Преди четвърт век Манагуа, столицата на Никарагуа, беше срутена от земетресение. Случва се, ще кажете, не дай Боже земетресение да разруши и София. Така е, но потресената световна общественост веднага се втурна да помага с каквото може: пари, кръв, витамини, одеала.
Дотук прекрасно, но корупцията на режима на Анастасио Сомоса бе взела такива размери, че самолетите с кръв и одеала едва успяваха да кацнат на летището в Манагуа и веднага отлитаха назад – там, където плащаха най-добре. А жертвите – кучета ги яли!
Тази картина, типична за Латинска Америка, най-добре характеризира обстановката, в която израсна нейният нов и стар президент Даниел Ортега Сааведра.
Както и други ръководители на страни от континента, роденият на 11 ноември 1945 година президент успя да премине през университета на Манагуа и Университета „Патрисио Лумумба” в Москва, както и през сандинистките партизански отреди в джунглите на Никарагуа, да влезе в затвора и да встъпи триумфално в Манагуа след рухването на режима на Сомоса.
Силно повлиян от примера на Фидел Кастро и на европейските социалдемократи, Ортега спечели с над 63 процента президентските избори от ноември 1984 година, но през следващите години бе въвлечен в тежка война срещу контрите, подкрепяни от САЩ, и през 1990 година загуби поредните избори от лидера на опозицията Виолета Чаморро, съпруга на журналиста и политика мъченик Педро Хоакин Чаморро.
Поучен от разпада на социалистическата система, Даниел Ортега направи много за промяна на имиджа на Сандинисткия фронт и за разширяване на социалната му база. Тези промени бяха както външни (той смени химна на Сандинисткия фронт с Одата на радостта на Бетовен, а за символ на фронта прие червената роза на европейските социалдемократи), така и вътрешни – фронтът премина през жестоки борби и разцепления. Брат му Умберто, който отговаряше за армията, бе отлъчен от Фронта, а друг от лидерите на СФНО, Карлос Мехия Годой, дори го напусна сам и образува Сандинистко обновително движение. Ортега предприе и други решителни мерки – подкрепи враждебната дотогава много влиятелна в страната Католическа църква и обеща да зачита човешките права и частната собственост.
Това не е първото появяване на Ортега на президентски избори – той не постигна успех в две предишни кампании. Но сега, коалиран с бивш лидер на контрите и подкрепен от разцеплението в десницата, успя да се наложи. Природата бе милостива към него – при встъпването му в длъжност той бе посрещнат при прохладно време край Езерото на Манагуа от 300 хиляди свои привърженици. Ортега се яви пред тях в обичайното си облекло – черен панталон и бяла риза, и пое поста от президента на парламента, също сандинист Рене Нуньес. По време на церемонията вместо думите в Химна на сандинистите „Борим се срещу янките, врагове на човечеството” музиката огласяваше площада с пацифисткия лозунг на Джон Ленън „Дайте шанс на мира!”