“По-добре е да си весел, отколкото тъжен. Радостта пълни с живот сърцето. Но за да се направи една хубава самба, трябва и малко тъга”. Това са думи на Винисио де Мораес, класика на най-бразилската музика. Припомня ни ги “принцесата на самбата” – магнетичната Тереза Кристина. Две вечери поред неустоимата мулатка възпламенява заедно със състава си “Сементе” Летния театър във Варна в дните на Фестивала на бразилската култура, които още продължават в морската ни столица.
Фееричната фиеста, организирана от посолството на Бразилия у нас, от културния отдел на бразилското външно министерство, от кметството на Варна и от сдружението “Варна – културна столица”, стартира на 1 август с представяне на почетния консул на Бразилия във Варна Михаил Михов. На тържеството бразилският посланик у нас Пауло Воловски и шефът на културния отдел в бразилското МВнР Пауло Сезар Васконселос увериха, че родината им искрено е заинтересована от разширяване и активизиране на контактите с България във всички сфери. Министърът на икономиката Петър Димитров и кметът на Варна Кирил Йорданов акцентираха върху значението на отношенията ни с латиноамериканския гигант Бразилия – страната, която се смята за една от най-перспективните нови, надигащи се световни суперсили.
Още в тази първа вечер съвсем спонтанно бликна и взаимната симпатия и близост между българи и бразилци. Очарователната Павлета Семова от българската формация Brasilian Acustic направо зашемети Тереза Кристина и момчетата от “Сементе” с брилянтното си изпълнение на самба и боса нова – и то без да знае португалски. Бисерът на вечерта бе импровизираният дует на двете хубавици – Павлета и Тереза Кристина. Бразилците поканиха българката да пее заедно с тях на концертите им в Летния театър и там публиката също бе спечелена от омайното международно дуо.
Тереза Кристина специално подчерта в интервюто си за “ТЕМА”: “Изключително съм развълнувана

да срещна толкова далеч от родината си хора като Павлета,

които така дълбоко чувстват бразилската музика и я изпълняват сякаш са бразилци. Артистите сме суетни хора и едно такова признание не е нещо обичайно, нали разбирате? Трогната съм до дъното на душата и от емоцията, с която българската публика реагира на нашите изпълнения, как скочи да танцува, докато пеехме... Страхотни сте, точно като бразилци!”
Бразилският фестивал, който продължава до 13 август, представя още картини на “художника на птиците” Рожерио Диас от сърцето на бразилския Юг – град Куритиба, типични за пет бразилски щата кулинарни изкушения от майстор-готвача Бето Пиментал, майсторски класове и шоу-спектакъл на магьосника по перкусии и капоейра (специфичен бразилски жанр, кръстосващ танц и бойно изкуство) Клаудио Крон, концерт класическа музика на пианистката виртуозка Кристина Ортис, прожекции на съвременни бразилски филми.

Ярките многоцветни врани на Рожерио Диас

– “запазената марка” на неговите наивистични творби, разляха бразилски багри и светлина из стените на Археологическия музей вав Варна, където е подредена изложбата му. Сред гостите на откриването й бяха зам.-министърът на културата Явор Милушев, поетът Любомир Левчев, художничката Дора Бонева, много варненски творци. Софиянци също ще имат удоволствието да се насладят на картините на Рожерио, които ще бъдат изложени от 19 септември в столичната галерия “Арт-алея”.
Една от творбите му е озаглавена “Българската ваза”, а историята на създаването й е като за филм. Още преди години, докато представял своя изложба във Филаделфия, Рожерио попаднал там на романа на бразилския писател Капмос ди Карвальо “Българската ваза”, издаден през 1964 г. Книгата обаче била много скъпа и той не успял да си я купи. Едва по-късно негов приятел, който я имал, му я заел да я прочете. Героите й непрекъснато говорят за България и се канят да тръгнат натам, но така и не заминават никъде. Този копнеж по далечното и непознатото дълбоко се загнездва у Рожерио и го вдъхновява за картината. В нея, разбира се, също има птици – посланици на душата му, които летят из целия свят. В следващите му творби сигурно ще има и варненски чайки, уверява художникът.
Не по-малко

артистизъм блика и от майстор-готвача Бето Пиментал,

собственик на ресторант “Параизо Тропикал” (“Тропически рай”) в град Салвадор, столицата на обезсмъртения в творбите на Жоржи Амаду щат Баия. Дон Бето подари на гостите на бразилския фестивал насладата от представените от него в ресторант “Капина Кук” на варненската Морска гара специалитети от щатите Баия, Сао Пауло, Минас Жераис, Парана, Рио де Жанейро. Пържените банани по паулистки, морските дарове по баиянски, телешкото по парански додадоха незабравим вкус на досега до многоликата Бразилия.
Най-колоритното шоу на фестивала несъмнено беше на аса на перкусиите и капоейрата Клаудио Крон. Той посвети пламенната си публика в ритъма и тайните на родената от някогашните закарани в Бразилия африкански роби кръстоска между танц и уличен бой. Разпространената днес форма е акробатично състезание между двама съперници, които играят без да се нараняват насред кръг от тактуващи им със специфични ударни инструменти участници.

“Капоейрата се изучава и усъвършенства цял живот,

защото е своеобразна философия,” уверява неудържимият Клаудио, който в момента живее и работи във Великобритания. Той бе много въодушевен от откритието, че в България действа клуб по капоейра начело с Валери Иванов и Георги Антонов. Момчетат и момичетата от клуба бяха най-ентусиазираната част от публиката му, въпреки че там беше и ветеранът дипломат Иван Станчов, и много запленени от екзотичната тръпка варненци.
Бразилия показа и своето по-малко познато лице с изпълненията на

блестящата пианистка Кристина Ортис,

която изнесе два концерта – един с Варненския симфоничен оркестър и един камерен. Тя представи както творби на световни класици като Де Файа, Чайковски, Прокофиев, така и характерната музика на бразилеца Вила Лобос, за посланик на чийто творби се смята пианистката.
На фестивала звучаха и песни на “бащата” на боса новата Том Жобим, представени от Васил Петров и от български студенти в Нов български университет. В началота на 2008-ма младежите издадоха диск с музика на бразилския ас по повод 80-годишнината от рождението му и с подкрепата на посолството на Бразилия.
10 ярки творби на съвременното бразилско кино, прожектирани във варненския Фестивален и конгресен център, потопиха публиката във вълненията и мечтите на днешна Бразилия.
А за да се почувстват варненци и многобройните гости на града съвсем бразилци, всяка проява на фестивала вървеше с глътки неизменна каипириня – типичния бразилски коктейл, приготвян от кашаса (силна алкохолна напитка), зелен лимон, кафява захар, лед и... много радост от живота. С щипка тъга, че географията е поставила България и Бразилия толкова далеч... Ама от това май може да стане българо-бразилска самба, нали?