Последната провинция от древната империя на инките, която пада под испанско владичество през 1530-1533 г., е Кито. Така сега се нарича столицата на Еквадор, а тогава това е било името на цялата провинция, която горе-долу отговаря на територията на съвременната южноамериканска република, кръстена на пресичащия я екватор. Хитроумният идалго Франсиско Писаро - предводителят на испанските завоеватели, покорил империята само с шепа конници. Защото я сварил почти тъй, както навремето турците сварили Шишманова България. В столицата Куско управлявал законният син на предишния инка - Уаскара. В провинцията Кито - незаконният, Атауалпа. "Белият бог" Писаро влязъл под кожата на втория. Надъхал го, че ще му осигури цялата власт, ако обърне многохилядната си войска срещу брат си. И Атауалпа го послушал. Бързо видели сметката на Уаскара. Но вместо да качи Атауалпа на трона, Писаро го заключил в една от залите на двореца му и обявил, че ще го освободи чак като поданиците му я напълнят догоре със злато. Напълнили я. Писаро разбрал, че е стигнал Ел Дорадо - митичната страна на златото, за която ламтели конкистадорите. Златото пратил в Мадрид, а Атауалпа убил. Чак тогава жителите на победената империя на инките проумели що за "бели богове" са ги споходили. И се зарекли рано или късно да си върнат Кито.
Върнаха си го 470 години по-късно - на 24 ноември тази година, когато избраха за президент на Еквадор най-обвързания с индианската кауза от всички политически лидери, каквито досега е имала републиката - полковник Лусио Гутиерес.
45-годишният военен стана известен по света през януари 2000 г., когато подкрепи индиански антиправителствен бунт. Той бе провокиран от решението на управляващия тогава президент Хамил Мауад да доларизира икономиката. Това удари по доходите на 95% от и без друго бедните еквадорци, от които пък 80% са индианци и метиси - основната производителна сила в страната, отговаряща отвсякъде на типичната представа за "бананова република". Най-малкото защото основният й износен продукт са бананите.
Изнася се и петрол. Нефтените залежи са открити още преди десетилетия, но не са разработени в пълния им капацитет. В Еквадор има и злато, сребро, олово. Колкото и да са богати недрата и природата, те обаче никога не стигат, за да се наситят силните и властните. Социалните контрасти в Еквадор са много резки. Шепа богаташи - все потомци на бели креоли - държат и бизнеса, и политиката, сплетени

В ЖИЛАВИТЕ ЛИАНИ НА КОРУПЦИЯТА

И докато те се правят на национален елит, в индианската маса отдолу гъмжи от немотия, болести и гняв.
Тази взривоопасна смес избухна на 21 януари 2000 г., когато Националната конфедерация на индианските народи на Еквадор (народите са кечуа, хибаро, кофаи аушири, канело, сапаро и т.н.) поведе антиправителствен поход срещу Кито. В него се включиха също студентски и профсъюзни обединения, дори църквата. Всички настояваха за оставката на президента Мауад. Поводът беше доларизацията, но Мауад вече беше събрал достатъчно народна омраза и с други свои "реформи" в посока богатите - още по-богати, а бедните - още по-бедни.
Срещу протестиращите бяха пратени военни части, но - о, чудо! - предвождащият ги полковник Лусио Гутиерес внезапно застана на страната на индианците и обърна войниците си също срещу президентския дворец. Бунтовниците завзеха парламента и обявиха, че досегашният му състав е разпуснат. На негово място свикаха "Индиански парламент", който излъчи "Хунта на националното спасение" начело с Гутиерес. Лидерът на индианската конфедерация Антонио Варгас обяви събитието за

"БЕЗКРЪВНА НАРОДНА РЕВОЛЮЦИЯ"

