„Днес се запознах с Чавела Варгас. Изключителна е! Лесбийка. Нещо повече – привлече ме еротично. Не знам дали и тя усети същото като мен, но мисля, че е доста свободолюбива жена. Ако ме помоли, няма да се колебая нито секунда да се съблека пред нея. И колкото пъти пожелае, ще си легна с нея. Повтарям ти – много е еротична. Може би това е подаръкът, който ми изпраща небето.”
Това е част от писмото на неподражаемата мексиканска художничка Фрида Кало до неин приятел – поета Карлос Пелисер, с което тя му описва запознанството си с друга мексиканска легенда, разбиваща рамките на общоприетото – певицата Чавела Варгас. За мнозина съжителството с Фрида и с мъжа й – исполина на монументалната живопис Диего Ривера, в чийто дом Чавела прекарва около една година, си остават най-пикантният епизод от бурния й живот. Но тя е много повече от това. Съвсем не случайно Мексико, Латинска Америка и световната култура я изпратиха с емоции и почести, по-големи, отколкото за държавен глава, когато на 5 август т.г тя си отиде на 93-годишна възраст. Чавела Варгас е може би последната от онова шеметно поколение ярки латиноамерикански творци, за които артистичната изява бе не самоцел, а начин на себеизразяване. И бе особено въздействаща, защото самите им личности бяха силни, дълбоки, самобитни, наситени с остра социална чувствителност, щедра бохемщина и насъщна потребност да разпръскват таланта си надлъж и нашир.
Рожденното име на певицата е Мария Исабел Анита Кармен де Хесус Варгас Лисано, но за всички тя си остава Чавела, както на испански звучи галеният вариант на Исабел. По националност е костариканка. Родена е в Сан Хокаин де Флорес, Коста Рика, на 15 юни 1919 г. Родителите й се разделят още докато е малка и я оставят на грижите на леля и чичо, които не се вълнуват много за нея. Момиченцето се разболява от полиомиелит и ослепява. Но оздравява и проглежда отново благодарение на грижите на местни шамани. Оттогава и самата Чавела усвоява някои тънкости на народната медицина, заради което през 2002 г. Асоциацията на латиноамериканските шамани я прави свой почетен член. По-късно разказва в свои интервюта как от малка е знаела, че трябва да тръгне на път, за да открие истинското си „аз”.
Когато е 17-годишна, Чавела заминава за Мексико и се установява там. Започва да си вади хляба като пее по улиците песни в типичния местен стил „ранчера”. Акомпанира си сама с китара, а любимите й текстове изразяват неутолими мъжки копнежи по красиви жени. Ходи с панталони, носи пистолет, пуши пури и пие текила като мъж. Така, застанала на ъгъла на централния булевард „Инсурхентес” в мексиканската столица, я открива големият мексикански изпълнител Хосе Алфредо Хименес. Благодарение на него тя пробива до престижните концертни подиуми. Стават много близки с Хосе Алфредо – дотолкова, че заедно пеят серенади на общите си любими жени...
Чавела печели и международна слава. Най-вече благодарение на участията си в предпочитания от холивудските звезди мексикански курорт Акапулко. Приятелства я свързват със световни кинозвезди като Ава Гарднър, Елизабет Тейлър, Рок Хъдзън, Грейс Кели и т.н. Запознава се също с художника Пабло Пикасо и с писателя Карлос Фуентес.
Издава първата си плоча през 1961 г. До края на живота й плочите и дисковете й стават около 80. През 50-е и 60-е, когато е пикът в първия етап на славата й, Чавела Варгас демонстрира предизвикателно нетрадиционната си ориентация, заради което по улиците в Мексико често чува подвиквания: „Педерастка!” Но официално нито веднъж не говори за връзките си с жени, като подчертава, че не желае да прави интимните теми обществено достояние. Открито признава, че е лесбийка едва през 2000 г.
С Хосе Алфредо Хименес остават много близки чак до смъртта му през 1973 г. Когато той умира, Чавела е смазана от мъка. На опелото изпива на екс три бутилки текила и пада край ковчега му пеейки и плачейки. Другите опечалени са скандализирани, но жената на Хосе Алфредо казва: „Оставете я, и тя страда колкото мен!”
