Точно 28 години преди атентатите срещу кулите близнаци в Ню Йорк един друг 11 септември остави кървав спомен в паметта на човечеството. На 11 септември 1973 г. в Чили бе извършен военен преврат срещу правителството на президента социалист Салвадор Алиенде – първият ляв лидер в света, стъпил на държавния връх с избори. Превратаджиите, водени от генерал Аугусто Пиночет, бомбардираха президентския дворец “Ла Монеда” в Сантяго, където загина и Алиенде. Срещу привържениците на лявата коалиция Народно единство на Алиенде бяха разгърнати масови репресии. Хиляди хора бяха избити, изчезнаха безследно, преживяха арести и брутални изтезания. Един милион емигрираха (част от тях – и в България). Пиночет управлява 17 г. като диктатор. Оттегля се след изгубен референдум и от 1990-а Чили постепенно се демократизира, като левите се връщат във властта в съюз с християндемокрацията. Годишнините от преврата започват да се отбелязват с възпоменания за жертвите и с обществен натиск да се въздаде възмездие на палачите. През 2008-а в Сантяго, точно зад “Ла Монеда”, е открит Музей на паметта, посветен на тази драматична страница в чилийската история.
Тазгодишните прояви около 11 септември протекоха под знака на солидарността с продължаващата вече над 60 дни гладна стачка на 34-а затворника от индианската народност мапуче. Протестиращите са пръснати в затвори в различни чилийски градове. Осъдени са на различни срокове зад решетките още по времето на предишното правителство, оглавявано от социалистката Мишел Бачелет. Парадоксът е, че присъдите им са произнесени според т.нар. антитерористичен закон, наложен от диктатурата на Пиночет и използван от нея за преследване на демократичната опозиция. Законът не е отменен и до днес. А индианците мапуче са дадени под съд за съпротивата си срещу отнемането на техни изконни земи, харесани от големи компании за индустриални проекти. Различните индиански организации в Чили вече обявиха, че няма да участват в празниците за 200-годишнината от обявяването на независимостта на страната, която се чества на 18 септември, защото тяхната общност винаги е живяла в гнет и дискриминация. Левицата и профсъюзите застанаха на тяхна страна и призоваха за обществена мобилизация в подкрепа на правата на индианците мапуче и на същинската демократизация на Чили.