Имаше една такава стара българска кинокомедия – “Адио, Рио!”. За далечните миражи, към които все ни тегли да избягаме от българския абсурд, но той не ни пуска...
Нещо такова се случва сега с българската национална мечта, която навлезе в нова ера – бразилска. След като не успя да стане нито 13-а съветска република, нито 51-и щат на САЩ, а от 27-ото място в ЕС получи само задължения без никакъв келепир, България узря да се кандидатира за 28-и щат на Бразилия. Нали там вече си имаме “наше момиче” – новата президентка, дъщерята на някогашен емигрант от Габрово Дилма Русеф. Любезностите й с гостувалия на нейното встъпване в длъжност български премиер Бойко Борисов вдигнаха тукашната еуфория на нови висини. А премиерският разказ, че на срещата са си говорили за сътрудничество във високите технологии, жп транспорта и самолетостроенето разпали ярки видения от бъдещето за бързо осребряване на новоизпечената българо-бразилска дружба. Из медиите вече шества дори конкретен проект за предстоящо издигане у нас на завод на бразилския самолетостроителен гигант “Ембраер”...
Но понеже периодът на новогодишните приказки и скечове отмина, хубаво е да изчистим картинката от заслепяващи звездички и да я погледнем на изтрезнял разум.
Преди всичко Дилма, която поема една наистина мощна, но неравномерно развита и обременена от много вътрешни проблеми държава като Бразилия, трудно ще се увлече да отделя на България повече внимание, отколкото допуска естествената й добронамереност. Да, страната ни е част от личната й биография, но нищо повече. Дилма е бразилски, а не български политик. Както е венесуелски политик друг изтъкнат потомък на установил се в Латинска Америка българин – бившият венесуелски кандидат-президент Теодоро Петкоф. Както е перуански политик бившият президент на Перу – роденият от японци Алберто Фухимори. Както бе аржентински политик синът на сирийци и бивш президент на Аржентина Карлос Саул Менем...
Сега да изясним детайлите около самолетостроителя “Ембраер”. Създадена през 1969 г. като държавна, компанията е приватизирана през 1994 г. и бразилското правителство днес държи в нея едва 0,3% от акциите. Тоест – Дилма трудно ще нареди на частните акционери да правят завод точно в България, само защото оттам е баща й. Подобна инициатива ще предизвика силно скърцане и при световните конкуренти на “Ембраер” – “Боинг” и “Ербъс”, които имат собствени интереси и позиции на българския пазар.
Що се отнася до авиотемата по принцип, Дилма Русеф наистина има ключов интерес към нея. Но в малко по-различен от преекспонирания у нас аспект. На първото заседание на нейното правителство на 3 януари бе замислено прехвърлянето в частни ръце на строежа и експлоатацията за 20 г. напред на новите терминали на две от ключовите бразилски летища. Според испанския в. “Ел Паис” президентката била силно притеснена от състоянието на летищата, които са пред частичен колапс заради амортизацията си. Изданието свързва това с едно признато постижение в управлението на предишния президент Лула да Силва – вливането в средната класа на нови 30 милиона души, прескочили прага на бедността благодарение на държавни социални прорами. Така 20 % от бразилците за първи път започнали да ползват самолетен транспорт – което обаче не се отразило добре на материалната база. Тя спешно трябва да бъде обновена с оглед и двете големи спортни събтия, на които ще домакинства Рио де Жанейро – световното по футбол през 2014 г. и олимпиадата през 2016 г. Бразилската държава иска да се разтовари от наложителните харчове и затова отваря процедура за приватизиране на летищата. “Ел Паис” дава подробното обяснение, за да разкрие пред читателите си прагматизма на Дилма. Въпреки, че се анонсира като продължителка на социалните програми на Лула, тя не се бои да пристъпи и към приватизация, ако това е необходимо за икономиката. А Лула бягаше от подобни предлагани му ходове като дявол от тамян, защото не искаше да загуби народната любов и да си отиде като “приватизатор” – това в масовото съзнание в Бразилия днес е мръсна дума.
Е, Дилма никога не е разчитала на площадни емоции и на лична харизма като Лула, а нейната сурова взискателност към всеки държавен чиновник отдавна й е спечелила славата на “желязна лейди”. Тя хваща бика за рогата и прави онова, което смята за полезно за икономиката. Това обаче няма да зарадва лявото крило в общата им с Лула Работническа партия. И президентката тепърва ще понася остри атаки. Както от своите, така и от чуждите – от обединената опозиция, която ще реактивира силите си, освободена от магията на Лула. Бившият президент бе успял да омае дори и опотетите си.
