Ослепителна испанка вдъхнови изтеглянето на Хондурас от Ирак


С решението си да стане втората след Испания страна, престрашила се да изтегли войските си от Ирак, Хондурас накара света пак да го забележи. Защото досега тази 6,5-милионна централноамериканска република е попадала в световните политически топновини само в два други случая: когато през 1969 г. заедно със съседен Салвадор произведе феномена "футболна война" и когато през 80-те години прие да стане плацдарм за въоръжаваните от САЩ и нахлуващи в другата съседка - Никарагуа - "контри". Сега хондураският президент Рикардо Мадуро успя да направи и трети новинарски удар, обявявайки само ден след испанското решение за незабавно военно изтегляне от Ирак идентичен ход. Без дълги обяснения той набързо обяви за приключила мисията на 370-те хондураски военни, които заедно с бойци от Салвадор и Доминиканската република влизаха в испаноезичната бригада "Плюс-ултра". И всички заговориха за Хондурас.
------------------------------
Ходът на президента Мадуро сигурно най-много е изненадал Вашингтон, където са свикнали типичната "бананова република" да пази винаги удобно за американците поведение. Произходът на едрия предприемач Мадуро (чието име в превод означава "зрял") не предвещаваше той да кривне от тази традиция. В сметките обаче явно не бе калкулирана ослепителната блондинка до него - 40-годишната бивша испанска дипломатка Агуас Окана, омаяла 57-годишния Мадуро преди две години и омъжила се за него през октомври 2002 г., почти година след избирането му за президент на Хондурас. Кръвта вода не става - логично е да се допусне, че испанката е убедила мъжа си да последва испанския пример в Ирак. Особено като се имат предвид личните й социалноангажирани убеждения, които тя с удоволствие претворява в дела почти а ла Евита Перон.
Само преди броени месеци Ройтерс й посвети вдъхновен репортаж, в който описа

как първата дама излиза нощем или призори

от президентската резиденция по дънки и пуловер и тръгва да обикаля столицата Тегусигалпа, за да търси бездомни деца. "Най-лесно е да се открият по това време, скупчени и заспали на групички, увити с вестници", обяснява тя технологията на начинанието си. Като се натъкне на такава компания, сеньора Агуас Окана де Мадуро тутакси организира прибирането й в приют в рамките на амбициозната си програма "Нула деца на улицата".
За Хондурас невръстните безпризорни са истинско бедствие. Смята се, че са общо около 20 000. 72 процента от хондурасците под 18-годишна възраст - а те са половината от населението на страната или 3,2 милиона - живеят под чертата на бедността, изчисли британската благотворителна организация "Спасете децата".
Пряко следствие на тази мрачна статистика е и развихрилата се младежка престъпност, която тероризира Хондурас с невръстни улични банди, известни като "марас" и славещи се с крайна жестокост. Техни жертви от 1998 г. насам са станали над 2000 души - предимно пак млади.
Президентът Мадуро се амбицира да подгони злото и стартира национална кампания по ликвидиране на главатарите на бандите. Отмъщението им обаче също не закъсня - преди година бе отвлечен и убит собственият му син от първия му брак. Въпреки масовите полицейски хайки, въпреки зрелищните арести, "марас" не по-малко зрелищно се гаврят с президента. На видни места в столицата и в други големи градове периодично се появяват зловещи "колети", адресирани до Мадуро -

пакети с отрязани глави или с разчленени човешки тела,

снабдени със специални послания от сорта: "Мадуро, колко милиона похарчи за сигурност, а пак няма никаква сигурност."
Някои виждат в кървавата вакханалия ехо от кошмарния за Централна Америка период на 80-те години, когато в съседните Салвадор, Никарагуа, Гватемала се водеха граждански войни, съпътствани с чудовищни зверства. Хондурас тогава бе "крепост на здравите сили", в която се изливаха милионите на американската военна помощ, която се крепеше от послушен военен режим и стриктно спазваше препоръчания от Вашингтон курс на "твърда ръка". В тогавашен Хондурас (чието име в превод означава "дълбини" и контрастира с планинския релеф на комшиите от региона) така и не се появи сериозно партизанско движение, но беше струпано огромно количество оръжие и озлобление.
След формалното прекратяване на конфликтите у съседите причините за избухването им така и не бяха премахнати. У мнозина млади и бедни хондурасци се загнезди убеждението, че след като политически осмислените битки не водят до нищо, системата си е заслужила да бъде разсипана дори и без ясна алтернативна идея, а само защото е негодна. Така

пуснатият от политическото насилие бацил се изроди

в сегашната бандитска зараза.
Дали въодушевен от младата си дейна съпруга, дали подвластен на собствения си идеализъм, Мадуро въпреки слабия напредък не се отказва от усилията си да промени нещата в Хондурас по свои си методи. Една от най-екстравагантните му идеи бе забраната на държавните чиновници да ползват служебни автомобили. Мадуро даде пример с полагащите се на президента пет коли, които обяви за продан на специален търг. Същата съдба сполетя и возилата на министрите и всички останали администратори надолу. Средствата от продажбата бяха внесени в специален фонд в Министерството на сигурността на Хондурас - за борба с вездесъщите "марас".
Освен с банди на Мадуро миналата година му се наложи да се бори и с впечатляващи по мащаби демонстрации срещу налаганите от МВФ програми за социални икономии и за съкращаване на държавни служители. 12 000 протестиращи от Народното движение за съпротива блокираха миналия август центъра на Тегусигалпа, за да обвинят президента, че

"лиже задника на международните кредитори".

Протестът бе разпердушинен в добрите стари традиции на "твърдата ръка", а образът на мечтаещия за промени в Хондурас Мадуро остана симптоматично деформиран в кривото огледало на достъпните му средства. Ходът му с Ирак само още веднъж потвърди, че в централноамериканския магически реализъм полтиците не признават предопределени схеми. И че една млада руса испанка струва повече от милионите на Джордж Буш.

Авторски анализи