Никой не знае кой е той, откъде е дошъл, какъв е бил преди. Ходи винаги маскиран - с черна скиорска шапка с цепки само за очите и устата. Върху нея има и слушалка с микрофонче - за постоянна връзка с хората му. Пуши лула. Алкохол не пие. Язди черен кон. От едната страна на седлото е лаптопът с модем. От другата - сателитният телефон.
Това е "субкоманданте" Маркос - харизматичният лидер на Сапатистката армия за национално освобождение (кръстена на името на един от водачите на мексиканската революция от 1910-1917 г. Емилиано Сапата), която от 1994 г. брани правата на индианците в най-южния мексикански щат Чиапас.
Самият Маркос твърди, че живее в Чиапас още от 1984 г. Всъщност за първи път го забелязват с първата акция на Сапатистката армия на 1 януари 1994 г. Тогава от околните планини в градчето Сан Кристобал слизат група мъже в черни скиорски шапки, завземат без нито един изстрел кметството, пускат от затвора хвърлените там за дребни провинения местни бедняци, раздават на населението "реквизирани" продукти от магазините. След три дни изчезват пак в планините. Случайно или не, датата на тази първа акция на предвожданите от Маркос сапатисти съвпада с 35-годишнината от кубинската революция.
Оттогава магията на мистериозния "субкоманданте" плъзва из джунглата на Чиапас и на бърза ръка измества от мексиканския фолклор легендата за Зоро.
Маркос не желае да убива. Хората му са въоръжени единствено за да гарантират сигурността на закриляните от тях индиански общини. Целта на сапатистите е да спрат кървавите изстъпления срещу селяните, които често стават жертви на главорезите на местните велможи, покровителствани от властите в столицата. Един от най-шокиращите случаи е избиването на 45 индианци в селцето Актеал в края на 1997 г. Протестите срещу клането също са окървавени - убита е 25-годишна демонстрантка.
Тогава хората на Маркос поемат на протестен марш към столицата Мексико. В крайна сметка е уволнен вътрешният министър, а властите се виждат принудени да започнат мирен диалог със сапатистите.
Преговорите вървят с прекъсвания няколко години, докато на власт през 2001 г. идва нов президент - Висенте Фокс, който за първи път от 71 години не е от мумифициралата се от властване Институционалистко-революционна партия.
След сигнали от Фокс, че е готов на реални преговори със сапатистите, Маркос оглавява нов, невиждан дотогава по мащаби поход към столицата - в колоните

СЛЕД НЕГО ВЪРВЯТ ДЕСЕТКИ ХИЛЯДИ ДУШИ

в индиански носии и в черни скиорски шапки. Централният площад на Мексико-сити - Площадът на конституцията, се оказва тесен да побере 250-хилядното множество, стекло се да види и чуе легендарния "субкоманданте". Той говори 8 часа. Никой не мръдва от площада. Слушат го като омагьосани. Речта му е ярка, чувствена, с поетичен език, близък до най-добрите образци на латиноамериканския "магически реализъм", но същевременно казаното е понятно и на напълно неграмотния индианец.
Маркос е категоричен - той не иска властта. Иска да е неин коректив. Като за начало държи Конгресът (парламентът) да приеме специален закон за правата на индианците и предлага свой проект. Пуска петима свои съратници да обясняват пет часа на депутатите какъв да е законът, но самият той не влиза в Конгреса - чака отвън, в автобуса. Не сяда на преки преговори и с президента Фокс.

"ТОЙ НЯМА ДА ДОЧАКА ОТ МЕН ОБЩА СНИМКА ЗА РЕКЛАМА",

казва Маркос на интервюиралия го в онези дни колумбийски нобелист Габриел Гарсия Маркес.
В крайна сметка Конгресът приема доста сакат закон за индианците, който няма почти нищо общо с исканото от сапатистите. И Маркос къса преговорите. Връща армията си в Чиапас и обявява, че ще продължи да пази населението на щата от всеки, дръзнал да посегне на правата му. Междувременно строи училища и жилища за индианците, организира курсове за ограмотяване, осигурява медицинска помощ, инсталира електрически генератори.
За всичко това разполага със солидна международна помощ, която идва от всевъзможни обществени организации за солидарност със сапатистите в Италия, Франция, Канада, САЩ, дори Япония. Защото Маркос вече е омагьосал и света - по Интернет.
За разлика от предтечите си - митичния Че Гевара, никарагуанските сандинисти или салвадорските партизани, мексиканският "субкоманданте" има