Оттам нататък Чавела изчезва от очите на всички в продължение на цели 17 години. Плъзва слух, че е умряла. Всъщност тя се пропива тежко и дълго не може да излезе от депресията. Все пак успява да надмогне алкохолизма. Никога не разказва как точно. Обича мистериите и затова премълчава или доукрасява доста детайли от живота си – при нея истина и фантазии винаги са смесени. Факт е обаче, че в началото на 90-е отново грейва на артистичния небосклон в целия блясък на 70-е си години, когато за нея наистина започва втора творческа младост. Тя вече не близва алкохол, води здравословен начин на живот, прави упражнения, съхранява се в отлична форма и заявява, че като умре, черният й дроб ще трябва да се изучава като природен феномен, защото е успял да резобриба цялата изливана в него години наред отрова. През 1999-а отбелязва своята 80-годишнина като... скача с бънджи.
Световната слава идва при Чавела с песните й, които звучат в няколко филма на испанския режисьор Педро Алмодовар, запленен от историята на живота й и от прочувствените й изпълнения. Следват незабравимите й две песни в кадър в прочутия филм „Фрида” със Салма Хайек.
Чавела има и серия бляскави изяви на престижни сцени като парижката „Олимпия” и „Карнеги хол” в Ню Йорк. Идва и наградата „Грами”. Когато голямата френска акртиса Жана Моро я чува да пее, остава омагьосана и казва на придружаващия я Алмодовар: „Не ми превеждай текста, разбирам я отлично”.
В края на живота си Чавела прави серия съвместни проекти заедно с по-млади прочути изпълнители – например с испанеца Хоакин Сабина, който пък е автор на песен, посветена на любовта между нея и Фрида и озаглавена „По булеварда на разбитите мечти”.
Самата Чавела винаги пестеливо говори за интимните си отношения с Фрида, но не крие възхитата от духовната си връзка с нея. Ето какво разказва за легендарната художничка пред мексиканския в. „Ла Хорнада”: „Тя ми преподаде много уроци, научих много. Благодарение на нея докосвах небето с ръце – с всяка дума, всяка сутрин!”
В друго интервю певицата си припомня, че е била заведена за първи път в легенрадната „синя къща” на Фрида и Диего от техен общ приятел – художника Рейес Меса. Видяла Фрида легнала в леглото й, което било изнесено в градината, защото празникът бил там. „Имаше много известни личности, художници и политици, но не се говореше за политика, а за любов. През нощта всички пяхме и танцувахме. После останах да живея с Фрида и Диего една година. Бях портиерка, секретарка, всичко. Беше прекрасно,” разказва Чавела. Пред испанския в. „Ел Мундо” тя подчертава, че най-голямата награда на живота й било именно запознаването с двойката художници.
Известни са и още откровения на Чавела за Фрида: „Тя разпръскваше нежност, сякаш това бяха цветя. Огромна, безкрайна нежност... Мислехме едни и същи неща и искахме светът да е такъв, за какъвто мечтаехме. Тя беше силна и аз бях силна. И двете бяхме от онези диви кобили, които никой не може да опитоми. Тя беше все или в леглото, или в стола, но няма значение – говоря за мислите, не за тялото.”
Самата Фрида пък пише в едно писмо до Чавела: „Живея заради Диего и заради теб. Нищо повече”.
Последното пътуване на Чавела в чужбина е през през юли т.г., когато идва в спечена от летните жеги Испания, за да представи своя диск-възпоменание за легендарния испански поет Федерико Гарсия Лорка, убит от франкистите през 1936 г. Дискът с песни по стихове на Лорка „Голямата луна” жъне голям успех, но певицата е хоспитализирана заради проблеми със сърцето, белите дробове и бъбреците. След като е стабилизирана, успява да се върне в Мексико и там отново постъпва в болница, от която вече не излиза. Малко преди да си отиде на 5 август тя отговаря така на журналистически въпрос струвало ли си е това тежко пътуване: „Знаех перфектно каква ще е цената, но разбира се, че си струваше. Казах сбогом на Федерико, на приятелите ми, на Испания. И дойдох да умра в страната си”.