Той “пристигна” до мен чрез един свой разказ, публикуван в списание "Унион”, издание на Съюза на кубинските писатели, през 1980 година. Дотогава не бях срещала името му, а през 1973 година, когато прекарах два месеца на далечния остров Куба, той е бил само на 23 години, никому неизвестен начинаещ автор. Но още първият му разказ “Под плачущата върба” ме плени с таланта му на разказвач, проникнал в най-тайните кътчета на детската душа. Преведох този разказ и той бе публикуван във в.”Народна култура”. По-късно преведох и други негови разкази: “И виждам Алисия Алонсо да танцува”, “Когато мама говори без цветя в косите”, “Не й казвай, че я обичаш” и други. По-късно авторът ги издаде в една малка, но вълнуваща книжка със заглавие “Онова момче”. Тя изпъква с новата тематика – израстването и оформянето на детето, с темата за юношата и неговите вълнения. Но всичко това – на фона на отношенията в семейството, често пъти разпадащо се, както в много страни по света, а оттам – и страданията на детето, което се опитва да проникне, да проумее света на възрастните и причините за своите беди.
Не е случайно, че още през 1979 година Сенел Пас получава наградата “Давид” за разказ, за книгата си с разкази “Онова момче”.По-късно, през 1983 г. излиза романът му “Един крал в градината”Около 370 страници, достатъчни за да потвърдят неповторимия талант на разказвач на Сенел Пас.
В последните години творчеството му е познато не само в редица латиноамерикански страни, но и в Испания, а също така – благодарение на преводите, и в редица европейски страни.