На 30 декември 2006 година при атентат с каравана, натъпкана с взрив, на летището на Мадрид загинаха двама еквадорци. С това сепаратистката организация на баските фактически сложи край на обявеното от самата нея примирие в дългогодишната война на нерви, при която са загинали стотици испански военни, полицаи и политици.
За разлика от мюсюлманските фанатици от Ал Кайда, атентатите на ЕТА обикновено не са насочени срещу цивилни, но взривът на летището в Мадрид е доказателство, че и при тази тактика съществуват рискове. В конкретния случай загинаха двама души, които бяха емигрирали в Испания да търсят препитание и, за да икономисат някое евро, бяха останали да преспят в собствените си превозни средства.
Това веднага извика у мен паралели с българските емигранти: не само защото броят им в Испания е значителен (около 150 хиляди), но и поради тяхната уязвимост. Доказа я атентатът на Ал Кайда в метрото на Мадрид, където загинаха няколко българи (а вероятно и много еквадорци, доколкото броят им в Испания надхвърля милион).
Защо започвам материал за Еквадор с атентат в Мадрид? Ами защото еквадорците бяха принудени до емигрират от кризата в собствената си страна преди осем години, когато икономиката им спадна с цели 7 процента ( къде се сравняваме ние, чиято икономика спадна в пъти, а не в проценти?).
В Еквадор, който придоби независимост от Испания преди близо два века, превратите е трудно да се преброят – те често пъти следват година след година. Управлявалите военните хунти са почти винаги със званието генерал (с малки изключения, когато са с ранг адмирал или контраадмирал). До последните няколко години и преди всичко до избора на Рафаел Корреа, който получи на изборите за държавен глава 56,67 процента от гласовете на избирателите с мандат до януари 2011 година и уверено ръководи едно ляво правителство. (Дали е ляво? Достатъчно е да споменем името на вицепрезидента – Ленин Морено.)
Еквадор е голяма страна дори за Латинска Америка – 283 хиляди квадратни километра (близо три Българии. За името да не говорим – то издава, че е пресечена от екватора. Граничи с Колумбия, Перу и с Тихия океан. Включва и Галапагоските острови (известни още като Архипелагът на Колумб), на 956 километра навътре в океана, чиято фауна е послужила на Дарвин като доказателство за произхода на видовете.
Главните градове на Еквадор са столицата Кито и най-голямото пристанище Гуаякил, където именно през 1963 година е роден Рафаел Корреа. Завършил е икономика в Католическия университет на Гуаякил, а е специализирал в Белгия и САЩ. Изкарал е и една година сред индианците, където е научил и езика им кечуа.
Политиката на Корреа е близка до останалите леви режими от региона – Куба, Боливия, Венецуела, Бразилия, Чили. Стреми се към икономическо сътрудничество със страните от Латинска Америка.
Противник на въвеждането на долара като основна валута в страната, той все пак обеща да го съблюдава, защото населението видя в долара един изход от инфлацията – той бе въведен през 2000 година на основата на обмяната на 1 долар за 25 хиляди сукре.
През последните години икономиката расте с поне 1,8 на сто годишно, а брутният вътрешен продукт на глава от населението се удвои и достигна 440 долара на човек. За резкия спад на безработицата допринесе и значителната емиграция, която е и източник на валута за страната. Населението на Еквадор, от около 14 милиона души, е предимно индианско, с примеси от бели, африкански и други раси. 40 на сто от хората живеят по селата и са предимно хора без земя, но процентът на крайно бедните е спаднал от 40 на 20 на сто.
Еквадор изнася главно петрол (основен износен продукт), като един от принципите на лявото правителство е поне 50 на сто от приходите да останат за страната. Има силен риболов и лов на стриди и други ракообразни. Произвежда също какао (осмо място в света), банани, захарна тръстика, ориз, памук, царевица, ценни дървесни видове (сред които главно евкалипт, бор, кедър и други).