Четирима аржентинци – трима млади и един по-достолепен – показаха на София веселото лице на тангото. Групата им „Туба танго” е единствената в света, която включва и туба в изпълнението на родилата се в началото на миналия век в имигрантските квартали на Буенос Айрес страстна музика. Ефектът е подмладяващо жизнерадостен и украсява с карнавален колорит легендарния ретро ритъм. Поканени от българския клуб „Тангерин”, Лукас Коан (китара), Хосе Пласа (туба), Гонсало Брас (кларинет) и Уго Саторе (бандонеон) изнесоха у нас концерт, който се вписа и в серията от прояви по повод 80-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между България и Аржентина. Дансингът на „София лайф клуб” се оказа тесен да побере всички български почитатели на тангото, дошли да потанцуват под изпълненията на „Туба танго”. Четиримата аржентински гости раздадоха безброй автографи и не отказаха нито една снимка за спомен с новите си фенове.
Настоящият състав на „Туба танго” е вече „трето поколение”, обяснява китаристът и аранжьор Лукас Коан. Групата е създадена още през 1967 г. от бандонеониста Гийермо Инчаусти – именно нему хрумва да замести звука на традиционния контрабас с типичната за уличните веселби туба. От онова време в състава е останал само най-възрастният – майсторът на тубата Хосе Пласа. Всички останали са доста по-млади и според Лукас са точно от генерацията, с чието израстване съвпада и новия разцвет на тангото в Аржентина, настъпил в страната след падането на военната диктатура и завръщането на демокрацията в средата на 80-е. В годините на военния режим тангото също е преживяло нещо като репресия – нямало как да се организират милонги (вечеринки с танго танци), защото било забранено събирането на обществени места на повече от трима души заедно. Демократизацията идва с възраждането и на тангото – като завръщане към исконната народна култура. „Но не си мислете, че всички в Аржентина днес танцуват танго. Все пак това е музика за определен кръг хора с по-чувствена нагласа. Масовият вкус у нас предпочита по-леките латиноамерикански танцови жанрове като кумбията или пък електронната музика,” обяснява Лукас. Той обяснява разрастването на интереса към тангото по света през последното десетилетие с обръщането на публиката към етното и към стиловете, свързани с автентични национални корени. Лукас е приятно изненадан, че в България тангото е толкова популярно и милонгата у нас се оказала толкова масова. В другите страни от европейското турне на групата, включило също Франция, Холандия, Белгия, Турция и Румъния, посещаемостта била по-скромна. Кларнетистът Гонсало Брас също е очарован от посрещането в България: „Усетихме тук голяма топлота у хората, сякаш сме си у дома!”