика. То продължава да излиза и до днес. През 1888 г. създава Генерален работнически профсъюз и го оглавява през 1889 г. Същата година участва в учредителния конгрес на Втория интернационал като представител и говорител на ИСРП.
През 1890 г. оглавява първата манифестация за 1 Май в Испания, на която се настоява за 8-часов работен ден и спирането на експлоатацията на детски труд. Същата година се провежда ІІ конгрес на ИСРП. Там се решава партията да участва в изборите като републиканско формирование, обвързано с работническо-селски идеи и среда. В изборите от 1905 г. от ИСРП са избрани като съветници в Мадрид самият Пабло Иглесиас, ларго Кабайеро и Гарсия Ормаечеа.
През 1908 г. основава Къща на народа в Мадрид. През 1909 г. е арестуван за 18 дни заради призиви за обща стачка. През 1910 г. ИСРП печели първото си депутатско място в националния парламент. Заема го Палро Иглесиас. В следващите години броят на депутатите от ИСРП се увеличава. През 1919 г. прекратява политическата си дейност заради тежка пневмония. През 1920-1921 г. от ИСРП се отцепват групи, увлечени по комунистическите идеи на Третия интернационал, чиито представители се олединяват в Комунистическа партия на Испания.
На 9 декември 1925 г. Пабло Иглесиас умира в Мадрид. Тялото му е балсамирано и изложено за поклонение в народната къща в Мадрид. В погребението му участват 150 000 граждани.
През 1979 г. Алфонсо гера и още няколко други социалисти изравят от земята в парка Ретиро каменния бюста на Пабло Иглесиас, създаден навремето от скулптора Емилиано Барал. Бюстът бил част от по-голям паметник, издигнат от общината на град Мадрид в чест на Пабло Иглесиас, но взривен през 1939 г. от франкистите. Активисти на ИСРП с риск за живота проникват през нощта в парка Ретиро и заравят останките от паметника в земята, на точно определено място. Правят план на мястото, който в течение на години се пази от семейството на Габриел Прадал. Семейството доверява историята на Алфонсо Гера и бюстът е изваден и сложен на мястото му.

.........................................................
Извадки от електронната страница на ИСРП

Идейна база

Испанската социалистическа работническа партия с нейните над 125 години история е политическа организация на работническата класа и на мъжете и жените, които се борят срещу всякаква форма на експлоатация, стремейки се към трансформиране на обществото, за да бъде то превърнато в общество свободно, равноправно, солидарно, борещо се в мир за прогреса на народите.
Смисълът на съществуването ни е да допринесем за изграждането на едно по-добро общество, проучвайки проблемите и допринасяйки за решенията въз основа на принципите на свободата, равенството, солидарността и социалната справедливост.
Ние сме партия на прогреса, която служи на гражданството, отворена за участие на мъже и жени, които изразяват своите идеи, своите тревоги и търсят решения. Ние сме прозрачна партия, отворена за промени, за еволюция и за обновление. Ние вярваме и практикуваме различна форма за правене на политика: онази, която се разбира, онази, в която се участва, онази, която е близка на гражданите и гражданките, онази, която е чувствителна към техните проблеми и потребности.
Ние сме партия, която се заема със сложните проблеми на едно променящо се общество, в каквото живеем, търсейки решения, които да правят ефективни принципите на:
- свободата, при която всяка личност да може да осъществи своя персонален проект на живота си;
- равенството на условията, при които всички личности да могат да развият своите заложби и възможности;
- солидарността, която помага на всички личности да разполагат с осигурено задоволяване на основните си потребности.
Нашите федерални конгреси актуализират идейната ни база и поставят политическите приоритети пред партията. Наред с това избирателните програми конкретизират решенията на тези политически приоритети.

.......................................
В навечерието на изборите през 2008 г. ИСРП отчита в свои документи изпълнените през управленския й мандат 2004-2008 г. изборни предложения в различни области:

във външната политика и отбраната;
в демократичните реформи;
в икономиката и заетостта;
в гражданските права;
в социалната политика;
в образованието, науката, културата и спорта;
в съдебната система;
в жилищното строителство и инфраструктурата;
в опазването на околната среда и развитието на селското стопанство.

..................................

Из преамбюла към документите от Политическата конференция на ИСРП, септември 2006 г.:

Социалистическите ценности и принципи винаги са били актуални и в състояние да демонстрират трансформаторските си възможности в обществото, защото на всеки исторически етап са умеели да адаптират своите предложения и принципи съобразно с промените в социалната реалност. Защото са постигнали да ги поддържат винаги сляти с потребностите, с въпросите и въжделенията на гражданите и гражданките, особено в най-малко облагодетелстваните социални сектори. Социализмът винаги е бил активен фактор в икономическите и социалните трансформации, ситуирал се е в политическа среда, в която е насочвал динамиката на промяната към колективния прогрес в дух на развитие на равните възможности пред всяка личност.
Така е било по отношение на испанския социализъм. Неслучайно исторически ИСРП се характеризира със защита на свободите и с демократична борба за напредък към равноправието и социлната справедливост. Това е партията с най-дълга историческа траектория в нашата страна, най-голямото непрекъснато обществено присъствие.
Също не е случайно, че това е партията, която най-дълго е управлявала в истински демократични периоди – такива, при които гражданството е можело да избира с пълна свобода. (...) Също така социалистически правителства бяха онези, които постигнаха обвързването на Испания с европейския проект, модернизираха икономическата структура и инфраструктурната мрежа на страната, направиха ефективно конституционното право на здравеопазване, разшириха образованието – задължително, безплатно, с високо качество, гарантираха пенсиите, изградиха широка и сложна система за социална защита.
(...)
(...)
(...)
Днес несъмнено надеждите, надигнали се преди десетилетие и половина, съжителстват със съмненията дали възмоожностите, които имахме пред себе си, са успели да се реализират по правилен начин; дали новият ред не съдържа всъщност компоненти на международното безредие; дали напредва демокрацията или само се генерализира пазарът; дали се подобрява нейното (на демокрацията) качество или процъфтяват отново неопопулистките движения, които подлагат на съмнение и риск ценностите на представителните институции; дали напредваме в изграждането на мира или процъфтяват нови сблъсъци без да сме успели да разрешим други, които са ни белязали от десетилетия. Потопени сме в процес на адаптиране, в който е еднакво възможен както напредъкът, нака и регресът. Надигането на нови икономически сили, продължаването на кризата и стагнацията, които се изживяват в ЕС, промяната на ситуацията в Близкия изток, разрастването на наднационалните институции при неадекватността на структурите им спрамо новата международна ситуация, множенето на конфликтите с риск от разпространение на оръжия за масово поразяване, продължаващото наличие на крайна нищета и илпсата на демокрация в много части на света съставляват един сложен и неясен хоризонт. Хоризонт, който се нуждае и от позитивни отговори.