Очевидно изгубени в превода на чуждестранни висши постове и в прехода от правителство в оставка към служебен кабинет у нас, българските власти се отнесоха с удивително безгрижие към една неслучайна и своевременно заявена визита в България. Миналата седмица у нас бе вторият човек в йерархията на министерството на външните работи на Бразилия Вера Машадо. Тя носеше лично послание от бразилската президентка Дилма Русеф до българския държавен глава Росен Плевнелиев с молба България да подкрепи бразилската кандидатура за генерален директор на Световната търговска организация (СТО). Точно по същото време Плевнелиев се оказа в Брюксел, на среща на Европейския съвет, и се наложи посланието да бъде предадено на неговия секретар по външната политика Тихомир Стойчев.
По терминологията, приета в нейната страна, Вера Машадо се води зам.-главен секретар по политическите въпроси на бразилското МВнР. В България това отговаря на позицията на първи зам.-министър. Както в САЩ външният министър се нарича държавен секретар, така в Бразилия пък същият пост е именуван главен секретар. Задължение на българското МВнР е да е осведомено за тези тънкости. Както и за още една подробност – през май г-жа Машадо заминава за Брюксел, където ще стане постоянен представител на Бразилия в ЕС. Кой знае обаче какъв ранг на гостенката са разчели нашенските власти. В МВнР тя бе приета на ниво директори на дирекции. Служебният премиер и по съвместителство външен министър Марин Райков явно се е оказал зает с други неотложни дела.
В Грузия и Армения, където г-жа Машадо е била преди България със същата мисия, са я приели премиер (Грузия) и външен министър (Армения).
Кандидатурата на Бразилия за нов ръководител на СТО е досегашният й посланик в организацията Роберто Азеведо. Останалите претенденти за шефския стол в СТО са от Гана, Индонезия, Йордания, Кения, Коста Рика, Мексико, Нова Зеландия и Южна Корея. Гласуването ще е на 31 май. В момента начело на СТО е французинът Паскал Лами, чийто мандат изтича в края на август.
Подчертано добронамерена към България и готова да прояви разбиране към спецификата на моментната политическа ситуация у нас, Вера Машадо пожела да се срещне с български журналисти, за да разкаже за Бразилия и сама да научи повече за особеностите на българските политически нрави. Срещата бе в резиденцията на бразилския посланик у нас Уошингтон Луис Перейра де Соуза, който също се включи в разговора.

Г-жо Машадо, какво съдържа посланието на бразилския президент Дилма Русеф, което носехте за нашия държавен глава Росен Плевнелиев?

Първо бих искала да изразя радостта си, че съм във вашата красива страна, която е и родина на бащата на нашата президентка Дилма Русеф. Смятам, че след посещението на президентката в България през 2011 г. сме отворили нова страница в двустранните ни отношения. Вече по-добре се познаваме и разбираме. Имаме възможности за разширен обмен в най-различни области. Необходимо е да промотираме по-активно връзката между Бразилия и България, както и да си сътрудничим на ниво международни организации, включително в ООН.
Що се отнася до посланието от президентката Дилма Русеф до държавния глава на България Росен Плевнелиев, в него е отправена молба за българска подкрепа за нашия кандидат за генерален директор на СТО Роберто Азеведо, който в момента е бразилски посланик в централата на СТО в Женева. Той работи от 18 г. в тази сфера, запознат е с всички предизвикателства и трудноти пред световната търговия и ще е полезен не само с високия си професионализъм, но и с умението да стига до консенсус, да намира верен изход от проблемите. Надяваме се да успее.

Бразилия стана шеста икономическа сила в света и се прочу като една от най-малко пострадалите от световната криза. Как го постигате?

Кризата повлия и върху нашата страна. Не много, но все пак сме засегнати. Тази година вече имаме спад в темпа на икономическия растеж. Свиване се забелязва и в индустрията. Но се надяваме да преодолеем всичко това. Икономиката е силна. Частният сектор се справя добре, също и селското стопанстмо. Държим много на развитието на търговията. Наясно сме с трудностите на другите страни, но се опитваме да задържим пазарите им отворени за нашите стоки и услуги, които са с високо качество в много сфери. Невъзможно е световната икономика да си възвърне растежа без да се активизира търговията. Ето защо е толкова важна ролята на СТО. Необходимо е ефективно да се преодоляват всякакви пречки и блокажи при преговорите в рамките на СТО – това е условието за възстановяването на световната икономика.

