Децата от училището на запиляното в Андите село Пампачакра, провинция Уанкавелика, Перу, откриват останалия свят благодарение на един далечен и близък прозорец – предаванията на испански на Радио “България”, които достигат до тях на къси вълни. Главният проводник на тази “българска следа” в населеното със семейства от индианската народност кечуа селище е учителят Одилон Рамос Боса, верен слушател на Радио “България” от 25 години. През този четвърт век учителят редовно пише прочувствени писма на радиожурналистите-испанисти, те също му отговарят с топлина, заинтригувани от неговия интерес към труда им. Програмите на Радио “България” са насочени изцяло към аудитория в чужбина и основната им цел е да запознават хората по света с живота у нас, но често носят и по-широк познавателен характер. Именно това кара дон Одилон да запали с любовта си към българските радиопрограми на испански и своите възпитаници – децата от селското училище. Благодарение на апостолската всеотдайност на учителя към мисията му да носи знания и култура и да се преборва за осигуряване на материалните им носители, школото в Пампачакра отскоро е получило в дар компютър и кореспонденцията с Радио “България” вече тече в електронен вариант. Обикновено учениците молят в писмата си да им се изпратят рекламни материали, книги, CD, искат да си кореспондират с други деца и младежи от страната ни.
Малко преди Коледа на 2007-ма в Радио “България” пристига следното трогателно послание от едно от децата:
“Поздравявам всички работещи в тази международна радиостанция. Аз съм на 10 години и ви пиша благодарение на моя учител и от името на моите съученици от пети клас на ДържавноуУчилище номер 36065 в Пампчакра.
С това писмо моля вашата радиостанция да стане кръстник на нашия Випуск 2008. Разбира се, ще го наречем на името на Радио “България”. Ние сме деца, но благодарение на нашия учител вече сме навлезли в света на радиолюбителите. Ако вие не можете да ни помогнете, моля да ни свържете с отзивчиви хора, които да ни съдействат. Става въпрос за деца от народността кечуа, за тях Коледа и Нова година преминават като всеки друг ден. Много от тези момчета и момичета понякога умират поради липса на лекарства. Представете си, за нас не съществуват играчки, а политиците идват в нашите селища за изборни кампании и след това забравят всичко.
Не знам дали ще може да намерите някакви играчки и стари дрехи за тази зима. Моля ви, помогнете ни чрез вашите вълни да осъществим пътуването си до Куско. Сбогувам се убеден, че мога да разчитам на вашата подкрепа и се надявам да станете наши кръстници.
С уважение,
Роли Руфино Кондори де ла Крус
Уанкавелика, Перу”
На Коледното тържество в редакцията на Радио “България” Катя Диманова споменава пред директора на Предавания за чужбина в БНР Валентин Стоянов и главните продуценти за писмото на Роли. Всички заедно спонтанно решават, че трябва да се направи нещо конкретно. Писмото на детето и материал за училището в Пампачакра излизат в Интернет страницата на БНР. Изработени са рекламни тениски с логото на Радио “България” и 25 от тях са приготвени за школото в Андите. Плюс 25 шапки пак с логото и 25 комплекта с химикалки и електронен калкулатор. Добавени са още дискове с българска музика и книги.
Остава въпросът как всичко това да се изпрати до дон Одилон и неговите ученици. Журналистите се обръщат за съдействие към Червения кръст. Оттам им обещават съдействие и предлагат да добавят в колетите и 25 якета за малките перуанчета. Когато става ясно, че за Перу за участие в среща на върха Европейски съюз-Латинска Америка потегля президентът Георги Първанов, червенокръстците молят пакетите да бъдат превозени до Лима от президентския самолет. От президентството веднага се съгласяват. Единственото неизвестно остава кой ще поеме пратките на летището в перуанската столица и как те ще стигнат до отдалеченото село в Андите. Българско посолство в Перу няма, то бе закрито още преди повече от 10 години, така че няма кой да се заеме с техническата страна на въпроса. До самото излитане на президентския самолет не беше ясно дали перуанското поделение на Червения кръст ще поеме тази задача.
Осведомен за инициативата на Радио “България”, учителят от Пампачакра пише до журналистите:
“Много Ви благодаря. Бих искал още веднъж да ви кажа, моите ученици са 20 момчета и момичета на възраст между 11 и 14 години. Моля да адресирате пакетите за децата от Държавно училище 36065 Пампачакра и да посочите, че става въпрос за дарение за учениците, пострадали при земетресението от миналата година. Така ще мине по-лесно през митницата. Моля ви пратката да бъде сложена в два пакета”.
В Радио “България” пазят и още едно писмо. То е от техен кубински слушател, гостувал на дон Одилон в Пампачакра, и описва така положението в селото:
“Наскоро пътувах доперуанския районен център Уанкавелика, за да се срещна с един голям мой приятел - Одилон Рамос Боса. Истината е, че не зная как да опиша толкова скромен човек, отдаден на преподавателската си работа. През свободното време слуша предавания на къси вълни заедно със своите ученици. Много бих искал да им помогна, но както знаете, ние, кубинците, живеем в много трудна икономическа ситуация. В село Пампачакра ме огорчи много крайната бедност. Там децата не приемат никаква калорична храна и протеини. Издържат се от селско стопанство и животновъдство. Нивото на обща култура е много ниско. Вашите емисии имат образователно значение за тези ученици. Не бих искал да съм на мястото на учителя. Той има четири деца и живее в бедност. Учителската професия е една от най-лошо заплатените в Перу. Но се възхищавам на Учителя, който се е посветил на учениците си и се тревожи за тях
Ниурвис Санчес, Куба”.
Потърсен от “Тема”, учителят Одилон Рамос Боса благодари за интереса към неговото училище и изпрати с имейл снимки на своите ученици. Но скромно се въздържа да ни представи и собствения си лик – било с децата, било без тях. Не се въздържа обаче да подчертае още веднъж колко много цени предаванията на Радио “България”.
Първите програми от нашата страна за чужбина започват да се излъчват преди вече над 70 години. Това е и началото на днешното Радио “България”, известно и като Предавания за чужбина на БНР. Днес продукцията му върви на 10 екиза: български, английски, френски, немски, испански, руски, турски, гръцки, сбърбски, албански. Там работят висококвалифицирани професионалисти, които съчетават отлични лингвистични умения с журналистически талант и с възрожденско родолюбие. “Обратната връзка” със слушателите им от най-различни кътчета на планетата е тяхно голямо вдъхновение. И истинска “златна мина” за доброто име на България по света, което е споменавано с любов не само в перуанското село Пампачакра.