ОГРОМНОТО ПРЕДИМСТВО ДА ЛАНСИРА ПОСЛАНИЯТА СИ ПО МРЕЖАТА

Ezlnaldf.org и fzln.org.mx са Интернет-адресите на Сапатистката армия и на основаното две години след нея политическо крило - Сапатисткия фронт за национално освобождение. Те са пълни с блестящи политически есета на загадъчния Маркос, които издават изключителна ерудираност, дълбоки познания в историята, политиката, философията, изтънчено боравене със силата на думите. "Предпочитам да пиша, вместо да стрелям", твърди самият Маркос в отворено писмо до уругвайския писател Едуардо Галеано, започващо с картина на обстановката, в която пише - под найлонов навес, върху който бие тропически дъжд, с лаптоп на коленете. Описанието на дъжда се конкурира по образност и стилистика с подобен пасаж от "Сто години самота" на Маркес.
Чисто политическите му текстове също изненадват с оригинални и предизвикателни идеи за съвременната конструкция на света, които звучат изключително привлекателно за антиглобалистите от всякакви нюанси и калибри. Според Маркос след приключването на третата световна война - "студената", вече сме навлезли в четвъртата. И това е

ВОЙНАТА ЗА ГЛОБАЛНИЯ ДИКТАТ,

която се води на бойното поле на технологиите. Правата на обикновения човек в такъв свят не могат да бъдат защитени от държавата, защото самата тя е част от този глобален диктат. Затова трябва да бъдат защитавани от неформални обединения на самите обикновени хора - както на практика прави Сапатистката армия.
Благодарение на Интернет фенове на идеите на Маркос отдавна са се нароили из целия свят. Първата им обща сбирка бе през 1996 г., когато маскираният "субкоманданте" ги кани в щабквартирата си в градчето Реалидад в Чиапас на "Международна среща за милосърдие и срещу неолиберализма". Оттогава ежегодно сапатистите организират "каравани на солидарността", в които могат да се включат симпатизанти от цял свят. Активисти на Сапатистката армия посрещат мераклиите в Мексико-сити и ги откарват в Чиапас, където могат да участват в строеж на училище или да ограмотяват.
Активна участничка в тези срещи още от първата е и вдовицата на покойния френски президент Франсоа Митеран -

ДАНИЕЛ МИТЕРАН, ЕДНА ОТ НАЙ-РЕВНОСТНИТЕ ПОЧИТАТЕЛКИ НА МАРКОС

Тя дори му посвещава съкровени думи в автобиографичната си книга. Сред омаяните от него са и попфурията Мадона, и режисьорът Оливър Стоун.
Член на италиански сапатистки клуб бе и 21-годишният антиглобалист Карло Джулиани, който бе застрелян при сблъсъците по време на срещата на върха на Г-8 в Генуа през юли 2001 г. Любим лозунг на всички антиглобалистки прояви по света отдавна вече е Viva Marcos!
Въпреки че многобройните изследователи на "феномена Маркос" го класифицират като представител на леворадикалните течения, самият тайнствен лидер на сапатистите не се ангажира с определена идеология. А когато в интервюто си с него Маркес го пита дали не е бивш комунист, отговаря: "Сравняват ме с репичка - червен отвън, бял отвътре."
Пак Маркес старателно се опитва да изкопчи някакви факти около личността на Маркос, но интервюираният ловко се измъква с шеги или поетични обобщения. Признава само, че родителите му били преподаватели, които му предали любовта си към книгите, и че е израснал в среда, "типична за средната класа". Но

КОГАТО МАРКЕС ГО ПИТА НА КОЛКО ГОДИНИ Е,

казва: "На 581." Всъщност, макар и лицето му да е скрито, външността му е на млад човек - стегнато тяло, артистични ръце. Очите са без бръчки наоколо, големи, вдъхновени и светли - със сигурност не са на индианец.
Загадката около личността му не дава мира на враговете му. Особено ги дразни маската, която толкова пък се харесва на феновете му. "Да маха тая качулка и да сяда да преговаря с Фокс!" "Позьор! За какъв се мисли? За новия Че Гевара? Ако наистина е мексиканец, не трябва да ни излага така пред света!" Това са само част от мненията на противниците му в Интернет.
Какъвто и да е в действителност, лидерът на сапатистите определено вече е нов световен символ. А скиорската му шапка наистина съперничи на маската на Зоро и на баретата на Че Гевара.