Разположени в Тихия океан на около 970 км от бреговете на Еквадор, от 1973 г. са провинция на тази страна. Архипелагът е с вулканичен произход и се състои от петнайсет по-големи острова плюс още други по-малки и скали или рифове, разпръснати на приблизителна площ от 50 000 кв. км.

- Петдесет процента от растенията, 75% от птиците и 25% от рибите по островните крайбрежия, както и всички влечуги без един вид гущери се срещат единствено там и не могат да се видят никъде другаде на планетата.
- Открити са през 1535 г. от испанския епископ Томас де Берланга и по-късно служат за убежище на английски пирати. Характерните им особености вдъхновяват разказа “Омагьосаните” от Мелвил. Най-забележителното произведение “Произход на видовете” на британския естествоизпитател Чарлз Дарвин също се дължи на Костенурковите острови. През 1959 г., когато се навършват сто години от публикуването на труда на Дарвин, се създава Националният парк на Островите Галапагос и Биологичната и морска станция Чарлз Дарвин.
- Смята се, че Галапагос, геологическата възраст на които се изчислява на над 2 милиона години, никога на се били свързани с континента и че редките биологични видове са резултат от постепенното им приспособяване към местните условия. За разлика от много острови в Тихия океан Галапагос не са имали коренно човешко население, когато са били открити. Този факт обяснява странното поведение на някои видове, които не се плашат от човека и други хищници, докарани по-късно там.
- Сред най-впечатляващите видове са галапагос или гигантските костенурки, на които са наречени островите. Тегло им е над 200 кг и могат да живеят година без храна и вода; морската игуана – единствен представител на морски влечуги от най-ранните епохи на земята; чинките (тринайсет ендемични вида, всеки един от които пригодени към специална жизнена и хранителна система), послужили за основа на дарвиновата теория; безкрилият корморан – с атрофирани крила и др. Друг любопитен факт – студените води на Хумболтовото течение позволяват съжителството на тропически видове с полярни (тюлени и морски вълци).
- Най-високите острови имат по един или няколко основни кратера, разположени към центъра и заобиколени от други, по-малки. Изчислено е, че на архипелага има 2000 кратера, поради което се смята, че е най-вулканичната точка на планетата.
- Умерените валежи по високите места способстват за съществуването на растителност, но в подножията условията са пустинни. На целия архипелаг има само един постоянен воден източник.
- Ето някои от най-интересните геологични и географски образувания на архипелага: Големият вулкан, наречен Волф, който се намира на остров Исабела и се издига на 1134 м надморска височина. Диаметърът на кратера му достига до около 10 км, поради което е един от най-големите в света. Основата му е напълно равно плато, покрито с пласт втвърдена черна лава, в пукнатините на която впиват корени кактуси и лишеи – единствените представители на растителния свят на това странно място.
- Откакто организираният туризъм започва да се развива (1969 г.), островите са се превърнали в световна атракция, но съгласно действащите закони в Еквадор посетителите трябва да се движат само със специализирани екскурзоводи, за да се запази тази несравнима екологична среда.