“Сандинистите се завърнаха”. Така приемат победата на Даниел Ортега на президентските избори в Никарагуа левите романтици и десните фундаменталисти.
Ортега наистина бе издигнат от Сандинисткия фронт за национално освобождение, който през 1979 г. свали диктатора Сомоса от власт и после управлява до 1990 г. Днес обаче нито сандинистите, нито лидерът им са това, което бяха. Метаморфозите на никарагуанския политически живот през последните 16 г. оставиха някогашния революционен плам на Фронта само за митингите. Инак лидерът Ортега договори още с по-предишния президент – десния Арналдо Алеман, който сега е в затвора за корупция – пакт търпимост и разпределение в контрола на властите. Така десницата позираше на президентския пост, а сандинистите решаваха кое как да става на местно ниво и в парламента. Със същия пакт бе договорено и правилото, което сега позволява на Ортега да стане президент с 38% от гласовете – държавният глава да се избира на първия тур или с 40%, или с 35%, ако има 5% разлика от следващия кандидат. При балотаж Ортега вероятно нямаше да победи. Защото срещу него щяха да гласуват и бившите му другари от т.нар. Движение за сандинистко обновление.
Някогашният команданте се яви пред избирателите с улегнал образ, забравил за марксизма и вдъхновен от християнски помисли. Въпреки това до последно САЩ повтаряха чрез посланика си в Манагуа, че избирането му ще е “трагедия” – притеснени не толкова от миналото му, колкото от сегашните му топли връзки с лютия враг на Буш Уго Чавес. Е, за никарагуанците Чавес явно не е толкова страшен, особено след като е обещал на Ортега да им праща евтин петрол.