Испания, която поддържа традиционно тесни връзки с предимно испаноезичната Латинска Америка като цяло и с Куба в частност, тези дни трудно скрива ревността си към Франция. Защото френският президент Франсоа Оланд изпревари всички други европейски лидери и пръв след започналото миналия декември кубинско-американско размразяване кацна в Хавана на официално посещение. И сам го определи като „историческо”. Не само защото за цялата независима история на Куба досега там не е стъпвал френски държавен глава. Но и защото с тази визита наистина се дава много сериозен импулс за активизиране както на двустранното френско-кубинско сътрудничество, така и като цяло на контактите Куба-ЕС. Впрочем, тези контакти дълго линееха, след като в края на 90-те тогавашният десен испански премиер Хосе Мария Аснар стана инициатор за приемането в ЕС на една санкционна по дух „Обща позиция” спрямо Острова на свободата. Сега тя вече е демоде и новите ветрове в Брюксел и Хавана направиха възможна подготовката на договор за кубинско-европейско сътрудничество, който напредва с пълна пара. Наскоро именно по тази линия в кубинската столица гостува и водачката на европейската дипломация Федерика Могерини.
Разбира се, че сегашната визита на Франсоа Оланд също минава през европейска призма. Но ревността на испанците, а и на доста друга европейци също е обоснована – защото Франция несъмнено така си заплюва една водеща и много изгодна роля на благодатния за разработване кубински пазар. Истината е, че многобройни френски фирми отдавна здраво са стъпили в Куба и просперират, особено в туризма. Но политическото рамо, което сега им дава посещението на Оланд, придава допълнителна тежест на това присъствие. Особено ако то се разгледа и в контекста на амбициозните френски позиции в целия Карибски басейн. Гостуването на френския президент в Хавана неслучайно бе част от негова карибска обиколка. Преди това той вече се беше отбил в Сен-Бартелми, Сен-Мартен, Мартиника и Гваделупа, а от Куба отлетя за Хаити.
Оланд доведе със себе си при кубинците представителна делегация. В нея бяха включени четирима френски министри – на околната среда Сеголен Роаял (бивша половинка на Оланд), на правосъдието Кристиан Тобира, на здравеопазването Марисол Турен и на културата Фльор Пейерен. Външният министър Лоран Фабиюс бе на посещение в Куба още през април 2014 г.
Сътрудничеството в туризма и в здравеопазването бяха двата основни акцента на визитата, по време на която Оланд председателства и представителен бизнес форум. В него се включиха и такива големи френски компании като Bouygues, Total, Alstom, Alcatel-Lucent, Pernod-Ricard (Rhum Havana Club), Accor y Air France, които отдавна вече са си извоювали солидни позиции в кубинската икономика. Тя става все по-атрактивна с процесите на „отваряне”, тъй като Куба е естествена географска връзка между Северна и Южна Америка, а има и сериозна тежест в интеграционните латиноамерикански организации.
Още при първата си проява в Хавана – произнасяйки реч пред студенти в Хаванския университет, френският президент категорично се обяви за отмяна на антикубинското ембарго на САЩ. Тази позиция Франция отстоява и в ООН още от 1992 г. Гостът увери, че държавата му ще продължи да действа за премахване на дискриминационните американски санкции и за възможността „собствената идентичност на всяка страна да бъде зачитана”.
Високият гост откри също нови офиси на Френския Алианс в Хавана и връчи орден на Почетния легион на 78-годишния кардинал Хайме Ортега, допринесъл за кубинското „отваряне”. В някои от проявите на Оланд домакинстваше 55-годишният кубински вицепрезидент Мигел Диас-Канел, когото мнозина смятат за официалния приемник на властта в Хавана, след като мандатът на сегашния лидер Раул Кастро изтече през 2018 г.
Срещата на Оланд със самия Раул Кастро се състоя във финала на визитата – така, както е предвидено по кубински протокол. Тя бе сърдечна и добронамерена. На нея френският президент отново повтори позицията си, че американското ембарго срещу Острова на свободата трябва да бъде отменено.
За Оланд бе организирана и специална близо едночасова среща с историческия лидер на Кубинската революция Фидел Кастро, който се оттегли от властта поради заболяване още през 2006 г. През август т.г. Фидел ще навърши 89 г. Той прие френския гост в дома си, в компанията на жена си Далия Сото дел Вайе. „Виждам пред себе си мъж, който е правил история,” каза му с благоговение Оланд.

...............................

Следите остават

Исторчески в Куба е имало доста френски заселници. Колонията им се установява в района на днешния кубински град Сиенфуегос през 1804 г., след като бягат от революцията в съседно Хаити. За самия Сиенфуегос, който сега наброява 150 000 жители, се смята, че е основан от французина Жан-Луи Лорен де Клуе. В архитектурата на града и до днес се забелязва силно френско влияние.
Идеите на френското Просвещение и на Великата френска революция намират благодатна почва сред борците за независимост на Куба. Дори днешният кубински национален химн „Ла Баямеса” е вдъхновен от „Марсилезата”. Класикът на френската литература Виктор Юго подкрепя сърцато каузата на кубинската независимост и поддържа активна кореспонденция с кубинския поет и революционер Хосе Марти.
В по-новата история на Куба също има ярък епизод, свързващ революционните й борби с Франция. Скоро след Кубинската революция – на 5 март 1960 г., ЦРУ взривява в Хаванското пристанище френския кораб „Ла Кубр”, превозващ оръжие и муниции за новата власт. Жертвите са около 200. На траурния митинг в тяхна памет фотографът Алберто Корда прави онази легендарна снимка на Ернесто Че Гевара, която днес е известна по цял свят като революционен символ. Същият образ става символ и на студентските бунтове в Париж през май 1968-а.