Образцов герой от латиносериал ще се разхожда из интериора на президентския дворец в Мексико в близките 6 години (колкото е мандатът на държавния глава там), ако резултатите от състоялите се на 1 юли избори бъдат окончателно потвърдени. Засега те са класирали на първо място с около 38% от гласовете бонбонесто красивия 46-годишен адвокат и бивш губернатор на щата Мексико Енрике Пеня Нието. Мексиканският закон постановява гласуването да е само в един тур и дава победата на събралия най-много гласове, дори и процентите му да са доста под 50 – както е в случая с Пеня Нието. Но пък забранява преизбиране. Ето защо всички предходни държавни администрации, обновявани по традиция отгоре додолу от всеки пореден държавен глава, винаги са действали по класическия принцип: подсигурявай си бъднините на max през тези 6 г., защото друг път едва ли ще ти падне...
Хубавелкото Енрике бе кандидат на управлявалата със свои президенти от 1929-а до 2000 г. Институционно-революционна партия (ИРП), която така взема реванш и се връща на власт с целия си шлейф от стара клиентелистка слава. Но и с рекламното лого на Пеня Нието, тръбял неуморно през цялата си кампания, че с него идва ново поколение и ново лице на ИРП.
Лицето, несъмнено, е омайно, особено за почитателките на теленовелите. Енрике има всички характеристики на положителния персонаж от малкия екран – и енергичност, и елегантност, и тупиран перчем, лъснал от гел... Трябва да се добави и особено вълнуващият факт, че е женен не за коя да е, а за Анхелика Ривера, може би най-голямата мексиканска звезда от сериалите, влязла и във всеки български дом още в началото на 90-те с емблематичната латинопоредица „Просто Мария”. Идиличните им снимки с общо шестте им деца от предишните им бракове – три дъщери на Анхелика и две дъщери плюс един син на Енрике, умиляваха нон-стоп мексиканц(к)ите, докато трябваше да решават за кого да гласуват.
Като във всяка теленовела обаче, и тук захарният сироп върви само с добавката на малко горчиви сълзи и сърцераздирателни тайни. Пеня Нието поднесе и това на публиката си, още докато беше губернатор, увлечен най-вече да строи шосета в подопечния си щат. През февруари 2007-а мистериозно умира първата му жена Моника Претелини, за която се е оженил през 1994 г. По думите на самия Пеня Нието, връщайки се от служебно пътуване посред нощ, той я заварва в семейната им спалня без признаци на живот. Идват лекари, откарват я в болница, но само констатират смъртта от „сърдечен удар”, за който допускат да е провокиран от епилептичен припадък.
Естествено, веднага плъзват и слухове, че може би пък губернаторът и да е посегнал на „половинката” си, да я е ударил по-силно и да е предизвикал „сърдечния удар”. Говори се също, че не е изключено самата Моника, която месеци преди това е страдала от депресии и е взимала успокоителни, за да може да спи, да е сложила край на живота си заради брачни проблеми. Енрике Пеня Нието бърза да направи публична изповед, в която доверява, че е изневерявал на жена си. Дори сам се нарича „женкар” и уточнява, че при две от забежките му са се родили и деца – двама негови извънбрачни сина, които той бил признал със съгласието на Моника. Едното момче продължава да расте при майка си, а другото, уви, е починало още като бебе.
Младият и изстрадал многодетен вдовец става любима цел на многбройни знатни и не толкова знатни ухажорки, а пресата в захлас описва следващите го тълпи от почитателки. Това продължава около година, докато най-накрая през 2008-а Пеня Нието оповестява, че вече е сгоден за теледивата Анхелика Ривера, по-известна в Мексико не като „Просто Мария”, а като „Чайката” – героиня от по-нов неин сериал. Двамата се женят през 2010-а, след като Анхелика издейства от католическата църква анулиране на предишния си брак с продуцент. И оттогава приказката им безотказно работи за избирането на Енрике първо за кандидат на ИРП, а после и за президент на Мексико. Разбира се, за това спомагат и обожаващите латиногероя и милионите му медии, като особено мощно за него агитира най-големият национален тв канал „Телевиса”.
