Масовото разсекретяване през 1999 и 2000 г. на американски документи за военния преврат в Чили през 1973 г. хвърлиха светлина върху отговорността на Вашингтон за свалянето на президента Салвадор Алиенде и вземането на властта от генерал Аугусто Пиночет.
Документите на ЦРУ, Пентагона, Държавния департамент и ФБР разкриха редица доказателства за тайните акции на ЦРУ в Чили между 1962 и 1975 г., извършени с цел, първо, да се попречи на Алиенде да бъде избран, второ, да се дестабилизира неговото правителство, и, накрая, да се подкрепи диктатурата на генерал Пиночет /1973-1990 г./
Публикувани по инициатива на бившия американски президент Бил Клинтън, формулирал своето искане в момент, когато Пиночет беше задържан в Лондон, тези документи показват, че президентът Ричард Никсън е разрешил на тогавашния директор на ЦРУ Ричард Хелмс да провали правителството на Салвадор Алиенде поради опасения, че Чили може да се превърне в "нова Куба".
"Трийсетата годишнина от преврата стана повод да се подновят дебатите за ролята и отговорността на САЩ за трагичните събития в Чили", подчертава Петер Корнблух, ръководител на неправителствената организация Архиви на националната сигурност, която съдейства за разсекретяването на документите. "Годишнината дава дава повод да се използват тези документи за по-доброто опознаване на фактите и за разобличаване на отговорността не само на чилийците, замесени в преврата, но и на американските служители, които са стояли зад тези събития."
ЦРУ в края на краищата прие, макар и против волята си, да разсекрети тези документи и на 19 септември предаде на Конгреса доклад, разкриващ, че Мануел Контрерас, шеф на страховитата тайна полиция ДИНА при Пиночет, е работил за управлението през 1975 г. Тези документи показват също, че през 1976 г. Контрерас все още е бил във връзка с ЦРУ, когато е изпратил агенти във Вашингтон, за да убият бившия външен министър в правителството на Алиенде Орландо Летелиер.
"ЦРУ е подкрепяло активно военната хунта след свалянето на Алиенде. Много офицери на Пиночет са били замесени в системните нарушения на човешките права. Някои от тях са били свръзки или агенти на ЦРУ или на американските въоръжени сили", признават авторите на доклада.
Мануел Контрерас излежа 7-годишна присъда за убийството на Летелиер, а през април беше осъден в Чили на 15 години затвор за отвличането на противник на диктатурата.
В доклада се разкрива също, че ЦРУ е платило 35 000 долара на група чилийски военни, след като през 1970 г. те убили лоялния на Алиенде генерал Рене Шнайдер, командващ сухопътните сили.
Тези факти са в разрез с изявленията, направени през 1975 г. пред анкетна комисия на американския Сенат от Хенри Кисинджър, тогава съветник по въпросите на националната сигурност, а по-късно държавен секретар. Тогава той увери, че Вашингтон е прекратил всякаква подкрепа за военните, отговорни за смъртта на Шнайдер, една седмица след убийството.
Според анкетата на Сената ЦРУ се е опитало да попречи на избирането на Алиенде през 1970 г., подкупвайки парламентаристи, и е организирало опит за преврат през същата година.
Нобеловият лауреат за мир за 1973 г. Кисинджър опровергава в своите мемоари твърденията за каквато и да било роля на Вашингтон в преврата, като заявява, че това е "мит", измислен от комунистите. Той обаче не скрива симпатиите си към Пиночет, посочвайки, че "чилийската армия спаси Чили от тоталитарен режим, а Съединените щати от един неприятел".
Съдилища в Чили, Аржентина, Франция и Испания правиха напразни опити да разпитат Кисинджър във връзка с изчезването на цивилни лица при управлението на Пиночет, по-специално в рамките на Плана Кондор - координирани репресивни операции на южноамериканските диктатури в периода 1970-1980 г. - за който Вашингтон е бил в течение.