Къдринка Къдринова

Трудно е да се изброят латиноамериканските президенти, свалени с преврати, бунтове и революции. Малцина от оцелелите след такива катаклизми остават в страната си, почти всички търсят подслон в чужбина и са истински щастливи, когато го получат. Цяло чудо е обаче съборен държавен глава, получил официално убежище в добронамерена към него страна, да се откаже от него, изтъквайки като аргумент носталгията по родината си.

Точно това за изненада на всички направи прогоненият от Еквадор през април т. г. негов бивш президент Лусио Гутиерес. Бразилия му даде убежище и той малко повече от месец се ползваше от него. Но на 6 юни обяви, че се отказва от статута си и че желае да се завърне в страната си заради измъчващата го носталгия.

Решението му веднага бе свързано с факта, че съпругата на Гутиерес ­ бившата първа дама на Еквадор Елса Химена Бооркес Ромеро ­ вече се е завърнала в еквадорската столица Кито заедно с по-малката дъщеря на семейството Вивиана Естефания. И веднага е заела депутатското си място в парламента. Явно мъжът є преценява като по-добър вариант за себе си да е съпруг на действаща депутатка, отколкото президент в изгнание. Интересното е, че Гутиерес е взел решението си, въпреки апела на Латиноамериканската асоциация за защита на човешките права към еквадорската прокуратура, сваленият държавен глава да бъде съден за 75 случаи на репресии срещу негови противници по време на управлението му от януари 2003 г. до април 2005 г.

Драмата на бившия еквадорски президент е дълбока и противоречива. Той бе избран на високия пост преди две години и половина в атмосфера на еуфория и всенародна любов. Заради индианския му произход и романтичния ореол на бунтовен военен, загрижен за добруването на бедните, Гутиерес бе с ентусиазъм подкрепен от еквадорските индиански организации, обединени в Националната конфедерация на индианските народи на Еквадор (народите са кечуа, хибаро, кофаи аушири, канело, сапаро и т.н.). Той спечели 54\% от гласовете на втория тур на президентските избори през януари 2003 г., когато съперник му бе милионерът Алваро Нобоа, натрупал състоянието си от търговия с банани.

Впрочем, бананите са един от основните износни продукти на Еквадор, който си е една типична "бананова република". Има и солидни залежи от петрол, открити още преди десетилетия, но те не са разработени в пълния им капацитет. Колкото и да са богати недрата и природата, те обаче никога не стигат, за да се наситят силните и властните. Социалните контрасти в републиката са много резки. Шепа богаташи ­ все потомци на бели креоли ­ държат и бизнеса, и политиката, сплетени в жилавите лиани на корупцията. И докато те се правят на национален елит, в индианската маса отдолу гъмжи от немотия, болести и гняв.

Тази взривоопасна смес избухва на 21 януари 2000 г., когато споменатата вече Национална конфедерация на индианските народи повежда антиправителствен поход срещу столицата Кито. В него се включват също студентски и профсъюзни обединения, дори църквата. Всички настояват за оставката на тогавашния президент Хамил Мауад. Поводът е замислената от него доларизация на икономиката, която рискува да удари най-болезнено най-бедните слоеве на населението. 80\% от това население са индианци и метиси, а Мауад вече е събрал достатъчно народна омраза и с други свои "реформи" в посока богатите ­ още по-богати, бедните ­ още по-бедни. Срещу протестиращите са изпратени военни части, но ­ о, чудо! ­ предвождащият ги полковник Лусио Гутиерес внезапно застава на страната на индианците и обръща войниците си също срещу президентския дворец. Бунтовниците завземат парламента и обявяват, че досегашният му състав е разпуснат. На негово място свикват "Индиански парламент", който излъчва "Хунта на националното спасение" начело с Гутиерес. Лидерът на индианската конфедерация Антонио Варгас обявява събитието за "безкръвна народна революция".

САЩ обаче, без чиято благословия в Латинска Америка досега е оцеляла само кубинската революция, използват друг термин за събитията в Еквадор ­ преврат. И заклеймяват Гутиерес като превратаджия.