А как върви търговията с България?

Посланик Уошингтон Луис Перейра де Соуза: Позволете ми да се включа. 2012-а бе най-успешната година в търговията между България и Бразилия, което се дължи главно на 9-те самолета на „Ембраер”, закупени от „България Ер”. Това беше направо рекорд. Постигнахме 400 млн. долара стокообмен с България. От тях 300 млн. са бразилски внос у вас и 100 млн. са български износ за Бразилия – най-вече за сметка на купуваните от нас български торове. Е, че през 2013-а стокообменът едва ли ще е така впечатляващ - не всяка година се пазаруват самолети.

Г-жо Машадо, Бразилия изпъква със социалния си модел на развитие, докато в Европа сега доминират социалните орязвания, които предизвикват остро гражданско недоволство. Доколко бразилският път, като постигнал видимо по-позитивни резултати, може да служи за пример?

Бразилия има специфична история. В трудовото законодателство страната ни още през 30-те години на ХХ в. е направила много заемки от Европа, която пък е първият континент, започнал да се вслушва в общественото мнение и постигнал много в гарантирането на правата на работниците, в социалните регулации. Повлияни сме особено от опита на Франция, също и на Португалия, Италия. Днешното ни трудово законодателство е допълнително усъвършенствано, за да отстоява още по-ефикасно и гъвкаво правата на хората на наемния труд. Дори и да се задълбочи кризата в Бразилия, то ще е последното, на което бихме посегнали. У нас профсъюзите винаги са били много силни. Предишният наш президент – Лула да Силва, по-рано бе лидер именно на най-мощния ни профсъюз. Той привнесе този опит в ръководството на държавата.
В момента кризата в Бразилия е само отзвук от кризата в развитите икономики и тя няма чак такъв ефект върху нашата система. Вярно, редуцира пазара, особено в Европа. Но износът ни продължава да е силен.
Надявам се мерките, прилагани в ЕС, да се окажат успешни. Икономиката в САЩ вече се възстановява.
А дали сме модел или пример... Ние нямаме намерение да си приписваме такава роля. Всяка страна си има своите трудности и предизвикателства. За нас е важен мирът с всички. Искаме да сме в сътрудничество и с труда, и с капитала. И да напредваме по линия на социалната политика. Нека напомня още, че управляващата у нас партия се нарича Трудова, а това говори само за себе си.

Какво ще кажете за прословутата „лява вълна” в Латинска Америка?

Не мисля, че лявата вълна е заплаха за когото и да е. Уго Чавес бе голям лидер, допринесъл много за народа си чрез социални програми. Наследството му е изключително важно за неговата страна. Сигурни сме, че този път ще бъде продължен, независимо дали на изборите във Венесуела ще победи г-н Мадуро, временният президент, или някой друг. По-същественото е гласът на народа да продължи да бъде зачитан и уважаван.
Аз бях в чужбина, когато Лула стана президент на Бразилия. Тогава в някои западни страни се появиха притеснения от победата му. Днес, след двата му успешни президентски мандата, се чуват вече главно адмирации за постигнатото от него – не само в политиката, но и в профсъюзите, в икономиката и т.н.. Надявам се така стане и с Венесуела.

Радвате ли се за новия папа Франциск І? Той е аржентинец, а имаше и кандидат бразилец...

Много съм доволна. И двамата бяха силни кандидати. У нас много уважаваме архиепископа на Сао Пауло Клаудио Умеш, който е бил до Хорхе Берголио по време на избора. Клаудио е с изострена социална чувствителност. Берголио също е много чувствителен на тази тема. Сигурно и вие го видяхте по телевизията – как беше искрено изненадан, че са го избрали, как се вълнуваше, че толкова много хора го чакат какво ще каже, как беше завладян от чувство за отговорност. Пожелавам му успех. Вярвам, че църквата ще се промени към по-добро.