Разбира се, Дилма е напълно искрена в уверенията си, че ще продължи социалните програми за борба с бедността от управлението на Лула. Повечето от тях така и така са разработвани с личното й участие. Но Дилма има да се справя и с проблеми, които Лула заобикаляше или още не бяха назрели по негово време. Предричаното “прегряване” на бразилската икономика е един от тях. Отбелязаният през 2010-а растеж от 7,5% през 2011-а се очаква да спадне до 4-5%. Инфлацията вече надхвърля 5% и е повече от предвиденото от правителството, сочи Би Би Си. Цитират се мнения на икономисти, според които са наложителни орязвания в публичните разходи и стимулиране на инвестициите, включително от чужбина – линия, която се разминава с досегашната държавна политика.
На Дилма й предстоят трудни решения. Особено ако иска да продължи и социалните си проекти. Един от тях е свързан с необходимата реформа в образованието и с преборването на неграмотността. Защото в разработващата включително космически технологии Бразлия все още окло 10 % от населението не умеят да четат и пишат. Социалните контрасти и неравномерното разпределение на благата продължават да са сред най-тежките проблеми на страната. Съзнавайки колко е важно все повече бразилци да бъдат “придърпвани” към постиженията на съвременния свят, Дилма разпореди още в първите си дни след поемането на властта да се разработи програма за евтин достъп до интернет на по-бедните слоеве.
Политическите й съратници и опоненти са вторачени сега в нея, за да проследят как ще реагира тя и по още една невралгична за бразилското общество тема – възмездието за извършените по време на диктатурата в Бразилия (1964-1985 г.) престъления срещу човешките права, включително “изчезването” на над 400 души. Общоизвестно е, че самата Дилма е била жертва на тези престъпления – хвърлена в затвор за три години заради опозиционна дейност и подложена на изтезания. 11 от нейните съкилийнички от онова време дори бяха сред официално поканените на церемонията по поемането й на президентската власт и тя им посвети специален пасаж в речта си. Но... През декември Междуамериканският съд по правата на човека осъди Бразилия (все още на Лула), защото още не е отменила своя “закон за прошката” от 1979 г., който гарантира безнаказаност на виновниците за престъпленията на военната диктатура. Сега горещият картоф е прехвърлен на Дилма. Дали тя ще се реши на по-радикални действия от Лула? Или ще се побои да не бъде обвинена, че търси личен реванш? Тя няма никакъв интерес да се кара с армията на фона на усилията си да се лансира като “президент на всички бразилци” и “майка на Бразилия”. Все пак назначената от Дилма за министърка по човешките права Мария до Росарио оповести, че ще стартира създаването на Комисия за истината към Националния конгрес...
И в двете камари на законодателния орган Дилма ще разполага формално с абсолютно мнозинство, осигурявано й от съюзнически на Работническата партия формации. Но де факто ще й се налага да проявява голяма гъвкавост, за да осигурява подкрепата им по всеки отделен въпрос. Така беше и при Лула, който, въпреки прякора си “политикът от гума”, често понасяше измени и удари от съюзниците, подсеща “Ел Паис”. С острия си характер Дилма едва ли ще се чувства по-уютно в такава среда. Тук ще й е от полза “гърбът” на нейното вице – обиграният Мишел Темер от втората най-голяма партия в страната, Бразилското демократично движение. Той у нас се прочу главно покрай красивата си жена, по-млада от него с 43 г. Но по-същественото е, че Темер е виртуоз в политическата игра и ще е незаменима опора за Дилма.
Всички говорят за новата президентка като за човек на думата. Дано сдържи обещанието си и този път наистина да дойде в България. Въпреки че от 2005 г. насам е обещавала това поне още два пъти. Засега вече се знае, че първото й посещение в чужбина ще е на 31 декември – при съседката й, аржентинската президиентка Кристина Фернандес, която наскоро загуби съпруга си. Това е в унисон и с обявената от външния министър на Дилма – Антонио Патриота, последователност в пътуванията й в чужбина: съседните страни, САЩ, Китай. Интересно ще е гостуването й във Вашингтон, който напоследк бе охладнял км Лула заради приятелството му с Иран...
На фона на всичко това българските мечтания за бразилски буксир май ще дойдат в повече дори на силна жена като Дилма.
