"САЩ уж се борят с тероризма, а държат зад решетките тъкмо борци с тероризма! Свобода за Петимата!" Това е акцентът на форсираната от Куба международна кампания за освобождаването на петима нейни агенти, внедрени в антикастристки емигрантски организации в Маями, задържани през 1998 г. и осъдени в САЩ на решетки доживот по обвинения в застрашаване на американската национална сигурност. Героизирането на петимата млади мъже във вдъхновяваното от Хавана "движение за солидарност" предизвиква неволни асоциации с лекциите и у нас по някогашните комсомолски събрания за Петимата от РМС. Още повече, че и за кубинските конспиратори се използва същата дума – наричат ги накратко "Петимата".
Тезата на защитниците им - и в самата Куба, и в САЩ, където е пълно с "комитети за солидарност" с тях - е, че те всъщност са невинни по обвиненията, които са им отправяни. Защото мисията им не е била да подкопават сигурността на САЩ, а тъкмо обратното – да я укрепват, ако се приеме, че най-важното за нея е да се пребори тероризма и ако се следва логиката, че това би трябвало да включва и неутрализиране на терористичните попълзновения на най-радикалните кръгове от кубинската емиграция в САЩ. Целта, разбира се, е била да се предотвратяват преди всичко диверсионни действия и заговори срещу режима в Хавана.
Данните, до които са достигали петимата агенти, са били използвани от кубинските власти в натиска им пред официални американски институции за озаптяване на най-крайните емигрантски групировки. Така обаче ФБР е успяло да изчисли откъде точно Хавана получава такива данни и да стигне до агентите й.
Петимата са задържани на 12 септември 1998 г. Двама от тях са родени в САЩ и са американски граждани. Всичките са минали през кубинския комсомол - Съюза на младите комунисти - и са членове на ККП. Имената им са Херардо Ернандес – осъден на две доживотни присъди и още 15 г. затвор, Рамон Лабаниньо – с една доживотна присъда и 18 г. затвор, Антонио Гереро – с една доживотна присъда и 10 г. затвор, Фернандо Гонсалес – с 19 г. затвор и Рене Гонсалес – с 15 г. затвор.
Присъдите са неестествено тежки дори и за агенти – особено като се има предвид, че хората с техния занаят в други времена и географски ширини винаги са се разменяли за подобни арестанти от противниковата страна. Хавана алармира за пристрастност на съда – съдийката е кубинска емигрантка. Несъразмерно суров е и режимът на петимата в затвора – на семействата им не се разрешава да влизат в САЩ за свиждания с тях.
След дълга битка на адвокатите им делото на “Петимата” бе върнато за ново разглеждане в съда в Атланта, но той само потвърди предишното решение. Затова през септември Куба форсира нов кръг в международната кампания в тяхна защита.