Къдринка Къдринова

Светът - или поне Европа - от днес е футбол заради започващото в Португалия Евро 2004. А най-зареденото с тази тръпка място в София би трябвало да е домът на португалския посланик у нас - Пауло Тиаго Жеронимо да Силва. С това очакване екипът ни пристигна на тихата уличка "Ивац Войвода", където се намира китната двуетажна къща с червено-зелено знаме отпред, подслонила и канцелариите на посолството на Португалия, и резиденцията на посланика.
--------------------------
Дотор (както португалците титуловат всеки висшист) Да Силва ни посреща в любимия си кът - натежалата от много книги и стилно разнообразена с фини картини библиотека. Елегантен, с изтънчен силует и деликатни маниери, с перфектен английски, френски, испански, посланикът малко прилича на типичен футболен запалянко и със смутена усмивка признава, че от всички спортове активно практикува единствено плуването. Но с удоволствие се впуска в оживен разговор за емоцията, завладяла цяла Португалия покрай домакинството на футболния шампионат.
Иберийската република, кацнала на най-отдалечения от нас край на Европа, е

вложила близо 1 милиард евро

не само в обновяване на спортната инфраструктура, но и в цялостна стратегия за рекламиране на възможностите и красотите на страната. "Искаме всеки гост, дошъл за евромачовете, толкова да хареса Португалия, че да поиска непременно да се върне със семейството си или с приятели като турист. Целта е същото да изпита и зрителят пред телевизионния екран, да бъде тъй запленен от гледката, че да пожелае да я види и на живо", обяснява с усмивка дотор Да Силва. Според него Португалия очаква след Евро 2004 туристическият поток към нея да нарасне с още 500 000 души.
Посланикът е убеден, че и България би могла да се зарази с подобна енергия, за да превърне прекрасните си природни, исторически и културни дадености в златна мина за развитието на туризма. "Имате изключителни условия и за летни, и за зимни спортове. Чака ви голямо бъдеще!", уверява домакинът ни.
Самият той говори с възхита за района между Рила и Родопите, за Варна и Бургас. Но

най-омагьосан е от Велико Търново

Дори го е увековечил в своя картина. Защото дотор Да Силва е и художник. Рисува с упоение чисти и ярки форми, разполагайки ги върху предпочитаните от него малки платна. Творбите му красят гостните на резиденцията и преходите между тях.
Вдъхновената от старопрестолния български град картина е наречена от автора "Велико Търнойорк" - като кръстоска между Велико Търново и Ню Йорк. Артистичното хрумване дошло от вдъхновилата художника-дипломат великотърновска сграда, в която има хем нещо извисено и небостъргаческо, хем е решена в типично великотърновски чардачен ракурс.
Дотор Да Силва високо цени българските художници, сред които отдава личните си предпочитания на стила на творци като Димитър Буюклийски-Мичи и Ивайло Христов. Картини и на двамата са на почетно място в салоните на резиденцията, също както и творби на техни португалски колеги. Посланикът особено харесва серията от три гледки към една и съща стая - стаята на португалския поет-класик Фернандо Песоа, решени в светлините и сенките на трите различни части на денонощието: утро, ден, нощ.

Отблясъци по триптиха хвърля старинен фенер,

какъвто навремето разнасяли из португалските градове, за да осветяват улиците, а от другата страна на същото малко коридорче сякаш на пост е поставен филигранно изработен кожен стол, също в типичен португалски стил. Салонни лампи с пъстри порцеланови стойки допълват националния колорит в гостните.
В залата за официални вечери прави впечатление старинен китайски шкаф със златисти шарки, който удивително хармонира с изрисувания таван и кристалния полилей. Дългата маса с овални ъгли е за сравнително интимен кръг от гости. По-мащабните приеми посланикът дава обикновено в престижни софийски заведения, тъй като скромните размери на резиденцията и липсата на градина не позволяват събирането тук на много хора.
Домът е обитаван само от дотор Да Силва и

дъщеря му - 17-годишната Марта,

която тъкмо завършва Френския лицей в София. Налегната от изпитна треска, тя се е барикадирала в стаята си да учи за финалните тестове. Много й е мъчно, че ще трябва да си тръгне от България и да се върне в Португалия, за да започне да следва там - тук оставя многобройни български приятели, раздялата с които отсега й тежи, казва баща й.
Той самият много цени приятелствата си с българи и с особена топлина държи да подчертае колко лесно и сърдечно общуват нашите два народа. "Въпреки че сме на двата противоположни края на Европа, всъщност ние много си приличаме. Винаги съм казвал, че българите са най-много латинци сред славяните, а португалците са най-много славяни сред латинците", усмихва се дотор Да Силва.
Той не бърза обаче да изразява ентусиазъм в отговор на въпрос как португалският опит в присъединяването към Европейския съюз може да се ползва днес от България. Подчертава: "Условията по време на нашето приемане през 1986 г. бяха доста по-различни. Тогава още нямаше предприсъединителни фондове, каквито днес България вече ползва. За нас помощите от еврофондовете дойдоха чак след влизането в ЕС. Затова

директните аналогии не са подходящи."

Онова, което дотор Да Силва смята за важно в българския случай, е добрата цялостна подготвка на държавата ни и особено на администрацията за влизането в ЕС. "Прозрачност и ефикасност" са двете най-важни предпоставки според него.
Що се отнася до селскостопанския сектор, в който и на нас предстои да извървим пътя, изминат от португалците, трябва да се приготвим за доста сътресения. "Изискванията на ЕС към хигиената и качеството на продукцията в тази сфера са вероятно полезни за здравето, но налагат отказ от някои натурални продукти и храни, които съставляват националния колорит и традиция. Когато печелиш едно, винаги губиш друго", казва посланикът с тънка усмивка.
Сред любимите му български ястия не е шкембе-чорбата, а баницата и спанакът. По принцип предпочита плодовете и зеленчуците. Не набляга и на ракията, но когато го черпят, предпочита сливовата. От българските вина пък най-харесва мавруда и не сдържа хвалбите си: "Това е много специално вино, различно от всички други, с уникален вкус, тежко. Истинска емблема на България."

Публикувано във в. "Сега", 12.06.2004