“Е, не всички бразилци танцуваме, пеем и ритаме футбол. Някои рисуваме...” Така се “извинява” световното име в бразилската живопис и скулптура Аделио Саро Собриньо. С откриването на негова изложба във варненската Градска художествена галерия стартира Третият фестивал на бразилската култура, който от 2008-а ежегедно разкрасява августовска Варна с цветове, ритми и настроение от екзотична Бразилия. Наред с картините на Аделио Саро тази година за шареното лято на варненци и гости на града се погрижиха също самбите на Лижиана Коста, гозбите на Жералдин Мираля, акордите на Фабиане де Кастро и, разбира се, барабаните на Клаудио Крон – “ветерана” от всички досегашни бразилски фиести у нас.
Идеята за организирането на такъв фестивал е на бразилския посланик Пауло Воловски, подкрепен от външното министерство на страната си, от почетния консул на Бразилия в морската ни столица Михаил Михов, от Община Варна и от Асоциация “Варна – европейска столица на културата”. Посланик Воловски е убеден, че универсалният език на изкуството е идеалният за заразяване и на българите с

бразилска спонтанност и радост от живота.

Нагледен пример как става това дадоха музикантите на Лижиана Коста. Момчетата седнаха с инструментите си на алеята между хотел “Черно море” и Морската градина и засвириха в импровизиран музикален флирт с две хубави български момичета – цигуларка и челистка, които се изявяваха на същата алея. Естествено, последва покана към студентките от консерваторията Весислава Тодорова и Бояна Желязкова да се включат в концерта на Лижиана Коста и групата й на сцената на Летния театър. Момичетата откликнаха – и българо-бразилската веселба тръгна...
Голямата звезда, възпламенила Летния театър, разбира се беше самата Лижиана – фината и лъчезарна чаровница, родена в столицата Бразилия, учила бароково пеене в Холандия, завършила магистратура по музикална филология в Италия и омагьосана от Париж, където се е установила от три години. Последният й диск, който тя раздаде на приятели навръх рождения си ден, паднал се в първата й вечер във Варна, е озаглавен “От любов и море”. Ключовата песен в него – “Падам си по една самба”, е общо дело на Лижиана и баща й, който е поет и работи в радиопредаване за култура в Бразилия. Дъщерята звъннала на таткото от Париж, затананикала му своя мелодия. А той по телефона започнал да й диктува стиховете, които се раждали у него от музиката й...
Освен с бистър глас и с пълно отдаване на сцената, Лижиана зашемети варненци и със своята блестяща рокля, на която може... да се свири. Целият тоалет бе съшит от малки разноцветни плочки. Когато в един момент перкусионистът на групата й обгърна Лижиана, се оказа, че той изтръгва различен звук от всяка от плочките... А пък прожекторите ги карат да греят с всички багри на дъгата.
Топли тропически цветове и напиращ зад

облите линии монументален ритъм

доминираха и в изложбата на Аделио Саро. Художникът е израсъл в селско семейство. 4-годишен рисува Светото сърце на Исус – така, както го вижда в един каледнар. И до днес религиозните мотиви, както и социалните – за бедността, за хората от полето, за мечтите им, са водещи в творбите му. Много от тях са скулптури, църковни барелефи, паметници. Повечето са с внушителни размери. Такива са и доста от платната му. Аделио признава, че силно е повлиян от творчеството на класика на бразилското монументално изкуство Кандидо Портинари, в чийто дом е живял като млад. От него усвоил и правилото да се труди усърдно – рисува или моделира ежедневно от 6 сутринта до 9 вечерта. Именно на работоспособността си приписва и своя успех. Днес Аделио е един от най-продаваните съвременни художници с над 200 изложби по света. Притежатели на негови картини са бразилският държавен глава Лула да Силва, бившият президент на САЩ Бил Клинтън, бразилският писател Пауло Коельо и т.н.
Немногословна и почти срамежлива бе прочутата кулинарка от южния бразилски град Куритиба Жералдин Мираля, която тази година представи във Варна многообразето на бразилската кухня. Необичайно слабичка за готвачка, Жералдин твърди, че нейните гозби не са за пресищане, а за съживяване на автентичния “вкус на бабините гозби”. Тя от малка се влюбва в готвенето именно благодарение на баба си и на нейната стара книга с рецепти. Точно този домашен дух спечелва веднага и посетителите в ресторанта й “Оли Гастрономиа” в Куритиба. Варненските фестивалци опитаха уменията на Жералдин в ресторант “Капитн Кук”. В чест на съпругата на посланик Воловски Лижия бяха поднесени

