Сенатът на Чили одобри законов пакет от конституционни реформи, с който да се сложи край на потенциалното влияние на военните върху членовете на двете парламентарни камари и президента.
Агенцията припомня, че левоцентристкото правителство отдавна се опитва да прокара промени в конституцията, за да се ускори бавният преход на Чили към демокрация след военния режим от 1973 до 1990 г.
С 45 гласа за, нито един против и трима въздържали се в 48-членният Сенат бе одобрена поправка в конституцията, която премахва десетимата назначавани сенатори. По този начин горната камара на чилийския Национален конгрес остава с 38 членове.
Мандатите на неизбираните сенатори се заемаха досега от бивши военни командири, бивши върховни съдии, ексмининстри и бившия диктатор Аугусто Пиночет.
Сенатът одобри снощи единодушно и друга поправка в конституцията, с която премахна текста за това колко сенатори трябва да се избират във всеки избирателен район. Този въпрос ще се урежда вече чрез избирателния закон, което дава възможност на правителството да го реши по-лесно.
С 37 гласа срещу 6 сенаторите решиха да върнат на президента правото да отстранява командващите в четирите рода на въоръжените сили. На следващото си заседание във вторник Сенатът може да намали президентския мандат от шест на четири години и да ограничи потенциалното влияние на военните върху назначенията в Конституционния трибунал.
След това пакетът със законови промени ще отиде в долната Камара на депутатите, където се очаква да срещне по-малко препятствия.