Все пак ги освободиха. Не в последния ден на 2007-а, а на десетия ден на 2008-а, но дългоочакваният сюжет се разигра точно по сценария: на поляна насред джунглата излязоха въоръжени мъже от гората, оставиха две жени, кацнаха хеликоптери със знаците на Червения кръст, натовариха жените и ги откараха към свободата. В случая към венецуелската столица Каракас, където ги очакваше режисьорът на заснетия от венецуелската телевизия "Телесур" репортаж - президентът на Венецуела Уго Чавес. Месеци наред Чавес заедно с пламенната колумбийска сенаторка Пиедад Кордоба посредничеше, за да убеди партизаните от Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК според испанската авревиатура) да пуснат някоя от изтъкнатите си заложнички. Всички говореха за Ингрид Бетанкур, кандидат-президентката с двойно - колумбийско и френско, гражданство, отвлечена от ФАРК през 2002 г. За ФАРК обаче Бетанкур е безценна - нейната популярност, издействана от настоятелното застъпничество на френската държава, е гаранция, че исканията на партизаните най-после влизат в световния новинарски поток. ФАРК държат светът да научи, че те задържат пленници само за да принудят репресивната според тях държава да ги размени за хвърлени по затворите партизански бойци.
Така че Бетанкур остава в джунглата да поддържа шума. Вместо нея ФАРК обявиха, че ще пуснат в знак на добра воля отвлечената през 2001 г. сенаторка Консуело Гонсалес, похитената заедно с Бетанкур шефка на нейната предизборна кампания Клара Рохас и... 4-годишния Еманеул, син на Рохас, роден от нейна връзка с незнаен партизанин след отвличането й.
Посредникът Чавес събра цял отбор международни гаранти да чакат в глухо колумбийско село освобождаването на заложниците навръх Нова година, но то така и не се състоя. Идейният антипод на Чавес и президент на Колумбия Алваро Урибе се появи на сцената, за да оповести с апломб, че партизаните са лъжци и няма как да освободят малкия Емануел, защото той от 2005 г. се намира в държавно колумбийско сиропиталище. Спешни ДНК тестове на майката и на брата на Клара Рохас доказаха, че детето, за което говори Урибе, наистина е на заложничката. Оказа се, че то още на 8-месечна възраст е било предадено от партизаните на селско семейство, което да се грижи за него. Но нароченият за наставник глава на семейството се притеснил и за по-спокойно предал момченцето в дом за сираци. А когато от ФАРК поискали да им върне хлапето до 30 декември м.г. (явно с цел да го освободят заедно с майката и да си осигурят сърцераздирателна телевизионна реклама), човечецът отърчал в полицията, изпял цялата история и поискал държавна защита. Така Урибе получи своя новогодишен подарък - откри, че малкият Емануел всъщност е в ръцете му, че така може да злепостави ФАРК, а дори и досадника Чавес, който постоянно се натиска да умиротворява Колумбия.
Чавес обаче лесно не се предава. Заедно с неуморната Пиедад той продължи да обработва ФАРК, които междувременно признаха, че са махнали Емануел от джунглата от грижа за сигурността му, но обвиниха Урибе, че е "отвлякъл" детето заради политическия си интерес. Накрая ФАРК все пак изпълниха обещанието си и пуснаха Клара Рохас и Консуело Гонсалес. Сълзи, усмивки, прегръдки, снимки в Каракас с очакващите ги роднини, със сияещия като Сесилия Саркози след Либия Чавес и с борбената Пиедад, избрана междувременно за "Жена на 2007-а" в Колумбия.
Три дни по-късно Клара Рохас вече е героиня в нова фотосесия - от покъртителната й среща с Емануел в социалния дом, където го отглеждат. На снимките детето, което за първи път осъзнава, че вижда майка си, деликатно е показано само в гръб. Клара настоятелно моли медиите да оставят нея и семейството й "няколко седмици, а може би и месеци" на мира, за да се съвземат и да създадат нормални условия за адаптиране на Емануел към фамилията им. Все пак тя успява да разкаже за драматичните условия, при които е родила детето в джунглата на 16 април 2004 г. - с цезарово сечение, извършено от партизанин, който учил медицина, но не се дипломирал. При изваждането на бебето е счупена едната му ръка. То остава само 8 месеца с майка си, след което заради ухапване от насекомо се налага да го прехвърлят в детска болница, а оттам го поема пишман-настойникът. Повече от 3 години Клара нищо не знае за момченцето си и едва сега успява отново да го прегърне.
Тя твърди, че от много време насам не знае нищо и за бащата - енигматичния партизанин, на когото бившата заложничка дори не успяла да каже, че е забременяла. Клара не дава подробности за него, освен че не заемал никакъв важен пост в партизанската йерархия.
Уточнението вероятно е направено, защото преди избягал от ФАРК пленник миналата година да засвидетелства, че тъкмо Клара Рохас е родилката сред похитените, в Колумбия упорито върви слух, че всъщност самата Ингрид Бетанкур се е сдобила с отроче по време на плена си. И то не от кого да е, а от един от най-висшите лидери на ФАРК - идеолога-интелектуалец Алфонсо Кано. Още при отвличането на Бетанкур тръгва мълва, че това е постановка, нейна и на Кано, които имат връзка и така се стремят да привлекат вниманието на света към ФАРК. Семейството на Бетанкур гневно отхвърля подобни версии, а излезлите наяве последни снимки на Ингрид от пленничеството й я показват в доста окаян вид, който трудно може да се добие с постановки.
Това не е единственият слух, който вбесява роднините на отвлечената кандидат-президентка. Миналата година книга на бившия кореспондент на АФП в Богота Жак Томе изкара самата Ингрид и сестра й Астрид бивши любовници на тогавашния все още премиер на Франция Доминик дьо Вилпен. Според книгата триото си било близко, докато сестрите колумбийки навремето следвали в Париж, и затова Дьо Вилпен толкова активно ангажирал Франция в освобождаването на Ингрид. Сестрата Астрид междувременно се омъжи за развелия се заради нея бивш посланик на Франция в Богота. Жак Томе описва и провалил се опит на Дьо Вилпен да прати френски командоси в Колумбия, за да освободят Ингрид. Семейство Бетанкур се закани да съди журналиста.
Освободената сега Клара Рохас заяви, че от 3 години не е виждала Ингрид. Отношенията на двете охладнели след техен провалил се опит да избягат от плен. Когато ги заловили, всяка обвинявала другата за неуспеха. После обаче пак се сдобрили, уверява Клара. Партизаните ги разделили, за да не избягат отново.
Междувременно Чавес призова след освобождаването на заложничките ФАРК да бъдат извадени от списъка на терористичните организации и признати като политически играч в диалога с колумбийските власти. Урибе се отзова, като каза, че е готов за такава стъпка, ако ФАРК наистина се включат в мирния процес.