Когато стане дума за Колумбия, рядко някой се сеща за разнообразната й древна култура, живописните й пейзажи, модерните й градове, богатите й природни ресурси, приветливия й и колоритен народ. По-често асоциацията е с наркобарони, картели, латинопартизани, анархия. Стереотипът обаче е подвеждащ. Все пак Колумбия е родина и на великия писател нобелист Габриел Гарсия Маркес, на забележителния художник Фернандо Ботеро, на големия автомобилен състезател Хуан Пабло Монтоя, на бляскавите попзвезди Шакира и Хуанес и т.н. Тя е една от най-големите държави в Южна Америка - четвърта след Бразилия, Аржентина и Перу, и единствена южно от централноамериканския провлак с излаз и на Атлантическия, и на Тихия океан. Вярно, във визитката й все още присъстват отвличанията и насилието. Цялата истина за Колумбия, разбира се, е нееднозначна и многолика. И е най-добре да се опознае на място.
Пътуването с кола в някои планински райони на страната е цяло приключение заради риска от нападение на герийерос (партизани) или на обикновени бандити, които причакват колите, обират собствениците им и често ги отвличат. Още преди да стане виден политик, сегашният вицепрезидент Франсиско Сантос Калдерон е бил държан за откуп над 6 месеца. Той успява да се измъкне, но не всички имат неговия късмет. Световна известност доби трагичната сага с кандидат-президентката Ингрид Бетанкур, похитена през 2002 г. от ФАРК (Революционните въоръжени сили на Колумбия). За нейното освобождаване особено активно настоява Франция, тъй като Бетанкур има и френско гражданство.
Рядко някой колумбиец би спрял колата си, ако види човек да маха на пътя. В столицата Богота е опасно дори да се наема такси на улицата. Когато се ползва такава услуга по телефона, на клиента се съобщава регистрационният номер на поръчаната кола. Може обаче да пристигнат два автомобила с еднакви номера. Изборът е с ефекта на руска рулетка. Току-виж още на първия светофар в колата се качил съучастник, който бута под носа на слисания пасажер прах от специално местно растение, от вдишването на който се губи контрол над тялото. Неадекватната жертва се ошушква напълно и се изхвърля от "таксито" на непознато място. Цял късмет е, ако я оставят жива...
Мощните и безмилостни кланове, специализирали се в производство, разпространение и износ на кокаин, са съсредоточени предимно в Меделин и Кали - втория и третия по големина градове след Богота. Конкурентната борба между тях е жестока. Най-известният сред колумбийските лидери на подземния свят е легендарният Пабло Ескобар, убит в акция по залавянето му през 1993 г. Смята се, че със смъртта му се слага началото на края на огромната, завладяла държавата престъпна хидра, която обаче още мърда. Ескобар и кървавите му "подвизи" са увековечени в народния епос, във филми, книги, картини. Той се е изживявал като Робин Худ. Документирано е предложението му към правителството да изплати външния дълг на страната в размер на 15 млрд. щатски долара срещу амнистия за него и "бизнеса" му. В реалната история Ескобар все пак остава като нарицателно за опасен престъпник. За неутрализирането му е създаден съвместен спецотряд от суперагенти на колумбийските сили за сигурност и на американското ЦРУ.
Старият нов президент на Колумбия е Алваро Урибе Велес, харвардски и оксфордски възпитаник. След първото му избиране начело на страната през 2002 г. монополът на престъпните организации в обществения живот започва рязко да се свива. Плантациите с кокаин в Меделин и Кали системно са бомбардирани, а по магистралите извън Богота са наложени мерки за сигурност. Президентът има силна лична мотивация да се бори с насилието - през 1993 г. баща му е отвлечен и убит от партизаните. Благодарение на издействаните от Урибе годишни финансови помощи от САЩ армията и полицията получават над 700 млн. долара за операции срещу вече доста отслабените герийерос. Правителството действа и срещу паравоенните групировки, принуждавайки ги да демобилизират над 30 000 свои крайнодесни членове, започнали кариерата си като охранители на съмнителни бизнесмени, а впоследствие превърнали се в гръбнак на "сенчестата власт".
След като напуска Либералната партия, с която навлиза в политиката, Урибе създава своя и я нарича "Преди всичко - Колумбия". Предизборният му лозунг още през 2002-а също е многозначителен: "Твърда ръка, голямо сърце." През 2006 г. той печели втори мандат.
