Кристиан ИВАНОВ

На 4 ноември 2001 г. българката Надя Александрова е заловена с 2 кг кокаин на летището в Санто Доминго - столицата на Доминиканската република. Тя твърди, че дрогата била поставена в багажа ѝ от друго лице, без тя да знае.
Александрова влиза бременна в затвора, където се ражда 19-месечната ѝ сега дъщеричка. Бащата е африканец, който изчезнал, след като Надя влязла зад решетките. На 23 декември миналата година Надя е помилвана за добро поведение с указ на доминиканския президент Иполито Мехия. Доминиканският министър Рафаел Корпоран, който е и телевизионен водещ, я настанява за известно време в дома си и на 2 май 28-годишната Надя кацна на летище София. Сега си търси работа и се надява да спечели достатъчно пари, за да може пак да замине за чужбина.



- Защо решихте да заминете в чужбина?
- Вече 15 години България е много зле икономически и затова не само аз, а стотици хора заминават всеки ден. Тук работех в салон за масаж и рехабилитация и се опитвах да помагам на нашите. Запознах се с един мъж от Африка, казваше се Тони, така и не разбрах от коя държава е. Един ден той ми предложи да замина за Турция. Уж да следя как се развива пазарът на спортни дрехи и обувки. Той твърдеше, че има цех за производство на такива стоки и му е необходимо непрекъснато да има информация за развитието на пазара. Щяла съм да работя нещо като мениджър. Там стоях около месец.
- Какво правихте през това време?
- Нищо, просто стоях и чаках да ми се обади по телефона и да ми каже какво да правя. През това време се запознах с бащата на дъщеря ми, нигериец, който се представи с името Емека. Той ми обясняваше, че е много влюбен в мен и иска да ми подари ваканция на Карибите. Заминах за Испания, откъдето трябваше да отлетим за Доминиканската република. На летището в Мадрид приятели на Емека ми дадоха фалшив гръцки паспорт. Казаха да не задавам въпроси, а да мина през митницата с него. Грешката ми беше, че тогава не се обадих. Така пристигнах в град Корасан в Доминиканската република. Оттам пътешествието трябваше да продължи до Санто Доминго и после обратно в Мадрид.
- Как се развиха нещата после?
- Стояхме известно време в Корасан и Емека каза, че трябва да се върне в Испания. Убеди ме аз да остана до края на ваканцията. Дойде време и аз да тръгвам. Трябваше да отида до Санто Доминго и оттам за Мадрид. Един приятел на Емека - Кристиан, дойде при мен и ме попита дали имам нужда от нещо за пътуването. Аз поисках раница и удобни обувки. Оказа се, че в раницата в невидима преграда е скрит един килограм дрога, а другата част от наркотика - в токовете на обувките.
- Къде стана провалът?
- Хванаха ме на летището в Санто Доминго преди обратния полет за Мадрид. Това беше на 4 ноември 2001 г. На летището забелязах, че един полицай се е вторачил в мен. Извика ме за проверка и ме хвана здраво за ръката. Попита ме имам ли багаж, отговорих му: "Да, и ако обичате, ме пуснете". Той ме заведе в някакъв офис. Там една жена започна да тършува из багажа, извади нож и разряза раницата. Пакетът с наркотика бе пришит на гърба на чантата. След това служителката ми каза да си сваля обувките и се оказа, че и там има скрита дрога...
- Какво се случи след това?
- Разкарваха ме из полицейски управления и дирекции по наркотиците. На 19 ноември 2001 г. ме отведоха в затвора.
- Какви бяха условията в затвора?
- Честно казано, условията в затвора бяха много добри и хората там си помагат. Бях бременна и скоро ме отведоха в болница в центъра на града - дъщеря ми Лилиан се роди там. После ни преместиха в специално отделение в затвора, предназначено за майки с деца. През повечето време живеех в една стая с дъщеря ми. Разполагахме и със съвсем прилична баня.
- Как минаваха дните ви зад решетките?
- В затвора имахме и радио, и телевизия, дори училище. Благодарна съм на директорката на затвора, която ме учеше как да се грижа за детето си. Освен Лилиан там имаше още 10 деца. За затворниците се организираха курсове за компютърно обучение, за шивачки, по сладкарство и готварство... Взех и диплома в затвора!
- Каква диплома?
- Участвах в семинар за насилието срещу жени и деца. Там ни обясняваха какви са правата на жените и децата и как да ги защитаваме. С тази диплома мога да участвам в подобни семинари и извън затвора.
- Какво се случи след като ви помилваха?
- На 4 март тази година в затвора дойде Рафаел Корпоран, който е телевизионен водещ. Оказа се, че е и много силна фигура в политиката. Направихме интервю и си мислех, че това е всичко. Той ме попита имам ли багаж, чанти, защото тръгваме. Беше като гръм от ясно небе. След това ме прибра за известно време в дома си и ми помогна да се прибера в България.
- Как изглежда София след толкова години извън България?
- Хората ми се виждат много унили, тъжни. Оказа се, че много от моите приятели са заминали за чужбина. Когато си дойдохме вкъщи, попитах майка ми къде са всички, защо е толкова празно...
- Какво мислиш да правиш сега?
- Търся си работа, за да събера пари и пак да замина за чужбина. Не бих работила тук за сто лева заплата. Държавата не прави нищо, абсолютно нищо, за да задържи младите хора тук. И затова те се хвърлят в неизвестното.