О да, това е Рио де Жанейро! Всичко си е като по рекламите. И най-големият стадион в света “Маракана”, и моделираните тела по плажовете Копакабана, Ипанема, Леблон, и лъскавите хотели по крайбрежието, и Христос на хълма Корковадо, и конуса на другия не по-малко прочут хълм – Захарната глава, и сивите бедняшки фавели, поразмити от услужливата мараня... Само мулатите не се разхождат по бели панталони като в сънищата на Остап Бендер, а предпочитат размъкнати бермуди и голи бицепси. Така по-лесно се танцува самба и се омайват зачервени скандинавки.
Но за навлизане в тънкостите от битието на кариоките няма време. Приключващият официалното си посещение в Бразилия български президент и съпровождащата го делегация са в приказния Рио само за броени часове. Проведени са вече официалните срещи в столицата Бразилия, отчетен е и бизнес-форумът в индустриалния гигант Сао Пауло. Президентският самолет е отхвърчал до Рио само за една бърза разходка из забележителностите и за един делови обяд в крайбрежен ресторант за официалните лица. Неофициалните – журналистите и част от охраната, чакат на моравата край ресторанта. Знаят си, че редът им да похапнат ще дойде чак в самолета. Предупредени са да не се отлъчват, защото веднага след обяда се тръгва към летището за дългия полет до чилийската врата към Антарктида – Пунта Аренас. Кортежът се движи по строг график и никого няма да чака.
Журналистите са свикнали, така е по всички официални визити. И използват чакането, за да се нащракат сред пейзажа. Захарната глава е на една ръка разстояние. В другия край на залива се е изтегнал 500-хилядният Нитерой, град сателит на Рио, до който води 14-километров каменен мост. Буйни тропически цветя и храсти предлагат живописен фон за снимки за спомен. Шеги, смях, взаимно надничане по екранчетата на дигиталните фотоапарати за оглед на снимките от деня, някои вече изпратени до редакциите за илюстрация на кореспонденциите. Ето го отпечатъкът на стъпалото на Пеле във фоайето на “Маракана”. Ето го президентът, как подритва топка с малки футболистчета на легендарния терен. Ето го оркестърът от въженото влакче по пътя до Христос на върха на Корковадо – жалко, че гигантската скулпурата се оказа оплетена в ремонтни скелета...
Минава час, минава втори... Настроението почва да клюма. Облаци смрачават Захарната глава. В Нитерой примигват първите огънчета на вечерта. Егати обяда... Докога? Нали имаше график? Момчетата от охраната нервно гледат часовниците си и вече не се връзват на весели приказки.
Всичко най-после се раздвижва, едва когато на паркинга с колите от кортежа плавно влита една от лимузините – не бяхме разбрали досега, че липсва. Вътре се очертава царственият силует на министърката от делегацията – и нейната липса не бяхме забелязали. А до нея на седалката – купчинка лъскави пакети и фирмени торбички. Ясно, всички начело с държавния глава сме чакали шопинга й. Как иначе, нали още в столицата Бразилия в програмата на делегацията бе включено посещение не на някой от музеите, а на... мол. Президентът и първата дама там видимо скучаеха, но министърката – о, тя е ценителка на прочутите в цял свят бразилски чанти и обувки. Ентусиазирана компания й правеше и друга членка на делегацията, също с министерски опит. Двете бяха от различни партии, но в пълен консенсус относно пазаруването на чанти и обувки на килограм.
В Сао Пауло министърката трябваше да участва в презентация на българската икономика пред бразилския бизнес елит. Основното изказване там направи президентът, но когато от залата започнаха да задават конкретни въпроси за условията за инвестиране в България или за съвмесни проекти, трябваше да отговаря министърката. Тя с лекота влезе и в тези тесни обувки. Отговаряше приветливо: “Проверете в сайта на министерството ни, там ще намерите информация”.
...Когато след проточилия се обяд в Рио българската делегация най-после стигна до летището и по стълбичката на президентския самолет се заизкачваха официалните лица, капналите от чакане гвардейци на пистата не успяха да сдържат усимвките си. Министърката и нейната другопартийна приятелка с министерска биография крачеха по стъпалата в позата на Христос от Корковадо – пакетите и торбичките им бяха толкова много, че се налагаше да държат ръцете си разперени...
Това се случи преди повече от пет години. Но да беше само тогава, само там и само с тези двете дами... Ами българската евродепутатка с неувяхваща слава на хубавица, която смайва коридорите и пленарните зали в Брюксел и Страсбург със суперскъпарски тоалети, обувки и аксесоари? Ами онази бивша министърка и бивша кандидатка за еврокомисар, която блесна единствено с луксозните си костюмчета?...
Когато стърчиш над другите като Захарна глава, не бива да забравяш, че от прекалено много сладко накрая започва да горчи.