Урибе се слави като човек със суров нрав и променливо настроение. Казват, че е страшно да му се изпречиш, когато е "лошият" му ден. Имах обаче шанса и удоволствието да се срещна с "добрия" президент, с човека Урибе. Този 55-годишен мъж, преживял какво ли не, има доста младежки вид. Говори с много плам за своята страна, за случващото се в нея, за неистовото си желание да промени Колумбия и славата й на международната сцена към по-добро, за нашумелия план "Колумбия". Този безпрецедентен по своя мащаб план, създаден съвместно с ЕС и САЩ, включва 6 основни точки за стабилизиране на Колумбия: защита на човешките права и на международното хуманитарно право; подкрепа на правовата държава; борба срещу причините за насилие и помощ за жертвите му; защита на биоразнообразието и околната среда; подкрепа за съгласуването на политиката и регионалното сътрудничество, и най-вече - безкомпромисна битка с наркотрафика. Финансовите средства по плана са огромни - ЕС е дал 300 млн. евро, а САЩ - 1.3 млрд. долара. Докато ЕС обаче отхвърля всякакво участие в силови проекти по този план, то САЩ са ангажирани главно във военния аспект. Правителството твърди, че тъкмо успешното осъществяване на плана "Колумбия" е повишило сигурността в страната.
Естествено, за някои Урибе не е "техният" президент и борбата им против създаването на конституционна възможност за негов трети мандат ще бъде непримирима. Много колумбийци обаче признават, че за първи път имат президент, който не само говори за промени, а ги и осъществява с широк размах.
Колумбия се слави и като държава на образовани хора, често учили и живели в САЩ или Европа, с много амбиции и хъс за успех. Доказателство за възможностите им са бизнесимпериите изградени от семейства като Сармиенто, Санто Доминго, Ардила Луле.
Луис Карлос Сармиенто е "самосъздал се" милионер. Започнал като строителен работник, изградил впоследствие строителната си империя "Групо Авал", днес той вече има самочувствието и възможността да преориентира бизнес групата към финансовия сектор, контролирайки предимно крупни банки и финансови организации.
Алехандро Санто Доминго пък ръководи друга огромна мрежа от бизнес интереси - "Санто Доминго Груп". В нея влизат над 100 бизнеснаправления, включително пивоварни, енергийни компании, тв канали и един от най-влиятелните вестници El Espectador. Голямата му гордост е успешната продажба на неговата мощна компания "Бавария" (за производство на бира) на международния гигант "САБ Милер". Освен че осъществява най-крупната сделка, сключвана някога в тази държава, амбициозният млад бизнесмен доказва на целия свят, че международните компании вече няма от какво да се боят, ако искат да правят успешен бизнес в Колумбия. Санто Доминго е 30-годишен ерген с холивудска външност и доста млади колумбийки го сънуват. Но той вече официално се появява по партита с испанската моделка Еухения Силва...
Франсиско Диас е президент на друга огромна местна компания - "Групо Корона". И той е учил и живял в чужбина, но е голям родолюбец. Създава и менажира уникална програма за привличане на колумбийски таланти обратно в страната, като набира за компанията си много възпитаници на Оксфорд и Харвард.
Колумбийците са топли, добронамерени и големи купонджии с вкус към танците и агуардиенте (традиционна алкохолна напитка с вкус на нашенска мастика).
Нощният живот кипи неудържимо чак до зори из многобройните барове, ресторанти, клубове.
Макар че гейкултурата на тази мачо държава все още или е табу, или е старателно прикривана, в края на 2007 г. Конгресът на Колумбия одобри законопроект, с който на еднополовите двойки се предоставят същите права, каквито и на хетеросексуалните. В страната вече често се срещат и шоута на транссексуални.
Въпреки невероятния си напредък през последните десетина години Колумбия все още е страна на контрасти. Престъпност и несигурност по улиците, но и топлота и гостоприемство в домовете. Сериозни политически проблеми, но бурен икономически просперитет. Мрачни хора с пушки и с неясни обществени послания из планините, но пък изключително талантливи учени и интелигенция на световно ниво. Наркокартели и жестоки убийства, но пък чудесна музика, литература, живопис, кино... Фантастичната природа също е голям магнит за желаещите да опознаят многоликата Колумбия. Духът на Карибието блика в пленителния курорт Картахена де Индиас, където е реализирана последната екранизация по роман на Гарсия Маркес "Любов по време на холера". Приходите от туризма за 2007 г. са скочили с 20%. Колумбия очаква все повече свои "откриватели"...