САЩ обаче, без чиято благословия в Латинска Америка досега е оцеляла само кубинската революция, използваха друг термин за събитията в Еквадор - преврат. И заклеймиха Гутиерес като превратаджия.
Пред риска от бойкот от чуждите капитали, без които еквадорската икономика е обречена, Гутиерес сви знамената и три дни след "безкръвната народна революция" сдаде властта на вицепрезидента на избягалия междувременно от страната Мауад. След което "законните власти" пратиха Гутиерес в затвора.
Полковникът с романтичния ореол на защитник на бедните индианци обаче не остана дълго зад решетките. След мощна кампания в негова защита из цяла Латинска Америка той бе пуснат на свобода и бе издигнат за кандидат в президентските избори.
Те преминаха в два тура. Първият беше на 20 октомври и отся двамата основни съперници - Лусио Гутиерес и Алваро Нобоа. Вторият е собственик на най-голямата еквадорска компания за добив на банани. Милионер. От 4 години инвестира в президентската си кандидатура. Разработва професионална рекламна кампания по Интернет. Вдъхновява поддръжниците си с гаранции за запазване на статуквото.
Анализаторите смятаха тъкмо Нобоа за фаворит. Гутиерес не беше в сметките и предизвика огромна изненада, като въобще се класира за балотажа. А най-големият шок дойде, когато след втория тур на 24 ноември 54% от гласовете взе не изисканият бананов милионер, ухажван от "истаблишмент"-а, а мургавият

ПОЛКОВНИК, НОСЕН НА РЪЦЕ ОТ ИНДИАНЦИТЕ

В САЩ отново се хванаха за главите. Не им стига дръпнатият венецуелски президент Уго Чавес - също бивш военен, бивш превратаджия, настоящ приятел на Фидел Кастро и Саддам Хюсеин, ами ето им сега и негов еквадорски клонинг! Отгоре на всичко и латиноамериканският гигант - Бразилия, през октомври също зави рязко наляво - избра си за президент буйния водач на Партията на трудещите се Инасиу Лула да Силва.
Заваляха нервни анализи на тема "какво им става на латиноамериканците" и "левичарската вълна", пълни с предупреждения и за задаваща се победа на Широкия ляв фронт в Уругвай.
Гутиерес обаче хич не харесва този хор. Откакто бе обявена победата му, той не спира да сипе уверения, че не е нито ляв, нито десен, а само "идеалист" и борец за правда, който желае да си другарува с всички, включително и САЩ. Той предприе нарочно пътуване до Вашингтон, за да засвидетелства лично най-лоялните си намерения и да гарантира пред МВФ, че Еквадор ще изпълнява поетите задължения.
Що се отнася до сравненията с Чавес и слуховете, че венецуелският лидер е помогнал на кампанията му с петродолари, Гутиерес много се дразни от тях. "Никога не съм говорил нито лично, нито по телефона с президента Чавес", кълне се той пред колумбийския в. "Ел Тиемпо". И обвинява за спекулациите

"ПЕРВЕРЗНАТА, ЗЛОНАМЕРЕНА И ЛЪЖЛИВА ПРЕСА",

която, вместо да се занимава с корумпираните правителства, сипе "свински лъжи" по негов адрес.
Подмятанията, че не е подготвен да управлява, също го нервират. "Сред кандидат-президентите бях най-подготвеният", отсича той пак пред "Ел Тиемпо". Изрежда образователния си ценз - завършил инженерство, управление на производството, военни науки - все "с най-висок успех". Припомня също, че е бил преподавател в армейската политехника и неин ректор. Особено набляга, че е учил във военен колеж в САЩ - явно хич не му се иска американците да го нарочат за свой враг по аналогия с Чавес още преди да е встъпил в длъжност.
Гутиерес не желае да идеологизира възхода си. Представя го единствено като израз на волята на "унизените и оскърбените" индианци и като техен

РЕВАНШ ЗА ВЕКОВЕТЕ ПОТИСНИЧЕСТВО.

Самият той, разбира се, също има индиански жилки. Родом е от селцето Тена в амазонската джунгла, откъдето още 15-годишен отива в армията. Пак там се върна веднага след победата си, снима се с баща си и съселяните си и им се закле, че и техните болки влизат заедно с него в президентския дворец.
След 470-годишна пауза властта в Кито отново се сдоби с индианско лице. Остава да видим дали новите "бели богове" в САЩ ще го понесат само като екзотика, или ще го вземат насериозно.