У нас стана модно да се гледа на случая с получилия политическо убежище в еквадорското посолство в Лондон създател на скандалния WikiLeaks Джулиан Асандж като на огледален вариант на процеса в Москва срещу руските пънкарки от Pussy Riot. Всеки според хоризонта си. В Лондон и в Латинска Америка пък сравненията са с друг казус – на покойния вече чилийски диктатор Аугусто Пиночет. През 1998 г., докато гостуваше на старата си приятелка Маргарет Тачър, генералът бе арестуван в Лондон по искане на испанския съдия Балтасар Гарсон, разследващ случаи на безследно изчезнали и изтезавани при режима на Пиночет. Гарсон настояваше за екстрадицията му в Испания, където да бъде съден по отправяните му обвинения от роднини на жертвите. Месеци наред британските власти се чудеха какво да правят със задържания под домашен арест генерал, докато накрая лекари го освидетелстваха като страдащ от старческа деменция. Екстрадицията бе отказана по здравословни причини и едва крепящият се в инвалидна количка Пиночет бе натоварен на самолета за родното му Чили. А след кацането в Сантяго внезапно освежилият се и сияещ пенсиониран диктатор слезе тичешком по самолетна стълбичка, за да приеме овациите на феновете си... Е, после до края на живота си не успя да се отърве от съдебни дела, но така и не бе осъден за най-драстичните погазвания на човешките права в историята на Чили, а само за... финансови злоупотреби.
Казусът с Пиночет беше и политически, и морален, и правен, и геостратегически. Какъвто е и сега случаят с Асандж. А подходът на официален Лондон е диаметрално противоположен – пак по същите причини. Това бе вече изтъкнато от еквадорския президент Рафаел Кореа, също направил преки паралели между третирането на Пиночет и на Асандж от институциите на Великобритания. Естествено, паралелите се натрапват и поради факта, че защитата на правата на Асандж в момента е поета от същия онзи съдия Гарсон, душманина на Пиночет. Гарсон, впрочем, междувременно също стана жертва на политически „лов на вещици” у дома си, в Испания, защото дръзна след разследванията на престъпленията на латиноамериканските военни режими да разрови и костите на жертвите на 40-годишна диктатура на Франко. И бе отстранен от упражняване на правна дейност в родината си със съдебна присъда по едно от трите заведени срещу него дела...
В момента именно юридическият професионализъм на Гарсон, както и високият му морален авторитет сред правозащитниците, е надеждата на Асандж да се намери приемливо разрешение на патовата ситуация, в която се намира. Той наистина вече има дълго отлаганото от Еквадор решение за политическо убежище, но не само не може да напусне територията на еквадорското посолство без да бъде незабавно арестуван, а и е под постоянната заплаха Лоднон да изпълни заканата си и да изпрати спецчасти да щурмуват дипломатическата мисия, за да хванат Асандж и да го екстрадират в разселдващата го за сексуални прегрешиня Швеция. Опасенията на австралиеца, пуснал в WikiLeaks хиляди страници поверитени материали на Държавния департамент на САЩ (деяние, което може да се тълкува като заплаха за американската държавна сигурност и съответно да повлече искане за смъртна присъда) е, че Стокхолм може да го предаде на Вашигтон. Което вече си е риск за живота му.
Гарсон сега се опитва да издейства чрез Междунродния съд в Хага санкция за безпрепятствено превозване на Асандж от Лоднон до еквадорската столица Кито.
Всъщност цялата сага е изключително сложно изпитание за Еквадор и лично за президента му Рафаел Кореа. Той, разбира се, е от компанията на най-радикалното крило в т.нар. лява вълна сред латиноамериканските ръководства, другарувайки си близко и с венесуелския лидер Уго Чавес, и с боливийския Ево Моралес, и с никарагуанския Даниел Ортега, и с кубинския Раул Кастро. Същевременно обаче Кореа допреди случая с Асандж се ползваше и с авторитет, и с отлични връзки също и в Брюксел, където се радваха на белгийската диплома от някогашното му следване в Католическия колеж на град Лувен, както и на белгийската му съпруга и майка на трите му деца Ан Малерб. Въпреки революционната си реторика за „социализма на ХХІ век” и отрязването на доста американски концерни от предишни апетитни позиции в нефтедобива на Еквадор, където предпочете да пусне китайски капитали, Кореа продължава да има добри контакти и в интелектуалните и университетски кръгове на САЩ, където е правил докторантурата си (в Университета на Илинойс). Сега, покрай форсираното му участие в съдбата на Асандж, отношенията и с ЕС, и с Вашингтон неизбежно влизат в доста по-негативна и сложна фаза.
Интересното е, че Кореа забави максимално взимането на решение по искането на Асандж за убежище. Нека припомним, че австралиецът влезе в еквадорското посолство в Лондон още на 19 юни. И понеже на получи бърз отговор от Кито, натам замина дори майка му – да уговаря властите за по-бързо ангажиране. Първите реакции на Кореа бяха много предпазливи. Той подчертаваше, че случаят ще бъде внимателно проучен преди да се действа. Осигури и допълнителна отсрочка като оповести, че решението няма да дойде преди края на Лондонската олимпиада, за да не се нагнетява атмосферата на световния спортен празник.
Както по-късно стана ясно от изявления на еквадорския външен министър Рикардо Патиньо, междувременно еквадорската дипломация е провела усилени консултации на високо ниво с правителствата в Лондон, Вашингтон и Стокхолм. Идеята била да се осигури ангажимент на Швеция, че няма да екстрадира Асандж в трета страна, ако й бъде предаден. Стокхолм обаче не дал такива обещания. А от САЩ отказали да предоставят информация дали не са възбудили съдебно преследване срещу австралиеца.
От Кито било отправено предложение към шведските власти да разпитат Асандж на територията на еквадорското посолство в Лондон, но и тази оферта била отхвърлена.
В крайна сметка Еквадор определи датата 16 август за оповестяване на решението си дали да предостави политическо убежище на Асандж или не. Сигурна яснота какво именно ще е това решение нямаше. И какво стана в навечерието? На 15 август Форин офис изпрати много остро обръщение към еквадорските власти с настояване да бъде предаден основателя на WikiLeaks и с недвусмислена заплаха, че в противен случай дипломатическият имунитет на мисията може да бъде отнет и тя да бъде атакувана от спецчасти, които да изведат насила Асандж от там. За юридическа подплата на подобно действие се цитираше британски закон от 1987 г., който позволява да се наруши неприкосновенността на всяко дипломатическо представителство, „ако са налице доказателства, че то се използва за несвойствени нему функции”.
Всичко това много приличаше всъщност на нарочно унижаване на Еквадор и на... директно принуждаване на Кореа да вземе точно решението за даване на политическо убежище на Асандж. Което той и направи на следващия ден. Стъпвайки на хлъзгавия път на една дипломатическа война, която не е неговата и всъщност ще има предимно негативни последици за и без това деликатната обстановка в самия Еквадор в навечерието на предстоящите догодина президентски избори там.
Въпросителните, които поражда целият този сюжет с все още непредвидим финал са доста повече от отговорите. Риалитито продължава и може би все по някое време ще стане ясно и кому е изгодно всичко това.