Каре....................

На върха

Сегашната среща на върха между страните от Европейския съюз и Латинска Америка и Карибския басейн е вече пета поред. Като домакини се редуват европейски и латиноамерикански държави. Миналогодишният форум бе във Виена, сега той е в перуанската столица Лима. Срещите протичат на няколко етапа – първо се събират експерти, после външни министри и накрая се включват държавните и правителствените глави. Във Виена’2007 България бе представена от премиера Сергей Станишев, в Лима’2008 – от президента Георги Първанов. Развитието на сътрудничеството с латиноамериканските страни е стратегически приоритет за ЕС. Форумът в Лима съсредоточава вниманието си върху климатичните промени и икономическото развитие. Непосредствено преди началото на срещата искри на взаимна неприязън прехвръкнаха между германската канцлерка Ангела Меркел и венецуелския президент Уго Чавес. В свое интервю Меркел призова латиноамериканските държави да се дистанцират от Чавес и неговото негативно мнение за предлаганите от ЕС и от САЩ договори за свободна търговия. В отговор Чавес припомни, че Меркел е от партия на “германската десница, същата, която подкрепи Хитлер и същата, която подкрепи фашизма”.
Перуанските домакини държат да изтъкнат инициативата си 2008-ма да е Международна година на картофа. Целта е този типичен местен зеленчук, отглеждан още от най-древни времена в Андите, да бъде “реабилитиран” като основен продукт на прехрана заради високите си качества и ниската си цена – много съществен фактор на фона на световното поскъпване на храните.
Държавните лидери, участващи в срещата в Лима, заседават в Музея на нацията в града. Журналистите наблюдават събитието от видеостена в пресцентъра, разположен в Националната библиотека. Столицата е наводнена от полиция, мерките за сигурност са драстични.