Пред риска от бойкот от чуждите капитали, без които еквадорската икономика е обречена, Гутиерес свива знамената и три дни след "безкръвната народна революция" сдава властта на вицепрезидента на избягалия междувременно от страната Мауад. След което "законните власти" пращат Гутиерес в затвора. Той така и не бе осъден, а и истинският реванш не закъсня ­ само 3 г. по-късно благодарните индианци провидяха в него свой спасител и го избраха за президент.

Самият той, разбира се, също има индиански жилки. Родом е от селцето Тена в амазонската джунгла, откъдето още 15-годишен отива в армията. Пак там се връща веднага след победата си, снима се с баща си и съселяните си и им се кълне, че и техните болки влизат заедно с него в президентския дворец.

Само две години по-късно обаче феновете му вече са разочаровани от Гутиерес. Критикуват го, че се е поддал на натиска на МВФ и САЩ и не е предприел радикалните реформи, които е обещавал. Обвиняват го и в прекомерно авторитарен стил на управление и преследване на политическите опоненти.

Недоволството расте и избива в улични сблъсъци, които президентът се опитва да потуши с полицейски бой и сълзотворен газ. В безредиците загива чилийски фотограф. Опитът на Гутиерес да подмени състава на Върховния съд вбесява и депутатите, които на 22 април дружно гласуват за отстраняването му от поста. Вицепрезидентът Алфредо Паласио е обявен за държавен глава, а бившият вече титуляр е отведен от президентския дворец с хеликоптер. Малко по-късно се оказва, че той е в бразилското посолство и му е дадено убежище в Бразилия.

Само 39 дни издържа Гутиерес в бразилската столица ­ и носталгията го подгони обратно към Еквадор…

Малката за южноамериканските мащаби република, която всъщност по територия е два пъти по-голяма от България, е разположена точно на екватора ­ оттам и името є. Напук на общоприетите представи за екваториални жеги, на по-голямата част от територията на Еквадор всъщност е хладно. Средната годишна температура в т.нар. Сиера ­ централния планински район ­ е 13 градуса. Така е заради голямата надморска височина и студеното Хумболтово течение в Тихия океан. Еквадор се слави в величествените си вулкани Чимборасо (6310), Котопахи (5897), Каямбе (5790), разположени точно в района на Сиера. Там е и столицата Кито, където разликата между дневната и нощната температура е около 17 градуса.

Като Ла Коста (Брегът) са известни земите по Тихоокеанското крайбрежие. Там най-големият град е пристанището Гуаякил ­ по-голям и от столицата, шумен, пъстър, карнавален.

Третата условна зона в страната е Ориенте ­ районът по горното поречие на Амазонка. Именно там са залежите на петрол, но тръбопроводите вечно страдат ту от земетресения, ту от наводнения.

Съвсем специално място са Галапагоските острови, където съхранените уникални представители на животинския свят предлагат на природолюбителите несравними с нищо друго изживявания.

Най-много исторически забележителности има в столицата Кито, запазила името на древното кралство Кито, което през 15-и век било завзето от инките, а малко по-късно ­ и от испанците. Конкистадорът Франсиско Писаро покорил империята на инките само с 500 конника. Успял, защото я заварил така, както турците ­ Шишманова България. Разделена. В "легитимната" столицата Куско (в днешно Перу) управлявал законният син на предишния инка ­ Уаскара. В провинцията Кито ­ незаконният Атауалпа, рожба на любовта с неустоима местна принцеса. "Белият бог" Писаро влязъл под кожата на втория. Надъхал го, че ще му осигури цялата власт, ако обърне многохилядната си войска срещу брат си. И Атауалпа го послушал. Бързо видели сметката на Уаскара. Но вместо да качи Атауалпа на трона, Писаро го заключил в една от залите на двореца му и обявил, че ще го освободи чак като поданиците му я напълнят догоре със злато. Напълнили я. Писаро разбрал, че е стигнал Ел Дорадо ­ митичната страна на златото, за която ламтели конкистадорите. Златото пратил в Мадрид, а Атауалпа убил. Чак тогава жителите на победената империя на инките проумели що за "бели богове" са ги споходили. И се зарекли рано или късно да си върнат Кито.

Когато преди две години и половина Гутиерес пое властта, мнозина вярваха, че инките най-после са се реванширали. Но явно ще има още да почакат.