скариди по баиянски

– защото Лижия Воловска е точно от Баия. Имаше и крехко телешко, приготвено с маринати и подправки по стара рецепта на някогашните бразилски роби. Не липсваха ястия с боб, ориз, морски дарове. А десертите на Жералдин накараха всеки да си оближе пръстите.
Ценители се събраха и на концерта на виртуозната пианистка Фабиане де Кастро, която за втори път е в България. Миналата година тя представи у нас творби на големия бразилски композитор Вила Лобос. Фабиане в момента прави Master Performance в Университета за изкуствата “Кодартс” в Ротердам, Холандия, и е артистичен директор на Международния фестивал за пиано в Сан Лоренсо де ла Париля.
В съвсем друг жанр са изявите на перкусиониста и капоейриста Клаудио Крон . Шоколадов, винаги усмихнат и вихрен с раста-прическата си, роденият в Баия и живеещ сега в Англия Клаудио е отраснал с музиката и с капоейрата – появилото се още във времената на робството улично бойно изкуство, което през годините все повече се доближава до акробатиката и танца. Казват, че точно от капоейрата е произлязъл брейкът.
Клаудио е истински факир на всички възможни видове ударни. Включително на беримбау – специфичен бразилски инструмент от групата на идиофоните, чийто бамбуков корпус наподобява лък и е снабден с кух кръгъл резонатор. Неповторимите звуци идват от удари на палка по натегнатата върху “лъка” струна.
Беримбауто обаче е сложно за редовия българин. Затова публиката учтиво гледа и слуша, когато Клаудио показва какво може на този инструмент, но истински се пали, когато идва ред на барабаните и дайретата. Клаудио като на игра сглобява

импровизирани оркестри от барабанчици,

избрани сред зрителите, и с неимоверна енергия и артистизъм им показва как да пропуснат ритъма през кръвта си. Публиката всеки път набира шеметни обороти и свършва с луди подскоци в синхрон с ударите по барабаните.
Тъпаните са били първите измислени от човека музикални интрументи. Явно усетът към ритъма им ни е заложен генетично. Неотдавнащно научно изследване, цитирано от Би Би Си, препоръча биенето на барабан като терапия срещу стреса. Ненапразно и Клаудио Крон си е спечелил славата на специалист по тийм-билдинг, основан на музиката, танците и ударните инструменти.
Сред най-прехласнатите му почитатели са децата, най-малките от които дори не искат да му връщат барабаните. Да не говорим за разпалените девойки, които пък не желаят да се отделят от самия Клаудио... Така бе и на шоуто му в морския бар “Рапонги”, и на представлението в двора на Археологическия музей, и по време на шествието из Варна. А ето и обяснението на самия Клаудио защо все го тегли към морския град: “Тук всичко прилича на Бразилия – топло е, има море, хората обичат да се веселят. Благодарен съм на бразилското посолство, че направи този голям фестивал!”
За съжаление, мандатът у нас на посланик Паоло Воловски изтича. Но фестивалът остава – с цялата обич и енергия, вградени от посланика.
Да не забравим и още едно постижение на този празник на радостта от живота. Вече всички във Варна знаят що е каипириня – пивкият коктейл от кашаса, лайм, кафява захар, лед и... хубаво настроение. Най-добре го приготвят в току-що открития варненски бар “Бразилейро” – собственост на младото семейство на бразилка и българин... Кой казва, че Бразилия е далеч?