Рикардо Авербах се е появил на бял свят в Бразилия, но баба му е родена в Пловдив, а майка му – в София. Семейството напуска страната ни през 1939 г. и се установява в южноамериканската страна. Тогава майката на Рикардо била едва 5-годишна и скоро забравила родния български. Самият Рикардо обаче днес го говори прекрасно. Но не го е научил сред своята пуснала корени в Бразилия рода, а тук, у нас. Навремето първо взел бразилска диплома по инженерство, а после кривнал към музиката. Професорът му по пиано, който бил завършил в СССР, го посъветвал също да замине да учи там. Рикардо предпочел родината на баба си и майка си. И през 1982 г. се озовал в България като стипендиант на оглавявания тогава от Павел Матев Комитет на българите в чужбина. Учил окрестрово и хорово дирижиране при Влади Симеонов и Васил Арнаудов, за които говори с благоговение. Съкурсник му бил Росен Миланов. Има още безброй български приятели. Рикардо се дипломирал през 1988 г. Поработил в Бразилия и през 1995 г. заминал да прави докторат във Филаделфия, в университета на Пенсилвания. Там изкарал седем години. А през последните осем е в университета на Маями – като директор на департамента по оркестрово дирижиране. Председател е и на Съюза на университетските диригенти в Северозападния регион на САЩ.
Живее в САЩ със съпругата си, с която се запознали в Ню Йорк, и с двете им момченца – 8-годишния Ендрю, или както таткото го нарича Андрей, и 5-годишният Питър-Петър. И двете деца свирят на пиано и на цигулка. Говорят английски, испански и португалски. “Ще ги науча и на български,” зарича се Рикардо. Жена му е еквадорка. Занимава се с вътрешна архитектура, а името й е Силвия Ротшилд. Тя е от австро-германския клон на прочутата фамилия. И нейното семейство, също както и Рикардовото, бяга към Новия свят от нацизма и войната в Стария. Дядото на Силвия по майчина линия е известният австрийски писател и лекар Паул Енгел. Той и в Латинска Америка става популярен с книгите си, издадени под псевдонима Диего Вига. Бил е приятел със Зигмунд Фройд и Томас Ман.
Днес Рикардо рядко отскача до Бразилия. В България обаче идва ежегодно – за да участва като диригент в Софийски музикални седмици. И тази година беше тук. Заедно с Пловдивската филхармония представи творби на големия бразилски композитор Ейтор Вила-Лобос – две от неговите девет сюити, известни като “Бразилски бахиани” (вариации по Бах), “Въведение към шорос” (бразилски музикален стил) и “Жобиниана”. В концерта в Зала “България” участва и китаристът Томас Гера, който пък на следващата вечер заедно с Рикардо направи презентация на Вила-Лобос и изнесе рецитал с негови творби в Малък градски театър зад канала.
Броени дни преди двете сценични прояви Рикардо Авебрах получи и силно желаното от него българско гражданство. Набляга: “То ми бе дадено не заради кръвната връзка с България, а по член 16-ти – за принос в разпространението на българската култура по света”. Този принос вече е отличен и от Съюза на българските композитори – Рикардо е носител на наградата “Златно петолиние”. “Винаги, когато съм на Запад, гледам да свиря и българска музика,” казва с характерната си лъчезарна усмивка големият диригент. За новия музикален сезон подготвя изпълнение на произведението “Ленто” от Лазар Николов, което ще бъде съчетано и с мултимедийна презентация на нашия композитор.
Новоизпеченият ни съгражданин говори с дълбока любов за България и е до болка откровен: “Когато бях студент, съм преживял тук какво ли не, дори режим на тока. Но никога не съм виждал България толкова зле по отношение на културата, колкото е сега. Официални лица ме уверяват, че до една година всичко ще е по-добре. Дано. Оправданията с кризата са несериозни. За класическата музика например отдавна се твърди, че е в криза. Но всичко зависи от това, как се поднася. Няма защо да ходим на класически концерти като в музей. Тази музика може да има много съвременно звучене без ни най-малко да се опошлява. Публиката харесва редуването на стилове. Например, аз съм свирил в един и същи концерт неща и на Брамс, и на композитора на “Беднакът милионер” А.Р. Рахман, който взе “Оскар” за музиката си към филма. В момента неговият мюзикъл “Властелинът на пръстените” е хит на “Бродуей”.
Рикардо много харесва “венесуелския модел” в музиката. Големият венесуалски диригент Хосе Антонио Абреу, когото той сравнява с Влади Симеонов, е създадетел на Система за младежки оркестри. “Това е цяла верига от оркестри, обединила около 250 000 млади музиканти от бедните слоеве. Тяхното музикално образование върви успоредно със социалната им интеграция, с развитието на чувството им за солидарност. Тази система вече се е разпространила и в други латиноамерикански държави. Работил съм с такъв младежки оркестър в Еквадор. Той е по-добър и от националния,” обяснява Рикардо. Абреу е удостоен с наградата “Принцът на Астурия” през 2008 г.
Що се отнася до Бразилия, Рикардо грейва в усмивка, когато става дума за Дилма Русеф – бразилката с баща българин, която в момента е кандидат за президент: “Много искам тя да спечели!”