Дотук с гланца. Останалите детайли от картинката около издигането на Пеня Нието до мексикансикя държавен връх са в по-сенчести нюанси. Разбира се, най-скандални за масовия вкус са обвиненията, отправени му в YouTube от хомосексуалиста Агустин Естрада Негрете, който твърди, че е имал страстна връзка с красивия Енрике. Нещо повече – Моника Претелини се самоубила, защото ги заварила двамата в интимен момент в семейната спалня и не могла да преживее, че съпругът й я е заместил с мъж... След драмата Енрике подгонил Агустин с терор и със заплахи, че ще го убие, ако проговори. И геят забегнал чак в Лос Анжелис, за да се спаси. По думите му там е правен и пуснатият запис с обвиненията. В тях доминира не толкова сексуалният момент, колкото предупрежденията на Агустин, че Пеня Нието е „опасен и жесток човек”, а идилията му с „Чайката” Анхелика е просто контраатакуващ PR-ход. Разбира се, самият Пеня Нието отхвърля всичко и го определя като поръчков компромат.
Ако излезем от скандалните хроники, ще видим, че и малцина от политическите анализатори в Мексико са в състояние да вземат Пеня Нието на сериозно – повтарят в хор, че идеологически той си остава пълна енигма. Предизборната му програма звучи прекалено общо и пропагандно, за да позволи реалистични прогнози относно бъдещата му политика. Енрике обещава „повече прозрачност и по-добро управление”, по-ефективно и по-социално преразпределение на благата в държавата, над 46% от чиито граждани живеят в условията на бедност. Обявява се едновременно за либерализация на енергийния сектор, за приватизация на държавната петролна компания „Пемекс”, за реформи в образованието и съдебната система с цел преборване на корупцията. Заканва се да овладее и нарковойните, и вълната от убийства на невинни граждани, измъчили мексиканците през последните години.
Противоречивостта в обещанията не е най-големият проблем. Това е характерно за самата ИРП, която по генезис уж е лява партия, с уклон към социалдемокрацията, дори членува в Социентерна и е исторически свързана с романтичната епоха на Мексиканската революция. А същевременно през дългите си години на управление се е превърнала в тоталитарно-олигархичен механизъм за упражняване и консумиране на власт, в „перфектна диктатура”, както я нарича големият перуански писател Марио Варгас Льоса.
Сега Пеня Нието уверява, че тази нелицеприятна стара слава ще изчезне, че с неговата „нова генерация няма да има връщане към миналото.” Кой да му повярва обаче, след като той сам си вкара няколко умопомрачителни автогола по време на кампанията... Въпреки трогателната му загриженост за бедните, той например не можа да отговори на въпрос знае ли колко струва една тортия (типична мексиканска царевична питка). На панаира на книгата в Гуадалахара пък не бе в състояние да изреди три заглавия на издания, повлияли на формирането му като личност. Успя да спомене единствено Библията. Стремейки се все пак да покаже известна начетеност, влезе в още по-голям гаф: приписа произведение на наскоро починалия класик на мексиканската литература Карлос Фуентес на друг голям автор – историка Енрике Краузе. Това стана през пролетта, още докато Фуентес беше жив. И ето как бе изкоментирано от големия и много почитан от целия испаноезичен свят писател и интелектуалец, който заяви пред Би Би Си: „Този господин има правото да не ме чете. Онова, на което няма право, е да посяга към президентството на Мексико, стъпвайки върху невежеството. Ето кое е опасното”.
