"Уилма" ­- поредният мощен ураган, развилнял се в Карибско море и Мексиканския залив, само леко забърса крайбрежието на Хондурас, но все пак даде повод отново да се заговори за слабо познатата из други географски ширини централноамериканска република, чието име в превод от испански означава "дълбини". То било дадено навремето от испанските конкистадори, които се измъчили, докато корабите им акостират на този бряг­ просто заливите били толкова дълбоки, че котвите нямало как да се закачат за дъното.

Предишният път, когато Хондурас попадна сред водещите новини в световните информационни емисии, беше миналата година ­ покрай решението є първа да последва примера на Испания и да изтегли войниците си /общо 370 души/ от Ирак. Тогава мнозина свързаха това с факта, че хондураският президент Рикардо Мадуро е женен за сънародничка на испанския премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро ­ ослепителната бивша дипломатка Агуас Оканя. Именно тя бе нарочена като антивоенната муза, вдъхновила мъжа си да махне хондураския контингент от иракската каша.

За 6,7-милионната държава, граничеща по суша с Никарагуа, Салвадор и Гватемала, а по море ­ с Карибско море и Тихия океан, се заговори и през 1998 г., когато наред с другите си съседки в Централна Америка сериозно пострада от тогавашния ураган "Мич". Той причини гибелта на около 8000 хондурасци, 20\% от населението остана без дом, а 80\% от реколтата бе унищожена.

Има още два епизода от най-новата история, с които светът е запомнил тази страна. Единият е от 80-е години на отминалия век, когато тя прие да стане плацдарм за въоръжаваните от САЩ и нахлуващи в южната є съседка Никарагуа "контри". Другият ­ и най-колоритният ­ е от 1969 г., когато заедно със Салвадор Хондурас произведе феномена "футболна война".

За любителите на екзотичен туризъм най-атрактивната хондураска дестинация безспорно са древните руини на маите, сред които изпъква дълго критият от джунглите град Копан. Смята се, че той е бил основан през 5-8 век, а после ­ през 10 век ­ е бил изоставен от маите по неизвестни причини. Пръв го открива испанецът Диего Гарсия Паласио още през 1570 г., но до 19 век разкопки там не били извършвани. Днес впечатляващите каменни пирамиди, барелефи, скулптури са достъпни за пътешествениците, а наблизо има и подходяща хотелска база.

90 на сто от съвременното население на Хондурас са метиси ­ потомци на индианци и бели. Сред 7-е процента чистокръвни индианци една част ­ групата чорти ­ са потомци на древните маи и живеят край границата с Гватемала. Други ­ наричани пипили ­ се смятат за наследници на ацтеките и могат да се срещнат край границата със Салвадор. Има и представители още на по-малките индиански народности ленка, хикае, тавака. Срещат се и мискитос ­ представители на същото племе обитават обширни зони и в съседна Никарагуа.

Впрочем, също като в Никарагуа, част от карибското крайбрежие на Хондурас навремето е било владяно от англичани, въпреки че като цяло тези земи били колонизирани от испанците. Затова и до днес в този крайбрежен район се срещат потомци на черни роби, които говорят на английски. Инак официалният език в страната е испанският. Пак на карибското крайбрежие живеят и т.нар. гарифи, наричани още "черни кариби". Те са мелези между местни индианци и докарани навремето от Вест Индия негри и говорят на специфичен език, който някога е бил роден за изчезналото вече коренно население на карибския остров Сент Винсент.

Любими за туристите са изпълненията на най-популярния в Хондурас народен инструмент ­ маримба, който представлява нещо като дървен ксилофон. Оркестри, които си вадят прехраната с това, могат да се срещнат навсякъде из страната, включително и в семплата иначе столица Тегусигалпа, чието име означава "сребърен хълм". Със своите около 700 000 жители тя е най-големият град в страната, но не блести нито с особени забележителности, нито с емоционален ритъм на живот. Много по-красив с колониалната си архитектура, а и по-темпераментен с разкрепостения си пристанищен дух е 500-хилядният Сан Педро Сула, разположен в района и на най-големите бананови плантации в страната, които произвеждат и най-изнасяният продукт в страната. Откъдето пък на Хондурас най-точно му приляга и христоматийното определение "бананова република".

Това клише от десетилетия се употребява и като символ на държава без самостоятелна политика, напълно зависима от САЩ. То пасваше съвсем точно на Хондурас, особено в ерата на партизанските войни, които се вихреха през 60-е, 70-е и 80-е години из съседните му Никарагуа, Салвадор и Гватемала. САЩ тогава изляха милиарди долари за укрепване на хондураската армия, чийто заложник беше всеки пореден цивилен президент на страната в онзи период. И така си осигуриха плацдарм за смазване от хондураска територия на революционните движения по съседство. Гарантираха и "спокойствието" на самия Хондурас, в който партизани така и не покълнаха. Наследството от онзи период на насилие и безконтролно заливане на страната с оръжие обаче днес дава кошмарни плодове.

След формалното прекратяване на конфликтите у съседите причините за избухването им така и не бяха премахнати. У мнозина млади и бедни хондурасци се загнезди убеждението, че след като политически осмислените битки не водят до нищо, системата си е заслужила да бъде разсипана дори и без ясна алтернативна идея, а само защото е негодна. Така пуснатият от политическото насилие бацил се изроди в размножаването из Хондурас на отличаващи се с особена кръвожадност младежки банди, наричани "марас". Те се попълват главно от "контингента" на около 20-е хиляди безпризорни деца и младежи, които прекарват живота си на улицата. Феноменът е социален ­ 72 процента от хондурасците под 18-годишна възраст живеят под чертата на бедността и най-лесният им начин да оцелеят е да нападат, да убиват, да грабят.

Сегашният президент Мадуро поде истинска война срещу "марас", които не само прогонват туристите от страната, но и лично го засегнаха ­ след като той обяви национална кампания по ликвидиране на главатарите на бандите, престъпници отвлякоха и убиха за отмъщение собствения му син от първия му брак. Въпреки масовите полицейски хайки, въпреки зрелищните арести, "марас" не по-малко зрелищно се гаврят с президента. На видни места в столицата и в други големи градове периодично се появяват зловещи "колети" ­ адресирани до Мадуро пакети с отрязани глави или с разчленени човешки тела, снабдени със специални послания от сорта: "Мадуро, колко милиона похарчи за сигурност, а пак няма никаква сигурност."

Президентът обаче не се предава. Младата му жена испанка поде собствена програма за прибиране на бездомните деца в приюти, а самият той забрани на държавните чиновници да ползват служебни автомобили, продаде возилата на търг, а спечелените пари внесе в специален фонд в Министерството на сигурността на Хондурас ­ за борба с вездесъщите "марас".

Сега, в навечерието на връхлитането на урагана "Уилма", Мадуро пак показа бърз рефлекс ­ мобилизира държавните институции за евакуиране на хората от застрашеното карибско крайбрежие. За късмет стихията съвсем слабо засегна Хондурас. "Марас" обаче още са там…