В обширен репортаж от 19 ноември 2004 г. португалският в. "Публику" разказва за живота на българския свещеник Гоце Христов /името е написано като Gotzе Kristov/, изпратен от българската православна църква, за да помага на имигрантите ни в Португалия.
Отецът пристигнал в Лисабон през декември 2003 г. и живее на ръба на оцеляването, борейки се с личните си затруднения и проблемите на сънародниците си, пише в. "Публику". Живее в апартамент, предоставен от българското посолство с двете си дъщери, на четири и десет години, и съпругата си. Семейството се издържа със заплата от 400 евро, отпусната от българската църква. Но и тази субсидия ще бъде спряна през февруари 2005 г.,
оставяйки този свещеник без никакви средства за живот, пише изданието.
Освен притесненията за собственото си оцеляване, свещеникът е разтревожен и от невъзможността да помага на сънародниците си. Той се пита как може някой, който няма нищо, да даде на другите това, от което се нуждаят. Нуждите на българските имигранти са много, казва той. От близо 13-те хиляди българи, живеещи в Португалия, не са много тези, които успяват да си намерят работа и дори да легализирират престоя си в страната, допълва Христов.
Отецът отслужва литургията в малък параклис в сградата на
българското посолство, но признава, че това не е идеалната ситуация. Имигрантите се притесняват от протокола и охраната, те не се чувстват добре и затова избягват църквата. Най-доброто решение е да се намери малка сграда в града, където да се създаде църква и център за общността, казва свещеникът.
Отец Христов обаче не знае към кого да се обърне за помощ. До момента е получил подкрепата само на един румънски свещеник, живеещ в Лисабон от няколко години, отбелязва "Публику".