С "Къщата на духовете" тръгва трилогията на Исабел Алиенде с още 2 романа: "Дъщеря на съдбата" и "Портрет в сепия" (изд. "Колибри"). Първата част излезе у нас преди 15-ина години, после се появи "Ева Луна", но вече когато българският пазар бе окован англоезично.
Алиенде дебютира с "Къщата" през 1982 г., а през 90-те всяко ново заглавие я поставяше в световната десетка на най-продаваните автори. Някаква афера около авторските права я отдалечи от нашите сергии, но отсъствието й върху тях е резултат по-скоро от "демократизирането" на книгопроизводството. Отсъствието на примерно много успешния всякъде другаде Маркес е от същия характер, както и по принцип на латиноамериканската литература. Както и по принцип на всяка неанглоезична книжнина с изключение на онези, платени от съответните държави български издания. Е, ако Исабел носеше фамилията Пиночет, българската й съдба можеше да е друга...
Все едно. Търсенето на латиноамериканска литература не секва, особено в София, и някогашните соцкниги правят добър алъш-вериш. Купуват ги по-млади от самите книги. Върви паралелен и някак алтернативен пазар. Той е част от духовната стратификация, която е по-зла и по-непрогледна от материалната, с извинение към социолозите.
Та Алиенде тръгва на български едва сега, след трилогията се задават и други неща. Тя самата е обявила тези романи за "трилогия", макар фабулно да не са точно това. Президентът Алиенде е братовчед на баща й. Той присъства в "Къщата", там са Пабло Неруда, Виктор Хара, там е 7-десетилетната история на нейното семейство. "Сякаш отворих артерия. Така извираше всичко от мен", казва писателката за романа.
"Момиче, остави журналистиката, по-добре седни да пишеш художествена литература с тази развита фантазия, която притежаваш", заклел я някога самият Неруда. Днес тя не маха томовете му изпод компютъра си, всеки нов роман започва точно на датата 8 януари и целият й живот върви в стила на онова, наречено някога "магичен реализъм". Към него зачисляват и творчеството й, което тя приема като закономерност.