Еквадор още дълго ще вибрира от ехото на събитията, разтърсили политическия му живот в последния ден на септември. Едни ги наричат опит за преврат, други – шоу. Несъмненото е, че на 30 септември стотици въоръжени хора блокираха ключови държавни институции и близо 10 часа държаха президента на републиката под стража, докато други въоръжени хора не го освободиха. Несъмнена е и тъжната статистика – най-малко 8 убити и около 300 ранени в драматичния сблъсък.
Както личи от името му, Еквадор е разположен на екватора, но практически е разделен по вертикала – на по-голяма и по-слабо развита планинска част, където е столицата Кито, и на тясна, но по-индустриализирана крайбрежна ивица, където е най-големият град на страната, пристанището Гуаякил. Има и една трета зона – частица от тропическите гори на Амазония. Там са разположение доста внушителните еквадорски залежи от петрол. Именно с това богатства мнозина обясняват пословичната политическа нестабилност на страната – интересът към нейното “черно злато” отвън, най-вече откъм САЩ, неведнъж досега е провокирал смени във върхушката й.
Нейният сегашен президент е жененият за белгийка икономист с дипломи от Белгия и САЩ Рафаел Кореа. Той победи на изборите през 2007 г., наричайки себе си “ляв християнин” и афиширайки личното си приятелство със своите съседи и съидейници – президентите на Венесуела и Боливия Уго Чавес и Ево Моралес.
Кореа изгрява на политическата сцена през 2005-а, когато се включва дейно в събарянето на тогавашния държавен глава Лусио Гутиерес. Дошъл на власт две години по-рано с подкрепата на еквадорските индиански общини и с обещанията за социални реформи, Гутиерес постига единствено бонуси себе си и за американските петролни компании плюс икономически хаос в държавата. Затова е отстранен от власт след улични бунтове, решение на парламента и намеса на военните. В сформирането след това правителство за министър на икономиката е назначен активно участвалият в движението срещу Гутиерес Рафаел Кореа. Още тогава той изработва своята основна политическа линия – да не приема съветите на Световната банка и МВФ, които смята за инструменти на интересите само на глобалния капитал. Този подход му печели голяма популярност и през 2007-а той печели президентските избори. Програмата му предвижда “гражданска революция” и градеж на “социализма на ХХІ век”. Амбицията му е да се върви към преразпределение на националните богатства в полза на бедните и с тази цел предприема многобройни реформи включително в институционалната конструкция на страната. Статистиките го сочат като най-популярния президент на Еквадор за последните 30 години. Привържениците му хвалят неговата последователност в изпълнението на обещанията, принципност и упоритост. Харесват също достъпния език, на който общува с масите, палят се от емоционалността му.
Точно пламенният темперамент на Кореа обаче наля допълнително масло в огъня при драматичните събития от 30 септември т.г. Те бяха предшествани от остри спорове в Националното събрание около прокарван от президента закон, който премахва паричните привилегии за държавните служители – като коледни премии, примерно. Идеята на Кореа е средствата да бъдат трансформирани и с тях да бъдат повишени същинските заплати на служителите, което според него ще е “по-достойно”. Добрите му намерения обаче не са оценени. При дебатите срещу закона се обявяват дори доста депутати от партията на самия Кореа PAIS (на испански “pais” е “страна”; в случая е абревиатура, която се разшифрова като “Горда и суверенна родина”). Да не говорим за опозицията начело с върналия се в политиката Лусио Гутиерес и неговата партия “Патриотично общество”. Заради острото противопоставяне се обсъжда дори варианта за разпускане парламента и за свикване на нови избори. На 29 септември законът все пак е гласуван.
На 30 септември на бунт срещу наложените промени се вдига една от най-големите полицейски казарми в Кито. Кореа отива при протестиращите полицаи, за да ги усмирява. Но дали заради общия висок градус на емоциите, дали заради собствения си огнен характер той се обръща към тях не точно с тон на помирение. А с такива думи: “Ако искате да убиете президента, той е тук, убийте го! Но ние все едно ще продължим с политиката на справедливост, на равенство! Ако искате да разрушите родината, разрушете я, но този президент няма да направи нито крачка назад”. В интернет се върти клип с кадри от тази реч. Кореа надвиква освиркващите го полицаи с прегракнал глас, а когато им предлага да го убият, раздърпва вратовръзката си и ризата – досущ както по филмите борците за свобода излизат с голи гърди пред куршумите.
Кореа се опитва да си тръгне, а някой от полицейската тълпа мята срещу него бомбичка със сълзотворен газ, която избухва досами президента. Очите му се подуват, охраната се опитва да му нахлузи предпазна маска, откарват го в близка болница. Разбунтувалите се окупират входа на парламента и летището. Минават часове и се оказва, че Кореа е блокиран в болницата от бунтовниците, които не му дават да си тръгне. Спасен е едва 10 часа по-късно, когато посред нощ болницата е атакувана от отряд верни нему командоси. При силната престрелка падат няколко жертви. Редът в Кито се възстановява.
На следващия ден Кореа прави драматични изявления. Обявява, че срещу него е бил предприет опит за държавен преврат и се зарича, че “това няма да бъде нито забравено, нито простено”. Обещава да се издирят и накажат инициаторите на бунта, като визира директно политическия си опонент Лусио Гутиерес. Гутиерес категорично отрича да е замислял преврат. Сред опозицията се шири мнението, че Кореа сам е разиграл шоу, за да има повод да разпусне парламента. От екипа на Кореа се кълнат, че никой не замисля разпускане на депутатите.
На протичащата точно по същото време среща на УНАСУР (обединение на държавите от Южна Америка) в Буенос Айрес латиноамериканските лидери подкрепят Кореа и осъждат упражненото срещу него насилие. В същия дух се изказва и държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън. Въпреки това в коментарите по латиноамериканските форуми непрекъснато се припомня стария виц: “Знаете ли защо в САЩ няма преврати? Защото няма американско посолство...”