Най-дебелата черна точка Пеня Нието си записва на среща със студенти от частния Ибероамерикански университет на 11 май т.г. Студентите издигат протестни лозунги, скандирайки „Атенко, Атенко”. Това е името на селище в управлявания от губернатора Пеня Нието щат Мексико, в което на 4 май 2006 г. по негова заповед се стига до остри сблъсъци между местни амбулантни търговци и полицията. Загиват двама души, около 200 са арестувани, а над 45 са доказаните случаи на приложено полицейско насилие, включително изнасилване на задържаните жени. Оттогава насам продължават да текат съдебни дела по станалия емблематичен случай. Затова той е акцент и в студентския протест срещу Пеня Нието в Ибероамериканския университет, където кандидатът на ИРП е посрещнат с възгласи „Убиец!” и „Вън!” За да избеге студентския гняв, му се налага да се скрие в тоалетната, а хора от екипа му и репортери на „Телевиса” обвиняват демонстрантите, че са „платени наемници”, че не са никакви студенти. В отговор 131 участника в протеста с снимат в клип, който качват в YouTube. Всеки един показва своята студентска карта и обявява името си и номера на документа, доказвайки, че наистина е студент. След което се ражда и движението „Аз съм 132-ият” – постоянно множаща се чрез социалните мрежи общност от противници на Пеня Нието, на циничния маниер на правене на политика, символизирана от него, и на манипулативната роля на медиите, които стоят зад него. Движението, което е надпартийно, непрестанно набира мощ, излиза на все по-внушителни улични протести и вече накара мексиканските политолози да заговорят за нов феномен, наричан от тях „мексиканска пролет” – по аналогия с „арабската пролет”.
В същия регистър естествено се подреждат и привържениците на основния политически опонент на Пеня Нието – останалия втори в президентските избори с около 32% от гласовете кандидат на лявата коалиция Прогресивно движение, лидер на влизащата вътре Революционна демократична партия (РДП) и бивш кмет на столицата Мексико Андрес Мануел Лопес Обрадор. Той вече обяви, че не приема резултатите от вота, който бил опорочен с масови измами, и настоя по съдебен ред за ново преброяване на всички гласове. Екипът му сигнализира за нарушения в 113 000 от общо 143 000 избирателни секции в страната. А движението „Аз съм 132-ият” пусна видеозаписи как на избиратели се раздават карти за безплатно пазаруване в големи вериги супермаркети срещу ангажимент да гласуват за Пеня Нието. След проучване на сигналите Федералният избирателен институт реши наново да се преброят 54,5% от подадените гласове.
Лопес Обрадор бе кандидат-президент и през 2006-а, когато загуби от досега управлявалия Фелипе Калдерон от консервативната Партия за народно действие (ПНД) с... едва 0.56% от гласовете, изчислени тъкмо след изискано чрез съда повторно преброяване. При сегашната кампания пропагандният натиск срещу Лопес Обрадор, който апелираше към повече социална справедливост и към нова „Република на любовта”, беше изключително силен. В ход бяха пуснати и откровени фалшификации – като масово разпространяваната снимка, на която той се целува с венесуелския президент Уго Чавес. Това е фотомонтаж – Лопес Обрадор и Чавес не са се срещали никога. Но надписът внушава друго: „Най-после заедно! Със своята Република на любовта и със своя афинитет към Чавес той може да ни докара икономическа криза, експроприации на медии и на международни фирми с бягство на чужди капитали и растеж на безработицата, както става във Венесуела. Това ли искаш за твоето Мексико?” Всъщност, Лопес Обрадор никога не е предлагал нищо подобно. Той се самоанонсираше пред хилядите си привърженици, изпълващи с лекота огромния площад „Сокало” в мексиканската столица, като „мексиканския Лула”. И уверяваше, че ако бе победил още през 2006-а, сега латиноамериканският пример за успешно развитие щеше да е не само Бразилия, а и Мексико. Негова пламенна привърженичка е известната мексиканска писателка Лаура Ескивел, много популярна и в България.
Консервативната ПНД, прекъснала за 12 г. хегемонията на ИРП в мексиканския политически живот, на сегашните избори остана трета с кандидатката си Хосефина Васкес Мота, взела едва около 25%. Досегашното управление на съпартиеца й Фелипе Калдерон, оказало се неспособно да спре масовите бандитски убийства в страната и посегнало на демократичните права, изкарвайки армията на улицата, не й остави други шансове. И постла пътечката кам властта на сапунения Пеня Нието.